ATEX НАСОКИ
ATEX НАСОКИ
(ПЪРВО ИЗДАНИЕ)
НАСОКИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 94/9/ЕО ОТ 23 МАРТ 1994 ПО СБЛИЖАВАНЕТО НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ОТНОСНО СЪОРЪЖЕНИЯ И СИСТЕМИ ЗА ЗАЩИТА, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ В ПОТЕНЦИАЛНО ЕКСПЛОЗИВНИ АТМОСФЕРИ
май 2000
БЕЛЕЖКИ
1. Настоящите насоки са предназначени да бъдат ръководство за всички страни, пряко или непряко засегнати от Директива 94/9/ЕО, наричана обикновено Директива за ATEX („Atmosphères Explosibles”) продукти. Обръща се внимание на читателя върху факта, че настоящото ръководство е предназначено само за улесняване прилагането на Директива 94/9/ЕО и текстът на Директивата е правно обвързващият. Настоящият документ не е правно обвързващо тълкувание на Директивата.
Независимо от това, той представлява референция за осигуряване съгласувано прилагане на Директивата от всички участващи. Насоките са предназначени да помогнат за осигуряване на свободното движение на продукти в Европейския съюз чрез договаряне на тези обяснения и изяснявания, постигнато с консенсус между правителствените експерти на държавите членки и други заинтересовани страни. Очаква се съществуването на тези хармонизирани тълкувания да сведе до минимум случаите на прилагане на защитната клауза, поне на тези, които произхождат от различни тълкувания.
2. Настоящите насоки бяха изготвени от компетентните служби на Генерална дирекция „Предприятия” на Европейската комисия в сътрудничество с група правителствени експерти на държавите членки, представители на европейската промишленост, европейските органи по стандартизация и организации, натоварени с технически задачи, свързани с намесата на трети лица в процедурите за оценяване на съответствието.
3. Насоките са на разположение на публиката, но те не са обвързващи в смисъла на правни актове, приети от Общността. Правно обвързващи разпоредби са наредбите за транспониране на Директива 94/9/ЕО.
4. Всички позовавания на маркировка „СЕ” и ЕО декларация за съответствие в настоящото ръководство са свързани само с Директива 94/9/ЕО. За да се пуснат на пазара на територията на ЕС продукти, които попадат в обхвата на Директива 94/9/ЕО, трябва да се прилага цялото съответно законодателство.
СЪДЪРЖАНИЕ
1. ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. Общи коментари
1. Преходен период
2. ЦЕЛ НА ATEX ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО
3. ОБЩИ КОНЦЕПЦИИ
3.1. Пускане на ATEX продукти на пазара
3.2. Пускане на ATEX продукти в действие
3.3. Производител
3.4. Произвеждане на ATEX продукти за собствена употреба
3.5. Упълномощен представител
3.6. Други лица отговарящи за пускане на пазара
3.7. Съоръжения
3.7.1. Монтажни възли
3.7.1.1. Монтажни възли, които са напълно специфицирани конфигурации на части
3.7.1.2. Монтажни възли с различни конфигурации
3.7.2. Инсталации
3.7.3. Електрически съоръжения
3.8. Автономна функция
3.9. Системи за защита
1. Компоненти
2. В КОИ СЛУЧАИ СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО
4.1. ATEX анализ
4.1.1. Специфичната експлозивна атмосфера обхваната ли е от Директива 94/9/ЕО
4.1.2. Кои видове продукти са обхванати от Директива 94/9/ЕО
4.2. Дефиниране на групата и Категорията на съоръжение
4.2.1. Група І
4.2.2. Група ІІ
4.2.3. Нива на защита за различни категории съоръжения
4.3. Оценка на риска за продукти
1. Класификация
2. СЪОРЪЖЕНИЯ, СПЕЦИФИЧНО ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО
3. ПРИЛАГАНЕ НА ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО ЗАЕДНО С ДРУГИ ДИРЕКТИВИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ПРИЛАГАТ
4. ПРИЛАГАНЕ НА ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО ЗА ИЗПОЛЗВАНИ, РЕМОНТИРАНИ ИЛИ ИЗМЕНЕНИ ПРОДУКТИ И РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ
5. ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ
8.1. Продукти в съответствие с Директива 94/9/ЕО
8.2. Осигуряване на качество и проверка на етап производство
1. Изключителни освобождавания от спазване на процедурите за оценяване на съответствие
2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОТИФИЦИРАНИ ОРГАНИ
3. ДОКУМЕНТИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ
10.1. Документи, издавани от производителя
10.1.2. Писмено удостоверяване на съответствие за компоненти
10.1.3. Документи, които придружават продукта
1. Документи, издавани от нотифицираният орган
2. МАРКИРОВКА НА СЪОРЪЖЕНИЯ
11.1. Маркировка „СЕ”
11.2. Допълваща маркировка
11.2.1. Специфична маркировка
11.2.2. Допълнителна маркировка
11.2.3. Маркировка на малки компоненти
1. Примери за маркировка
2. ЗАЩИТНА КЛАУЗА И ПРОЦЕДУРА
3. ХАРМОНИЗИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ
13.1. Стандарти публикувани в Официалния вестник
13.2. Програма за стандартизация
Приложение 1: Текст на Директива 94/9/ЕО
Приложение 2: Референции за национални мерки за транспониране на Директива 94/9/ЕО
Приложение 3.1: Списък на компетентни власти, известни на Комисията
Приложение 3.2: Централни точки за контакт, натоварени с прилагането на Директива 94/9/ЕО в държавите членки и страните от европейското икономическо пространство
Приложение 4: Списък на нотифицираните органи
Приложение 5: Списък на хармонизираните стандарти
Приложение 6: Програма за стандартизация на Комисията за подготовка на хармонизирани стандарти съгласно Директива 94/9/ЕО, свързани с неелектрически съоръжения
Приложение 7: Програма за стандартизация на Комисията за подготовка на хармонизирани стандарти съгласно Директива 94/9/ЕО, свързани с електрически съоръжения
Приложение 8: Въпроси и отговори по прилагането на Директива 94/9/ЕО, включително свързани със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия
Приложение 9: Полезни адреси
Бележка: Информацията, предоставена в Приложения 3 до 10, беше коректна към май 2000 г.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. Общи коментари
Целта на настоящите насоки е да се изяснят някои въпроси и процедури, упоменати в Директива 94/9/ЕО, относно съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивни атмосфери. Насоките трябва да се използват заедно с Директивата и с „Ръководство за прилагане на Директиви, базиращи се новия подход и глобалния подход (Синьо ръководство)” на Европейската комисия.
Настоящите насоки са насочени не само към компетентните власти на държавите членки, но също така към основните заинтересовани икономически оператори като производители, техните професионални организации, органите, натоварени с подготовката на стандарти, и органите, на които са поверени процедурите за оценяване на съответствието.
Преди всичко настоящият документ трябва да осигури правилното прилагане на Директивата да води до отстраняване на пречките и трудностите, свързани със свободното обращение (свободно движение) на стоки в рамките на Европейския съюз (виж бележка под линия 2), които всяка от заинтересованите групи може да срещне по отношение на гледни точки, свързани с наличието на потенциално експлозивни атмосфери. Трябва да се отбележи, че заявленията в настоящите насоки се отнасят само за прилагането на Директива 94/9/ЕО, освен ако не е указано друго. Всички заинтересовани страни трябва да са запознати с другите изисквания, които могат също да се прилагат (виж глава 6).
Директива 94/9/ЕО е Директива на новия подход, която определя съществени изисквания за здравословни и безопасни условия и оставя на стандартите, преди всичко на европейските хармонизирани стандарти, да дадат технически израз на съответните изисквания, които се съдържат в Директивата.
Директива 94/9/ЕО е Директива на тоталното хармонизиране, т.е. нейните разпоредби ще заменят съществуващото различаващо се национално и европейско законодателство, което обхваща същите предмети, като сега уредените с Директива 94/9/ЕО.
Директива 94/9/ЕО трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство до 1 септември 1995 г. Нейните разпоредби се прилагат (само на доброволна база) от 1 март 1996 г.
Независимо от това, широкият обхват на Директива 94/9/ЕО показа първостепенната нужда да се предвиди преходен период, така че да се осигури плавна промяна към системата „Нов подход” в цялата Общност.
1.2. Преходен период
Съветът прие Директива 94/9/ЕО с оглед позволяването на преходен период до 30 юни 2003 г.
През този преходен период до 30 юни 2003 г. производителят може да избере да пусне на пазара и/или в действие:
i. продукти, произведени в съответствие с Директива 94/9/ЕО, с което свободното движение на продуктите е гарантирано съгласно Директивата;или
ii. продукти, произведени в съответствие с националните разпоредби в сила на тяхната територия към датата на приемането на тази Директива (т.е. 23 март 1994 г.), с което свободното движение на продуктите е гарантирано съгласно чл. 28 на Договора за ЕО, макар че подлежи на възможното дерогиране, предвидено в чл. 30; или
iii. електрически съоръжения за употреба в потенциално експлозивни атмосфери, използващи някои типове защита, произведени в съответствие с Директива на Съвета 79/196/ЕО от „стария подход” (изменена и допълнена с Директиви на Комисията 84/47/ЕИО, 88/571/ЕИО, 94/26/ЕО и 97/53/ЕО); или
iv. електрически съоръжения за използване в потенциално експлозивни атмосфери в подземни рудници, където може да има метан от рудници (газ гризу), произведени в съответствие с Директива на Съвета 79/196/ЕО от „стария подход” (изменена и допълнена с Директиви на Комисията 88/35/ЕИО, 91/269/ЕО, 94/44/ЕО и 98/65/ЕО).
През преходния период изборът от алтернативите, упоменати по-горе, е оставен на производителя, но съответствието с Директива 94/9/ЕО ще направи възможно свободното движение на продукти в ЕС. Директива 94/9/ЕО се прилага за продукти независимо от това дали са произведени в или извън ЕС.
„Рамковата” Директива за експлозивни атмосфери 76/117/ЕИО въведе процедури, които биха могли да бъдат приети от производител във връзка с електрически съоръжения, проектирани за използване в потенциално експлозивни атмосфери. Рамковата Директива беше допълнена от „специфични Директиви”, които се позовават пряко на европейските хармонизирани стандарти. Първа от „специфичните Директиви” беше 79/196/ЕИО (виж iii по-горе).
През 1982 г. беше приета допълнителна Директива (82/130/ЕИО) по отношение на електрическите съоръжения, предназначени за използване в подземни рудници, където може да има метан от рудници (газ гризу). Тя е широко известна като Директивата за „газовите мини”. Директивата се прилага също така за съоръжения за използване в повърхностни инсталации на такива рудници (виж iv. по-горе).
И първата специфична Директива, и Директивата за „газовите мини” бяха предмет на редица допълнителни Директиви чрез изменения и допълнения и адаптации към техническия напредък, което дава възможност на производителите да използват последните издания на хармонизираните стандарти, изброени в тези допълнителни Директиви.
Независимо от това, вече издадените сертификати за съответствие остават валидни (освен ако тяхната валидност не изтича по-скоро) до и включително 30 юни 2003 г., след която дата Директива 94/9/ЕО става задължителна.
Хармонизирани стандарти, които се очаква да направят възможна презумпцията за съответствие с Директива 94/9/ЕО, трябва да бъдат на разположение колкото е възможно по-скоро, най-късно до времето, когато тази Директива стане задължителна. При отсъствие на хармонизирани стандарти производителите трябва да прилагат адекватни решения, за да изпълнят съществените изисквания за здравословни и безопасни условия.
След 30 юни 2003 г. всички продукти, пуснати на пазара или в действие, трябва да са в съответствие с Директива 94/9/ЕО, тъй като и старите Директиви за експлозивни атмосфери и националните наредби в целия ЕС ще бъдат отменени. Директива 94/9/ЕО ще се прилага за всички продукти в обхвата на старите Директиви и ще обхваща допълнително неелектрически продукти и продукти за употреба в „прашни” околни среди, когато може да съществува риск за експлозия. Директива 94/9/ЕО се прилага за продукти, пуснати на пазара в ЕС, независимо от това дали произведени в или извън Общността.
За електрически съоръжения е ясно, че сегашните хармонизирани стандарти, както са изброени в старите Директиви за експлозивни атмосфери, ще бъдат полезни като стъпка към демонстриране на съответствие с Директива 94/9/ЕО преди да е на разположение пълният набор хармонизирани стандарти за целите на Директива 94/9/ЕО. Тъй като самите стандарти, изброени в старите Директиви с техните изменения и допълнения (виж бележка под линия 17), обхващат редица (специфицирани в Директива 94/9/ЕО), може би е по-лесно за производителите да използват тези издания и след това да прилагат допълнителни мерки, които обхващат, които не са все още обхванати от хармонизираните стандарти. Това важи особено през преходния период.
2. ЦЕЛ НА ATEX ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО
Целта на Директива 94/9/ЕО е да осигури свободното движене на продуктите, за които си прилага, на територията на ЕС. Поради това Директивата, на базата на чл. 95 на Договора за ЕО, предвижда изисквания и процедури за установяване на съответствие.
Директивата отбелязва, че за да се отстранят бариерите за търговията посредством новия подход, предвидено в Решението на Съвета от 7 май 1985 г., е необходимо да бъдат дефинирани съществени изисквания по отношение на безопасността и други съответни характерни черти, с които ще се осигури високо ниво на защита. Тези Съществени изисквания за здравословни и безопасни условия (EHSR) са изброени в Директива 94/9/ЕО в Приложение II.
След 30 юни 2003 г. продукти могат да бъдат пускани на пазара на територията на ЕС, да се движат свободно и да се експлоатират, както са проектирани и по предназначение в очакваната среда само ако те са в съответствие с Директива 94/9/ЕО (и другото свързано с това законодателство).
Трябва да се отбележи, че Директива 94/9/ЕО предвижда за първи път съществени изисквания за здравословни и безопасни условия за неелектрически съоръжения, предназначени за употреба в потенциално експлозивни атмосфери, и съоръжения, предназначени за употреба в среди, които са потенциално експлозивни поради опасности, свързани с прах, и системи за защита и за устройства, предназначени за употреба извън експлозивни атмосфери, които се изискват или допринасят за безопасното функциониране на съоръжения или системи за защита по отношение на опасности от експлозия. Това е увеличение на обхвата в сравнение със съществуващите национални наредби.
Изискванията за спазване на разпоредбите на Директива 94/9/ЕО ще бъдат разработени допълнително в следващите глави.
3. ОБЩИ КОНЦЕПЦИИ
За целите на настоящото ръководство терминът „продукт” обхваща съоръжения, системи за защита, устройства, компоненти и техните комбинации.
Трябва да се подчертае, че Директива 94/9/ЕО носи задължения за лицето, което пуска продукти на пазара и/или в действие, ако то е производител, негов упълномощен представител или друго отговорно лице. Директивата не регулира използването на съоръженията в потенциално експлозивна атмосфера. Независимо от това, използването на съоръжения в потенциално експлозивни атмосфери се регулира с Директива 89/655/ЕИО. Накратко, тази Директива гласи, че продукти могат да се използват, само ако са в съответствие със съответните Директиви (Директиви на чл. 95), които се прилагат, както е подходящо за продукта към времето на пускане на продукта на пазара или в действие.
Нещо повече, тя е предназначена да регулира използването на продукти в експлозивни атмосфери с Директива на Съвета относно минимални изисквания за подобряване на безопасността и здравната защита на работници, изложени на потенциален риск от експлозивни атмосфери, която ще бъде индивидуална Директива по смисъла на чл. 16 на Директива 89/391/ЕИО и на базата на чл. 138 на Договора за ЕО.
Най-общо казано, на употребата на такива продукти в потенциално експлозивни области трябва да се извършва мониторинг, като част от дейността за надзор, предприемана от компетентните власти в държавите членки.
3.1. Пускане на ATEX продукти на пазара
Това означава първото поставяне на разположение, срещу заплащане или безплатно, на продукти на пазара на ЕС за целите на разпределение и/или употреба в ЕС.
Коментари:
Концепцията на пускане на пазара определя момента, когато продукти минават за първи път от етапа на производство на пазара на ЕС или от етапа на внос от страна извън ЕС в ЕС за разпределение и/или употреба в ЕС. Тъй като концепцията за пускане на пазара се отнася само за първия път, когато продукти са поставени на разположение в ЕС за целите на разпределение и/или употреба в ЕС, ATEX Директива 94/9/ЕО обхваща само нови ATEX продукти, произведени в рамките на ЕС, и нови или употребявани ATEX продукти, внесени от страна извън ЕС.
Разпоредбите на Директивата и задълженията относно пускането на пазара се прилагат след 30 юни 2003 г. за всеки продукт индивидуално и независимо от датата и мястото на производство. Производителят отговаря за осигуряването всеки и всички негови продукти да са в съответствие, когато те попадат в обхвата на Директивата.
„Поставяне на разположение” означава прехвърляне на продукта, т.е. или прехвърляне на собственост, или физическо предаване на съоръжението от производителя, негов упълномощен представител в ЕС или вносителя на лице, което отговаря за разпределението на съоръжението на пазара на ЕС или предаването на съоръжението на крайния потребител, междинен доставчик или ползвател в търговска сделка, срещу заплащане или безплатно, независимо от правния инструмент, на който се основава прехвърлянето (продажба, заем, наем, лизинг, подарък или някакъв друг тип правен инструмент). ATEX продуктът трябва да е в съответствие с Директивата към момента на прехвърлянето.
Ако производител, негов упълномощен представител в ЕС или вносител предлага продукти, обхванати от Директивата, в каталог, се счита, че те не са пуснати на пазара, докато те не са действително поставени на разположение за първи път. Поради това продукти, предложени в каталог, не са длъжни да бъдат в пълно съответствие с разпоредбите на Директива 94/9/ЕО, но този факт трябва да бъде ясно обявен в каталога.
Пускането на продукти на пазара не се отнася за:
-прехвърлянето на продукти от производителя на негов упълномощен представител, установен в ЕС, който е отговорен от името на производителя да осигури съответствие с Директивата;
-внос в ЕС за целите на реекспорт, т.е. по режими за преработка;
-производство на продукти в ЕС за износ в страна извън ЕС;
-излагането на продукти на търговски панаири и изложби. Те могат да не бъдат в пълно съответствие с разпоредбите на Директива 94/9/ЕО, но този факт трябва да бъде ясно обявен до изложените продукти.
Лицето, което пуска продукта на пазара на ЕС, независимо от това дали е производителят, негов упълномощен представител или ако никой от тях не е установен в ЕС, вносителят или някакво друго отговорно лице, трябва да държи на разположение на компетентните власти ЕО декларацията за съответствие. Когато е приложимо, техническото досие трябва да се предоставя на разположение при поискване на властите на задължителното налагане в рамките на разумен срок (виж Приложения ІІІ,VІ,VІІІ). Тези документи трябва да се държат на разположение на компетентните власти в срок от десет години след производството на последния продукт. Това се прилага както за продукти, произведени в ЕС, така и за устройства, внесени от трети страни.
3.2. Пускане на ATEX продукти в действие
Това означава първото използване на съоръжение, упоменато в Директива 94/9/ЕО, на територията на ЕС от негов краен ползвател.
Коментари:
Продукти, обхванати от Директива 94/9/ЕО, се пускат в действие, когато се използват за първи път. Независимо от това, продукт, който е готов за използване веднага след пускането му на пазара и които не е необходимо да бъде сглобен или инсталиран и когато условията на разпределение (складиране, транспортиране и др.) нямат значение за качеството на работа на продукта, се счита, че е пуснато в действие с пускането му на пазара, ако е невъзможно да се определи, кога е са използвано за първи път.
3.3. Производител
Това е лицето, което отговаря за проектирането и конструирането на продукт, обхванат от Директива 94/9/ЕО, с оглед пускането му на пазара на ЕС от негово име.
Който изменя съществено продукт, което води до продукт „като нов”, с оглед пускането му на пазара на ЕС, също става производител.
Коментари:
Производителят носи отговорност за:
-предприемане на анализ, за да определи дали неговият продукт подлежи на Директива 94/9/ЕО и кои изисквания се прилагат (както е обяснено допълнително в глава 4);
-проектирането и конструирането на продукта в съответствие със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия, постановени в Директивата;
-спазване на процедурите за оценяване на съответствието на продукта със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия, постановени в Директивата (виж чл. 8).
Производителят носи еднолична и основна отговорност за съответствието на неговия продукт с приложимите Директиви. Той трябва да разбира както проекта, така и конструкцията на продукта, за да бъде в състояние да потвърди съответствието по отношение на всички приложими разпоредби и изисквания на отнасящите се за него Директиви.
Производителят може да възложи някои операции на подизпълнител, например проектиране или производство на продукт, при условие че запазва общия контрол и отговорност за продукта като цяло. Освен това той може да използва готови възли или компоненти с маркировка „СЕ” или не, за да произвежда съоръжението, без да губи статуса си на производител.
Чл.8 и чл. 10 и свързаните с тях приложения на Директива 94/9/ЕО дефинират задълженията, възложени на производителя, по отношение на оценяване на съответствие, маркировка „СЕ”, ЕО декларация за съответствие, писмено удостоверяване на съответствието (когато е приложимо) и условията за поддържане на тази декларация за съответствие, заедно с техническото досие на разположение на компетентните власти за период от десет години след производството на последния продукт.
3.4. Производство на ATEX продукти за собствена употреба
Лице, което пуска в действие продукти, обхванати от Директивата, които е произвел за собствена употреба, се счита за производител. Той е задължен да е в съответствие с Директивата по отношение на пускането в действие.
3.5. Упълномощен представител
Това е лице или лица, изрично определени от производителя с писмен мандат да действат от негово име по отношение на някои задължения на производителя в ЕС. Степента, до която упълномощеният представител може да поема задължения, които обвързват производителя, се ограничава със съответните членове на Директивата и се определя в съответствие с мандата, даден му от производителя.
Например той може да бъде определен да извърши изпитване на територията на ЕС, да подпише декларацията за съответствие, да постави маркировка „СЕ” и да съхранява декларацията за съответствие и техническото досие в рамките на ЕС на разположение на компетентните власти.
Системата за оценка на качеството на упълномощения представител/отговорно лице няма да подлежи на оценка от нотифицирания орган, а на оценка ще подлежи системата за оценка на качеството на реалния производител. Не би било логично да се оценява системата за контрол на качеството на лице, което не произвежда продукта, и би могло да бъде само търговски агент.
Коментари:
Чл.8 и чл. 10 заедно с Приложения 3–9 на Директива 94/9/ЕО дефинират задълженията, възложени на упълномощения представител, установен в ЕС, по отношение на оценяване на съответствие, маркировките „СЕ”, ЕО декларацията за съответствие и условията за поддържане на тази ЕО декларация за съответствие, заедно с техническото досие на разположение на компетентните власти за период от десет години след производството на последния продукт.
3.6. Други лица отговорни за пускане на пазара
Когато нито производителят, нито упълномощеният представител са установени в рамките на ЕС, всяко друго лице с местоживеене в ЕС, което пуска продукта на пазара на ЕС, има задължения съгласно обхвата на Директивата. Единственото задължение е да съхранява необходимата документация на разположение на компетентните власти за период от десет години след производството на последния продукт. В тяхното качество на „лице, отговорно за пускане на пазара” те не са упълномощени да поемат други отговорности, които са изцяло запазени за производителя или неговия упълномощен представител (например подписване на ЕО декларация за съответствие).
3.7. Съоръжение
Съоръжение, както е дефинирано в Директива 94/9/ЕО, означава машини, устройства, фиксирани или мобилни уреди, компоненти и контролно измервателни уреди за тяхното управление и системи за откриване и предотвратяване, които самостоятелно или съвместно са предназначени за генериране, пренасяне, съхраняване, измерване, контрол и превръщане на енергия или обработка на материал и които могат да причинят експлозия чрез техни собствени потенциални източници на запалване.
След обсъждане в Постоянния комитет и органите по стандартизация трябва да се отбележи, че съоръжения със собствена безопасност са включени в обхвата на Директивата.
3.7.1. Монтажни възли
От термина „съвместно” в дефиницията по-горе следва, че монтажен възел, формиран от комбинация на две или повече съоръжения, заедно с компоненти, ако е необходимо, трябва да се счита продукт, попадащ в обхвата на Директива 94/9/ЕО (виж бележка под линия 1), при условие че този монтажен възел се пуска на пазара и/или действие от отговорно лице (което тогава ще бъде производител на този монтажен възел) като единична функционална единица.
Такива монтажни възли могат да не са готови за използване, но изискват правилно инсталиране. Инструкциите (Приложение II, 1.0.6.) ще трябва да отчитат това по такъв начин, че да се осигурява съответствие с Директива 94/9/ЕО без допълнителна оценяване на съответствието, при условие че лицето, което извършва инсталирането, правилно е следвало инструкциите.
В случай на монтажен възел, който се състои от различни части на съоръжения, както е дефинирано с Директива 94/9/ЕО, които са били преди това пуснати на пазара от различни производители, тези части на съоръжения трябва да съответстват на Директивата, включително да подлежат на правилна оценяване на съответствие, маркировка „СЕ” и др. Производителят на монтажен възел може да приеме за доказано съответствието на тези части на съоръжения и може да ограничи неговата оценка на риска на монтажния възел до тези допълнителни опасности, свързани със запалването, и други свързани с това опасности (както са дефинирани в Приложение II), които стават релевантни поради крайната комбинация. Ако са идентифицирани допълнителни опасности е необходима допълнителна оценяване на съответствието на монтажния възел по отношение на тези допълнителни рискове. По същия начин, лицето, което извършва сглобяването, може да приеме за доказано съответствието на компоненти, които се придружават от сертификат, издаден от техния производител, който декларира тяхното съответствие (чл. 8.3, виж също глава 10).
Независимо от това, ако производителят на монтажен възел интегрира части без маркировка „СЕ” в монтажния възел (защото те са части, произведени от него или получени от негов доставчик с оглед допълнителна обработка от производителя) или компоненти, които не се придружават от сертификата, упоменат по-горе, той не трябва да приема за доказано съответствието на тези части и неговото оценяване на съответствието трябва да обхваща тези части, както се изисква.
Монтажните възли могат да се пускат на пазара по различни начини:
3.7.1.1. Монтажни възли, които са напълно специфицирани конфигурации на части
Тук производителят вече е дефинирал една или повече неизменяеми комбинации на части и ги пуска на пазара като единична функционална единица/единични функционални единици.
Пример би могла да бъде контролно-измервателна апаратура, състояща се от датчик, опорен диод и електрозахранване, ако са доставени от един производител.
Частите, упоменати по-горе, се сглобяват от едно лице (производителя на монтажния възел), и се пускат на пазара като единична функционална единица. Това лице поема отговорността за съответствието на неразделния монтажен възел с Директивата.
ЕО декларацията за съответствие, както и инструкциите за употреба, трябва да се позовават на монтажния възел като цяло. Трябва да бъде ясно (например с прилагане на списък на всички части и/или списък на данни, свързани с безопасността), коя е комбинацията, която формира монтажния възел. Производителят поема отговорност за съответствието с Директивата, и поради това трябва в съответствие с Приложение II 1.0.6, да осигури ясни инструкции за сглобяване/инсталиране/експлоатация/поддръжка и др. В инструкциите за употреба.
3.7.1.2. Монтажни възли с различни конфигурации
Тук производителят е дефинирал цял диапазон на различни части, образуващи „модулна система”.
Или той, или ползвателят/лицето, което извършва сглобяването, избира и комбинира части от този диапазон, за да формира монтажен възел, който обслужва специфична задача.
Пример би могла да бъде модулна система огнеустойчив управляващ разпределителен механизъм, състоящ се от набор от огнеустойчиви обвивки с различни размери и набор от превключватели, клеми, прекъсвачи и др.
Въпреки че в този случай частите не се сглобяват задължително от производителя на монтажния възел и не се пускат на пазара като единична функционална единица, производителят отговаря за съответствието на монтажния възел, тъй като частите са избрани от дефиниран диапазон и са избрани и комбинирани съгласно неговите инструкции.
ЕО декларацията за съответствие, както и инструкциите за употреба, трябва да се позовават на „модулната система” като цяло. Трябва да бъде ясно кои са частите, които образуват модулната система и как те трябва да бъдат подбрани, за да формират съответстващ монтажен възел. Поради това, производителят трябва, в съответствие с Приложение II 1.0.6, да осигури ясни инструкции за избора на части и тяхното сглобяване/инсталиране/експлоатация/поддържане и др. в инструкциите за употреба.
Оценяване на съответствието на такива модулни системи може да се извърши чрез оценяването на най-малкото на тези от възможните и полезните конфигурации, които са най-неблагоприятни по отношение на релевантните рискове (най-лоши случаи). Ако тези конфигурации са преценени като съответстващи на съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директива 94/9/ЕО, производителят може да направи заключение за съответствието също на всички други конфигурации. Ако по-късно други части трябва да се добавят към „модулната система”, може, разбира се, да стане необходимо да се идентифицират и оценят отново най-лошите случаи.
Таблицата на стр. 15 дава в стегната форма общ поглед на различните ситуации по отношение на монтажните възли.
3.7.2. Инсталиране
В общия случай частите на вече сертифицирани съоръжения вече са пуснати на пазара независимо от един или повече производители, а не са пуснати на пазара от едно юридическо лице като единична функционална единица (както е описано в 3.7.1). Комбинирането на такива съоръжения и сглобяването в помещенията на ползвателя не се счита за произвеждане и не води до съоръжение. Резултатът от такава операция е сглобяване е и извън обхвата на Директива 94/9/ЕО. Лицето, което извършва сглобяването, трябва да осигури първоначално съответстващите части на съоръжението да продължават да съответстват, когато се пуснат в действие. Поради тази причина той трябва внимателно да следва всички инструкции за сглобяването на производителите. Директивата не регулира процеса на сглобяване. Сглобяването на такова съоръжение по принцип ще подлежи на правните изисквания на държавите членки. Пример би могла да бъде контролно-измервателна апаратура, състояща се от датчик, опорен диод и електрозахранване, ако са доставени от няколко различни производители, сглобена на отговорност на ползвателя.
3.7.3. Електрически съоръжения
Директива 94/9/ЕО не дефинира „електрически съоръжения”. Независимо от това, тъй като такива съоръжения подлежат на свои собствени процедури за оценяване на съответствието, може да е полезно да се даде дефиниция, която е общоприета от по-голямата част от държавите членки, както следва: Електрическо съоръжение: Съоръжение, както е дефинирано в глава 3.7, съдържащо електрически елементи, е използвано за генериране, съхраняване, разпределение и превръщане на електрическа енергия, за управление функционирането на друго съоръжение с електрически средства или за обработка на материали с пряко прилагане на електрическа енергия. Трябва да се отбележи, че готов продукт, сглобен с използването както на електрически, така и на механични елементи, може да не изисква оценка като електрическо съоръжение, ако комбинацията не поставя допълнителни рискове (за допълнителни подробности виж глава 3.7.1).
Примери: Помпа (нелектрическа) е оценена съгласно подходящите процедури за оценяване на съответствието и след това е свързана към електродвигател (електрическо съоръжение), който вече е бил сглобен. Тъй като комбинираното съоръжение не поставя допълнителни опасности, не е необходимо допълнително оценяване за електрическата част.
Ако същите помпа и електродвигател не са преминали през подходящи процедури за оценяване на съответствието и са свързани, полученото съоръжение трябва да се разглежда като електрическо съоръжение и трябва да се третира като такова.
3.8. Автономна функция
Счита се, че продукт има автономна функция, ако може безопасно да се използва да извършва или допринася за извършването на една или повече от предназначените функции на чл. 1.2 или чл. 1.3 a) или б), без да е необходимо да се добавят някакви допълнителни части. Това не изключва изискването да се следват специфични инструкции за инсталиране и използване.
Някои видове продукти могат в зависимост от степента на оценяване на съответствието, предприета още преди да се пуснат на пазара и/или в действие, да се считат с или без автономна функция.
3.9. Системи за защита
Системи за защита са проектни единици, различни от компоненти, които са предназначени да спрат започващи експлозии незабавно и/или да ограничат ефективния диапазон на пламъците и налягането на експлозиите. Примери на автономни системи за защита са:
-пожарогасители;
-водни жлебни заслони;
-експлозивни изпускателни системи (използващи например предпазни мембрани, вентилационни панели, врати за защита от взрив и др.);
-гасящи прегради.
3.10. Компоненти
Компонент е детайл от първостепенно значение за безопасното функциониране на съоръжения и системи за защита, но без автономна функция.
Компоненти, предназначени за вграждане в съоръжения или системи за защита, които се придружават от удостоверение за съответствие, включително декларация за техните характеристики и как компонентите трябва да се вграждат в продукти (виж чл. 8 (3), се считат в съответствие с приложимите разпоредби на Директива 94/9/ЕО. Ex – компоненти, както са дефинирани в европейски стандарт EN 50014, са също така компоненти в смисъла на ATEX Директива 94/9/ЕО. Компонентите не трябва да имат поставена маркировка „СЕ” освен ако не се изисква от други Директиви (например Директива 89/336/ЕИО за електромагнитната съвместимост).
Примери:
-крайни съединители (клеми);
-бутонни монтажни възли;
-релета;
-празни огнеустойчиви обвивки;
-товарни резистори за луминесцентни лампи;
-измервателни инструменти (например подвижни бобини);
-капсулирани релета и контактори, с клеми и/или микропроводникови изводи.
4. В КОИ СЛУЧАИ СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО
Производителят, неговият упълномощен представител или лицето, което първо пуска продукт на пазара на ЕС или пуска продукт в действие на пазара на ЕС, трябва да реши дали продуктът е обхванат от Директива 94/9/ЕО и ако да, да прилага нейните разпоредби. Поради това производителят (в най-широкия смисъл на Директивата) трябва да направи ATEX анализ на базата на Директива 94/9/ЕО.
4.1. ATEX анализ
4.1.1. Обхваната ли е специфичната експлозивна атмосфера от Директива 94/9/ЕО
Директива 94/9/ЕО е Директива, следваща „новия подход”, и поради това е предназначена да направи възможно свободното движение на стоки врамките на Общността. Това се постига чрез хармонизиране на правнитеизисквания за безопасност, като се следва подход, свързан с риска. Нейнатацел също така е да елиминира или поне да сведе до минимум рисковете врезултат на използването на някои продукти в или във връзка спотенциално експлозивна атмосфера. Това означава, че на вероятността запоява на експлозивна атмосфера трябва да се гледа не само веднъж и отстатична гледна точка, а да се вземат предвид също така всички експлоатационни условия, които могат да се получат в резултат на процеса на обработка.
Експлозивна атмосфера за целите на Директива 94/9/ЕО се дефинира като смес:
i) на възпламеними вещества под формата на газове, пари, аерозоли или прах;
ii) с въздух;
iii) при атмосферни условия;
iv) в която след запалване горенето се разпространява към неизразходваната смес (трябва да се отбележи, че в присъствието на прахне винаги цялото количество прах се консумира от изгарянето).
Атмосферата, която може да стане експлозивна в следствие на местни и/или експлоатационни условия, се нарича потенциално експлозивна атмосфера.Продуктите, попадащи под Директива 94/9/ЕО, са проектирани само за този вид потенциално експлозивна атмосфера (виж също така глава 4.3 „Оценка на риска”).
Важно е да се отбележи, че продукти не са обхванати от Директива 94/9/ЕО, когато те са предназначени за употреба в или във връзка с атмосфери, които биха могли да бъдат потенциално експлозивни, но един или повече от дефиниращите елементи i) до iv) по-горе не присъстват.
4.1.2. Кои видове продукти са обхванати от Директива 94/9/ЕО
За да бъде в обхват на Директивата, продуктът трябва да бъде:
a) съоръжение, както е дефинирано в чл. 1.3 (a); или
б) система за защита, както е дефинирана в чл. 1.3 (b); или
в) компонент, както е дефиниран в чл. 1.3 (c); или
г) предпазно, управляващо или регулиращо устройство, както са дефинирани в чл. 1.2.
a) Съоръжение
Счита се, че съоръжение е в рамките на обхвата на Директивата, ако то е предназначено (изцяло или частично) за използване в потенциално експлозивна атмосфера. Фактът, че предвижданата потенциалноексплозивна атмосфера би могла да присъства вътре в съоръжението, не е релевантен, но със следните възможни изключения:
Ако продукт, съдържащ предвиждана потенциално експлозивна атмосфера, например съд, самият той съдържа съоръжение с автономна функция, както е дефинирано в Директивата, то последното съоръжение е фактически впотенциално експлозивна атмосфера, макар и да е атмосфера, която се съдържа в съда, и поради това подлежи на Директивата.
Ако съоръжение, съдържащо потенциално експлозивна атмосфера, може поради своята конструкция, експлоатация и др. да създаде потенциално експлозивна атмосфера, която изцяло или частично да го заобикаля, то такова съоръжение фактически е в потенциално експлозивна атмосфера и поради това подлежи на Директивата.
Друг дефиниращ елемент в смисъла на Директивата е, че то трябва да има свой собствен потенциален източник на запалване.
Потенциални източници на запалване биха могли да бъдат: електрическа искра, дъга и искрене, електростатично изпразване, електромагнитни вълни, йонизиращо излъчване, горещи повърхности, пламъци и горещи газове, механично генерирани искри, оптично излъчване, химическо иницииране на пламък, компресия.
В някои случаи продукт може да съдържа само потенциално експлозивнаатмосфера, която се запалва преднамерено. Ясно е, че намерението не е тези продукти да попадат в обхвата на Директива 94/9/ЕО, освен ако не са идентифицирани други релевантни опасности.
Може да се каже, че съоръжение има свой собствен източник на запалване, ако когато се експлоатира по предназначение (включително неизправно функциониране и др., до степен, зависеща от неговата Категория – виж Приложение I на Директивата) в експлозивна атмосфера, то е способно да запали експлозивната атмосфера, ако не са взети специфични предпазни мерки. Поради това съоръжението трябва да осигурява изискваното ниво на защита.
За осигуряването на това изисквано ниво на защита биха могли да сеприлагат различни техники, например: собствена безопасност, херметизация, увеличена безопасност и др.
Необходимо е да се отчита специфичното изключение в чл. 1 (4) на Директива 94/9/ЕО за съоръжение, когато опасностите от експлозия са врезултат изключително на присъствието на избухливи вещества или нестабилни химически вещества.
б) Система за защита
От нейната предвиждана функция е ясно, че системата за защита винаги, поне частично, ще бъде инсталирана и използвана в потенциално експлозивна атмосфера.
Тъй като системата за защита има функцията да елиминира или намали опасните ефекти на експлозията (функция безопасност) тя е предмет на Директивата, независимо от това дали има свой собствен източник на запалване. Ако има, тя би трябвало да е също така в съответствиеспецифичните съществени изисквания за здравословни и безопасни условия за съоръжения.
Съгласно чл. 1.3 (б) системите за защита се пускат на пазара отделно заизползване като автономни системи. Следователно тяхното съответствиесъс съответните съществени изисквания за здравословни и безопасниусловия на Приложение II трябва да се оценява съгласно чл. 8 (2) и те трябва да са обозначени съгласно чл. 10 (2).
Разбира се,„система за защита” може да се пусне на пазара като неразделна част на съоръжение.
Казано технически, те остават „системи за защита” поради тяхната функция, но не се считат системи за защита в смисъла на Директивата поотношение на оценяване на съответствието и маркиране. В тези случаитяхното съответствие се оценява по време на оценяване на съответствиетона съоръжението, в което са интегрирани, като се използват процедурите, предвидени в чл. 8, съгласно групата и Категорията на това съоръжение.
Важно е обаче да се отбележи, че специфичните съществени изисквания заздравословни и безопасни условия на Приложение II 3 също се прилагат за интегрирани „системи за защита”.
в) Компоненти
Двата дефиниращи елемента за компоненти в чл. 1.3 (c) са, че те:
-са от първостепенна важност за безопасното функциониране на съоръженията и системите за защита (в противен случай не би било нужно да са предмет на Директивата); но
-са без автономна функция (виж 3.8) (в противен случай те би трябвало да се разглеждат като съоръжение, система за защита или устройство съгласно чл. 1.2).
Тази дефиниция обхваща обширен диапазон от части, използвани обикновено в машиностроенето, включително измервателни уреди,спирачки, резервоари, отоплителни елементи, резета, носещи устройства,противотежести, ролки, заключващи системи, свързващи елементи, лостове,скоби, обръщащи елементи и др.
Съгласно чл. 8.3 съответствието на компоненти трябва да се оценява спомощта на същите процедури като съоръжения, системи за защита или устройства съгласно чл. 1 (2), в които трябва да се интегрират.
Например задвижващи (водещи) ремъци, лагери, опорни диоди и др. не сепускат на пазара с изричното намерение да бъдат вградени в съоръжения,системи за защита или устройства съгласно чл. 1.2, а за общи машиностроителни цели. Тяхното съответствие (т.е. тяхната пригодност за предвидената цел по отношение безопасността на продукта, в който те са интегрирани) трябва да бъде оценено по време на оценяване на съответствие на целия продукт.
Ако компоненти се пускат на пазара с изричното намерение за вграждане всъоръжения, системи за защита или устройства съгласно чл. 1.2, (като например взривобезопасни крайни блокове, огнеустойчиви обвивки) те се оценяват отделно съгласно чл. 8.3 и трябва да придружават от писмено удостоверяване на съответствие, както е упоменато в чл. 8.3. В противен случай държавите членки могат да забранят, ограничат или възпрепятстват пускането на пазара (чл. 4.2) и не може да се приеме за доказано тяхното съответствие (чл. 5.1).
г) Предпазни, управляващи или регулиращи устройства, както са дефинирани в чл. 1.2.
Двата основни въпроса в чл. 1.2 са:
i) че предпазни устройства, управляващи устройства и регулиращи устройства, ако те допринасят или са изисквани за безопаснотофункциониране на съоръжения или системи за защита по отношение нарисковете за експлозия, са предмет на Директивата;
ii) че устройствата са обхванати дори ако те са разположени извън потенциално експлозивна атмосфера.
За такива устройства съществените изисквания се прилагат само доколкототе са нужни за безопасното и надеждното функциониране и експлоатация натези устройства по отношение на риска за експлозия (ПРИЛОЖЕНИЕ II, Предварително наблюдение B).
Дефиницията в i) води до следните изводи:
1. Устройства, различни от предпазни, управляващи и регулиращи устройства, не са обхванати.(Независимо от това, устройство от всякакъв вид, което допринася или се изисква за безопасното функциониране, би могло да счита предпазно устройство);
2. Всички устройства, включително предпазни устройства, управляващи устройства и регулиращи устройства, които не допринасят или не сеизискват за безопасното функциониране по отношение на риска заексплозия не са обхванати;
3. Дори предпазни устройства, управляващи устройства и регулиращи устройства, които допринасят или се изискват за безопасното функциониране, но по отношение на рискове, различни от риска за експлозия, не са обхванати;
Примери на устройства, които попадат под чл. 1.2:
-Електрозахранване на измервателна система със собствена безопасност (Ex i) за мониторинг на параметри на процес;
-Помпа, устройство за регулиране на налягане, дублиращо складово устройство и др., осигуряващи достатъчно налягане и поток за захранване на система с хидравлично задвижване за безопасност (по отношение на риска за експлозия);
-Предпазни устройства против претоварване за електродвигатели от тип защита EExe "Увеличена безопасност;
-Управляващи блокове в безопасна зона за система за мониторинг на околната среда, състоящи се от газови датчици, разпределени в потенциално експлозивна зона, за осигуряване на защитни действия, ако се открият опасни нива на газ;
-Управляващи блокове за датчици за температура, налягане, дебит и др., разположени в безопасна зона, за осигуряване на информация, използвана за управление на електрически съоръжения, използвани в производството или обслужващи операции в потенциално експлозивна зона.
Примери на устройства, които не попадат под чл. 1.2:
-разпределителни устройства, устройства за цифрово-програмно управление и др., които не са свързани с някаква функция на безопасност (по отношение на риск за експлозия); поради 2) по-горе;
Точка ii) гласи, че устройства, както са дефинирани по-горе, подлежат на Директивата дори когато са извън потенциално експлозивна атмосфера.
Поради безопасни и икономически причини ще е за предпочитане в повечето случаи такива устройства да се инсталират извън опасната зона. Независимо от това, понякога може да е необходимо такива устройства да се поставят в потенциално експлозивна атмосфера. В такива случаи, въпреки че Директивата не го казва изрично, тези устройства могат също да бъдат определяни като съоръжения.
Могат да се идентифицират две ситуации:
-Ако устройството има свой собствен потенциален източник на запалване, в допълнение към изискванията в резултат на чл. 1.2, ще се прилагат изискванията за съоръжения;
-Ако устройството няма свой собствен потенциален източник на запалване, устройството няма да се разглежда като съоръжение, но разбира се ще се прилагат изискванията в резултат на чл. 1.2.
4.2. Дефиниране на група и Категория съоръжения
За да определи подходящата процедура за оценяване на съответствието, производителят трябва първо да вземе решение на базата на предвижданото използване за това към коя група и Категория принадлежи продукта.
За целите на Директивата съоръженията, включително когато е необходимо, устройства и компоненти, са разделени на две групи. Устройствата трябва да се оценяват в съответствие с Категорията на съоръженията или системата за защита, от които се изискват, или на които допринасят.
Група I включва съоръжения, предназначени за използване в подземни рудници, както и в надземните части на тези рудници, където може да има наличие на метан от рудниците (газ гризу) и/или запалима прах;
Group II включва съоръжения, предназначени за използване на други места,които биха могли да бъдат застрашени от експлозивни атмосфери.
Тези групи са подразделени на категории, както е показано по-долу.Начинът, по който беше разработена тази категоризация, осветява едно от основните различия на Група І и Група ІІ. За Група І категоризацията зависи (между другите фактори) от това дали продуктът трябва да бъде изключен в случай на поява на експлозивна атмосфера. За Група ІІ тя зависи (виж глава 4.4) от това дали продуктът е предназначен за използване в потенциално експлозивна атмосфера и дали тази атмосфера присъства постоянно или може да се появи за дълго или кратко време.
Устройствата трябва да бъдат оценявани съгласно Категорията на съоръжението или системата за защита, за които се изискват или допринасят.
4.2.1. Група І
Категория M1
Изисква се продуктите от тази Категория да остават функционални порадипричини, свързани с безопасността, когато присъства експлозивна атмосфера, и да се характеризират с интегрирани мерки за защита срещу експлозия, които функционират по такъв начин, че:
- в случай на отказ на една от интегрираните мерки, поне второ средство за защита осигурява достатъчно ниво на безопасност; или
-в случай на два независими един от друг отказа се осигурява достатъчнониво на безопасност.
Категория M2
Тези продукти са предназначени да бъдат изключени в случай на експлозивна атмосфера. Независимо от това е предвидимо, че експлозивни атмосфери биха могли да се появят по време на експлоатация насъоръжения Категория M2, тъй като съоръжението може да не е изключено незабавно. Поради това е необходимо да се вградят защитни мерки, които осигуряват високо ниво на безопасност. Защитните мерки, свързани с продукти от тази Категория, осигуряват достатъчно ниво на безопасност при нормална експлоатация дори при възникване на най-тежкиексплоатационни условия от грубо манипулиране и променящи се условияна средата.
4.2.2. Група ІІ
Категория 1 включва продукти, проектирани да са в състояние да остават в рамките на техните експлоатационни параметри, заявени от производителя, и да осигуряват много високо ниво на защита за тяхното предвиждано използване в зони, в които експлозивни атмосфери, причинени от смеси на въздух и газове, пари, аерозоли или праховъздушни смеси, са многовероятно да се образуват и присъстват постоянно за дълги периоди от време или често (виж глава 4.4).
Съоръженията от тази Категория се характеризират с интегрирани мерки за защита срещу експлозия, функциониращи по следния начин:
- в случай на отказа на една интегрирана мярка поне второ независимо средство за защита осигурява достатъчно ниво на безопасност; или
- в случай на два независими един от друг отказа се осигурява достатъчно ниво на безопасност.
Категория 2 включва продукти, проектирани да са в състояние да остават в рамките на техните експлоатационни параметри, заявени от производителя, и на базата на високо ниво на защита за тяхното предвиждано използване в зони, в които експлозивни атмосфери, причинени от смеси на въздух и газове, пари, аерозоли или праховъздушни смеси, са вероятно да се образуват (виж глава 4.4).
Защитата срещу експлозия, свързана с тази Категория, трябва да функционира по такъв начин, че да осигурява достатъчно ниво на безопасност дори в случай на съоръжение с експлоатационни откази или в опасни експлоатационни условия, които нормално трябва да се вземат предвид.
Категория 3 включва продукти, проектирани да бъдат в състояние да остават в рамките на техните експлоатационни параметри, заявени от производителя, и на базата на нормално ниво на защита за тяхното предвиждано използване, като се разглеждат зони, в които експлозивни атмосфери, причинени от смеси на въздух и газове, пари, аерозоли или праховъздушни смеси, са по-малко вероятно да се образуват и ако наистина се образуват, то това е рядко и само за кратко време.
Проектирането на продуктите от тази Категория трябва да осигури достатъчно ниво на безопасност при нормална експлоатация.
4.2.3. Нива на защита за различни категории съоръжения
Различните категории съоръжения трябва да бъдат в състояние да функционират в съответствие с експлоатационните параметри, определени от производителя, до дадено ниво на защита.
Таблица 3: Нива на защита
НИВО НА ЗАЩИТА КАТЕГОРИЯ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАЩИТА УСЛОВИЯ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ* ГРУПА І ГРУПА ІІ
Много високо M1
Две независими средства на защита или безопасно дори при два независими един от друг отказа.
Съоръжението остава включено и функциониращо в присъствието на експлозивна атмосфера.
Много високо 1
Две независими средства на защита или безопасно дори при два независими един от друг отказа.
Съоръжението остава включено и функциониращо в зони 0,1,2 (G) и/или 20, 21, 22 (D).
Високо M 2
Подходящо за нормална експлоатация и тежки експлоатационни условия.
Съоръжението се изключва в присъствието на експлозивна атмосфера.
Високо 2
Подходящо за нормална експлоатация и чести смущения или съоръжение, при което отказите нормално се вземат предвид.
Съоръжението остава включено и функциониращо взони 1, 2 (G) и/или 21, 22 (D).
Нормално 3
Подходящо за нормална експлоатация.
Съоръжението остава включено и функциониращо в зони 2 (G) и/или 22 (D).
*Бележка: Виж също Директива 1999/92/ЕО относно минимални изисквания за подобряване на защитата на безопасността и здравето на работници, работещи в потенциално експлозивни атмосфери.
Съоръженията в различните категории трябва също да съответстват на съответните съществени и допълнителни изисквания, дадени подробно Приложение II на Директивата (Съществени изисквания за здравословни и безопасни условия).
4.3. Оценка на риска за продукти
Най-общо може да се каже, че спазването на съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директива 94/9/ЕО са императивни, за да се осигури взривната безопасност на съоръженията и системите за защита. Изискванията са предназначени да отчитат съществуващи или потенциални опасности, произтичащи от проектирането или конструирането. Независимо от това, като се следва философията на ATEX Директива 94/9/ЕО, понятието за предвиждано използване е също от първостепенна важност. От особена важност е предоставянето на пълна информация от производителя.
Поради това, за да се отговори на изискванията на Директива 94/9/ЕО, е абсолютно необходимо да се извърши процес на оценка на риска. Съгласно Приложение II 1.0.1 производителите са задължени да проектират съоръжения и системи за защита от гледна точка на интегрирана безопасност от експлозия. Счита се, че интегрираната безопасност от експлозия предотвратява формирането на експлозивни атмосфери, както и на източници на запалване и ако независимо от това експлозия се случи, да я спре незабавно и/или да ограничи нейните последици.
В тази връзка производителят трябва да вземе мерки по отношение на рисковете от експлозия. В допълнение, както се изисква в Приложение II,
1.0.2 на Директивата, съоръженията и системите за защита трябва да бъдат проектирани и изработени след надлежен анализ на възможните експлоатационни откази, за да се направят невъзможни опасни ситуации, доколкото това е възможно.
Като се имат предвид ангажиментите в резултат на съответните изисквания на Директива 94/9/ЕО, методологията за оценка на риска не трябва да се занимава само с проектните и конструктивни аспекти, но да осигурява също общ формат или език между проектанти и ползватели.
Методи и/или техники, които биха могли да се прилагат
Има много възможни методи и/или техники за оценка на риска, по-специално за идентификация на опасности. Добрата техника за идентифициране има следните характерни признаци:
-тя е систематична, т.е. тя насочва заинтересованите страни, така че се разглеждат всички части на системата, всички фази на използване и всички обосновано очаквани опасности;
-тя прилага „мозъчна атака”.
С използването на повече от една техника възможността за недоглеждане на релевантна опасност се свежда до минимума.
Независимо от това, допълнителното вложено време за използване на повече от една техника е необходимо да се балансира с увеличено доверие в резултатите. Основният продукт от етапа на идентифициране на опасностите е номериран списък на опасните събития, които могат да са резултат от продуктите, участващи като вход на етапа на оценка на риска.
Методологията за оценка на риска трябва да съдържа рисковите профили, включително параметрите на аварии, които обосновано могат да се очакват. Тези гледни точки стават предмет на оценката на риска като „последователност от логични стъпки, за да стане възможно по систематичен начин да се изследват опасностите, свързани с продуктите”.
По принцип оценката на риска се състои от четири стъпки:
a) Идентификация на опасностите: Систематична процедура за откриване на всички опасности, които са свързани с продуктите. След като една опасност е разпозната, проектът може да бъде изменен, за да се сведе тя до минимум, независимо от това дали е преценена степента на риска. За да се отговори на риска в проекта, той трябва да бъде разпознат.
б) Преценка на риска: Определяне на вероятността на поява на идентифицираните опасности и нивата на тежест на възможната вреда на разглежданите опасности (виж също така EN 1050).
в) Оценка на риска: Сравняване на преценения риск с критерии, за да се реши дали рискът е приемлив или проектът на продукта трябва да бъде изменен, за да се намали риска.
г) Анализ на възможностите за намаляване на риска: Последната стъпка на оценката на риска е процеса на идентифициране, избиране и модифициране на промени на проекта, които биха могли да намалят цялостния риск от продукти.
Въпреки че рисковете винаги могат да се намалят допълнително, те рядко могат да се сведат до нула, освен чрез елиминиране на дейността.
Възможностите, които се занимават с опасните събития, които имат най-голям принос за общия риск, имат най-големия потенциал за намаляване на риска. Ефикасността при намаляване на риска винаги започва с промени на проектната концепция, т.е. проектиране със собствена безопасност.
4.4. Класификация
Класификацията на съоръжения Група І се прилага за съоръжения, разположени в подземни рудници както и в надземните части на тези рудници, където може да има наличие на метан от рудниците (газ гризу) и/или запалима прах. Класификацията Група ІІ се прилага за съоръжения, предназначени за използване на други места, които биха могли да бъдат застрашени от експлозивни атмосфери (промишленост). Производителите на продукти за използване в потенциално експлозивни атмосфери трябва да дават цялата подробна информация по отношение на групи и категории (виж глава 4.2), за да се реши в кои зони техните продукти биха могли да се използват, но те не могат да предвидят какви зони ще съществуват.
Класифицирането на опасните области в зони е задача за ползвателя, чиито помещения/работни дейности съдържат или създават такива опасности.
Директива 1999/92/ЕО относно минимални изисквания за подобряване на защитата на безопасността и здравето на работници, работещи в потенциално експлозивни атмосфери, дефинира различните зони за газове, пари и прах.
5. СЪОРЪЖЕНИЯ, СПЕЦИАЛНО ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО
Тези изключения се основават на чл. 1.4, на Директива 94/9/ЕО:
- медицински уреди, предназначени за използване в медицинска среда;
- съоръжения и системи за защита, когато опасността от експлозия е резултат изключително на присъствието на избухливи вещества или нестабилни химически вещества;
- съоръженията, предназначени за използване в битова и непроизводствена среда, в която потенциално експлозивни атмосфери могат да се създадат само рядко единствено в резултат на случайно пропускане на газообразно гориво;
-лични предпазни средства, обхванати от Директива 89/686/ЕИО. Има случаи, когато лични предпазни средства с техни собствени потенциални източници на запалване са предназначени за използване в потенциално експлозивни атмосфери. Този тип лични предпазни средства трябва да следват процедурите, постановени в Директива 94/9/ЕО, за да осигурят необходимото ниво на безопасност от експлозия (виж също така глава 6);
- морски плавателни съдове и подвижните крайбрежни инсталации, както и съоръженията на бордовете на тези съдове или инсталации, защото те вече са обхванати от Конвенцията на Международната морска организация. Независимо от това, фиксираните крайбрежни инсталации, както и съоръженията на бордовете на тези инсталации, които не са считани за мореплавателни (т.е. под 500 тона, предназначени не за открито море, но предназначени за вътрешна навигация в реки, канали за кораби, езера) са в обхвата на Директива 94/9/ЕО;
- транспортни средства, т.е. превозни средства и техните ремаркета, предназначени единствено за транспортиране на пътници по въздуха, пътни, железопътни или водни мрежи, както и транспортни средства, доколкото тези средства са проектирани за транспортиране на стоки по въздуха, по обществени пътни и железопътни мрежи или по вода. Превозни средства, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера не се изключват;
- съоръжения, обхванати от чл. 296 (1) (b) на Договора за Съюза, т.е. проектирани и произведени за използване от въоръжените сили или за поддържане на законността и реда. Съоръженията с двойна употреба не са изключени.
6. ПРИЛАГАНЕ НА ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО ЗАЕДНО С ДРУГИ ПРИЛОЖИМИ ДИРЕКТИВИ
По принцип, ако продукт е в рамките на обхвата на други Директиви в същото време, всички Директиви трябва да се прилагат успоредно, за да се изпълняват специалните изисквания на всяка Директива.
В случая на Директива 94/9/ЕО и Директивата, свързана електромагнитната съвместимост 89/336/ЕИО (EMC), Директива 94/9/ЕО трябва да се прилага, за да се изпълнят изискванията относно изискванията за безопасност на „експлозивни атмосфери”. Директивата за електромагнитната съвместимост трябва също да се прилага, така че да осигури продуктът да не причинява електромагнитни смущения и неговата нормална експлоатация да не се влияе от такива смущения. Ще има някои приложения, при които „нормалното” ниво за устойчивост на електромагнитни смущения, осигурени с Директива 89/336/ЕИО, би могло да не е достатъчно за осигуряване на необходимото ниво на устойчивост на смущения за безопасна работа под обхвата на Директива 94/9/ЕО. В такъв случай от производителя се изисква да специфицира устойчивостта на електромагнитни смущения, постигната от неговите продукти съгласно Приложение II 1.2.7 на Директива 94/9/ЕО. Например системи за защита, при които придобиването и предаването на данни могат да оказват пряко влияние върху безопасността от експлозия.
Продукти за използване в потенциално експлозивни атмосфери са изрично изключени от обхвата на Директивата за ниското напрежение 73/23/ЕИО (LVD). Всички „съществени цели на ниското напрежение” трябва да се обхващат от Директива 94/9/ЕО (виж Приложение II 1.2.7). Стандартите, публикувани в Официалния вестник на Европейските общности с позоваване на Директива 73/23/ЕИО, могат да бъдат изброени в декларацията за съответствие за изпълнение на изискванията 1.2.7 на Приложение II на Директива 94/9/ЕО. Не са изключени от обхвата на Директивата за ниското напрежение предпазните, управляващи и регулиращи устройства, упоменати в чл. 1 (2) на Директива 94/9/ЕО, които са предназначени за използване извън потенциално експлозивни атмосфери, но са изисквани или допринасят за безопасното функциониране на съоръжения или системи за защита. В такива случаи се прилагат и двете Директиви.
Връзката между Директива 94/9/ЕО и Директива за машините 98/37/ЕО е различна. Директива 94/9/ЕО, която е специфична Директива по смисъла на чл. 1 (4) на Директивата за машините, съдържа много специфични и подробни изисквания за избягване на опасности поради потенциално експлозивни атмосфери, докато самата Директива за машините съдържа само много общи изисквания срещу експлозии (Приложение I, 1.5.7 Директива за машините). По отношение на защитата срещу експлозии в потенциално експлозивна атмосфера Директива 94/9/ЕО има предимство и трябва да се прилага. За други релевантни рискове изискванията на Директивата за машините също трябва да се прилагат.
За да се избегне възможно припокриване с Директива на Съвета 94/55/ЕО относно транспортиране на опасни стоки по шосе повечето транспортни средства бяха изключени от обхвата на Директива 94/9/ЕО (чл. 1 (4)). Обикновено превозните средства, които все още са включени в 94/9/ЕО, не напускат помещенията на ползвателя.
Типични примери са транспортни средства на релси, използвани в подземни рудници с газ гризу, вилични кари високоповдигачи и други подвижни машини, при които двигателят с вътрешно горене, спирачните системи и електрическите вериги могат да бъдат потенциален източник на запалване.
Възможно е двете Директиви да се прилагат паралелно. Например, когато производителят проектира и конструира транспортно средство, предназначено за транспортиране на опасни (в този случай запалими) стоки по обществени пътища, както и за използване в области, където може да съществуват експлозивни атмосфери.
Съоръженията, обхванати от Директивата за личните защитни средства (PPE) 89/686/ЕИО, са специфично изключени от Директива 94/9/ЕО. Независимо от това, производството на лични защитни средства за използване в експлозивни атмосфери е обхванато от Основно изискване за здравословни и безопасни условия 2.6 в Приложение II на Директивата за личните защитни средства.
Лични защитни средства, предназначени за използване в експлозивни атмосфери, трябва да бъдат проектирани и произведени така, че да не могат бъдат източник на електрическа, електростатична или предизвикана от удар искра, която би могла да причини запалването на експлозивна смес. Спазването на съществените изисквания за здравословни и безопасни условия в Директива 94/9/ЕО би било един начин да се покаже съответствие.
Освен с горните Директиви е необходимо да се упомене връзката на ATEX Директива 94/9/ЕО с Директивата за строителни продукти (CPD) 89/106/ЕИО. По време на работата по изготвяне на стандарти за двете Директиви беше идентифицирано, че (в малко случаи) обхватите на двете Директиви биха могли да се припокриват. Идентифицирани са вече области, в които:
- системи за защита срещу експлозия и пожарогасителни системи използват една и съща среда;
-двете области използват общо съоражения за разпределителни системи, като тръби, скоби за окачване на тръби, дюзи и др.
Най-общо казано, в случаи на съмнение Директивата за строителните продукти е приложима, ако обсъжданият обект е фиксиран към сграда и така става част от сградата или ако самият той може да се разглежда като сграда (например силоз). В такива случаи Директивата за строителните продукти и ATEX Директива 94/9/ЕО се прилагат паралелно. Спазването на съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директива 94/9/ЕО обикновено ще покажат съответствие със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директивата за строителните продукти по отношение на рисковете за експлозия.
В този контекст е важно да се отбележи, че на нотифицирания орган е позволено да обхваща аспекти, свързани с две или повече Директиви само ако органът е нотифициран по всички тези Директиви в подходящ обхват.
7. ПРИЛАГАНЕ НА ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО ЗА ИЗПОЛЗВАНИ, РЕМОНТИРАНИ И ИЗМЕНЕНИ ПРОДУКТИ И ЗА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ
Като общо правило, необходимо е производителите да разгледат дали продуктът се пуска на пазара на ЕС или в действие за първи път, или ако измененията са такива, че намерението или резултатът е да се пусне продукт на пазара, който трябва да се счита за нов продукт. Ако отговорът на някои от тези въпроси е да, Директива 94/9/ЕО се прилага напълно. Във всички останали случаи Директива 94/9/ЕО не се прилага и отговорното лице ще трябва да осигури съответното национално законодателство или законодателство на ЕС да се преценява по целесъобразност.
В рамките на този контекст трябва да се обърне внимание на два момента:
- В следващите параграфи тези насоки се позовават само на продукти, за които Директива 94/9/ЕО е потенциално приложима. Поради това продукти, които не са предмет на Директива 94/9/ЕО, са изключени от тези обсъждания.
- Прилагането на Директива 94/9/ЕО за продукт „като нов” не накърнява по никакъв начин законодателството за интелектуалната собственост.
Дефиниции
Използван продукт и продукт втора употреба: продукт, който е бил пуснат на пазара на ЕС преди влизането в сила на Директива 94/9/ЕО (виж глава 1.2) и пуснат в действие на територията на ЕС. Този продукт е бил в съответствие с тогава приложимото законодателство: национално или на ЕС в зависимост от датата. ATEX Директива 94/9/ЕО не се прилага.
Използвани съоръжения, които са били на пазара и използвани в ЕС преди датата на влизане в действие на Директива 94/9/ЕО и не се обхващат от нея. Те са били обозначени и използвани в съответствие със съществуващите тогава наредби. Те са в обръщение в Общността на базата на чл. 28/30 на Договора за Съюза, освен ако не са изменени, така че да станат „продукти като нови”.
За използвани съоръжения, внесени от страна извън ЕС, които са на разположение за първи път в ЕС след 30 юни 2003 г. за целите на разпределение и/или употреба в ЕС Директива 94/9/ЕО се прилага.
Възстановени (или подновени) продукти: това са използвани продукти, които са били на пазара и използвани в ЕС, но чиито качество на работа се е променило с времето (поради стареене, морално износване и др.), и които са били изменени, за да бъдат възстановени. Случаят на продукти, чиито външен вид е бил изменен и подобрен с козметична или естетична операция, след като са били пуснати на пазара и пуснати в действие, е специфична форма на подновяване с цел възстановяване на външния вид на съоръжението. Ако това става без съществено изменение, Директива 94/9/ЕО не се прилага.
Повторно конфигурирани продукти: повторно конфигурирани продукти са използвани продукти, които са били на пазара и използвани в ЕС, но чиято конфигурация е била изменена чрез добавяне (усъвършенстване) или отстраняване (понижаване качеството) на една или повече части (компоненти, монтажни възли като платки или модули за поставяне в друг елемент и т.н.). Ако това става без съществено изменение, Директива 94/9/ЕО не се прилага.
Съществено изменение: В смисъла на Директива 94/9/ЕО това е всяко изменение, което оказва въздействие на едно или повече съществени изисквания за здравословни и безопасни условия (например температура) или на целостта на защитата на типа (както е дефинирана в EN 50014).
В този случай Директива 94/9/ЕО трябва да се прилага (виж ситуация относно преходния период, глава 1.2). Това не изключва прилагането на други релевантни Директиви.
Общият принцип е, че Директива 94/9/ЕО се прилага повторно за изменен продукт, когато изменението се счита за съществено и ако е предназначено да бъде пуснато отново на пазара на ЕС за разпределение и/или употреба.
Ремонтирани продукти: Това са продукти, на които функционалността е била възстановена след дефект, без да се добавят нови характеристики или други изменения. Тъй като това става след пускането на продукта на пазара и продуктът не трябва да се продава като нов продукт:
ATEX Директива 94/9/ЕО не се прилага.
Това не изключва възможността националните нормативни уредби на държавите членки по работната среда да могат да изискват също някакъв вид оценка на ремонтирания продукт.
Резервна част: Това е детайл, предназначен да подмени дефектна или износена част на продукт, пуснат преди това на пазара и в действие в ЕС. Типична ремонтна операция би било подмяна с резервна част.
Ако производителят на оригиналната резервна част предлага на нейно място нова различна част (поради технически прогрес, спряно производство на старата част и др.) и тя е използвана при ремонта, ремонтираният продукт (доколкото не се извършва съществено изменение на ремонтирания продукт) не е нужно да бъде приведен в съответствие по това време с Директива 94/9/ЕО, тъй като ремонтираният продукт не е пуснат след това на пазара и пуснат в действие.
Независимо от това, от производителя на резервната част не се изисква да спазва Директива 94/9/ЕО, освен ако резервната част не представлява съоръжение или компонент, както са дефинирани с Директивата.
8. ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ
8.1. Продукти в съответствие с Директива 94/9/ЕО
Чл. 8. на Директивата описва процедурите, с които производителят или негов упълномощен представител, установен в ЕС, осигурява и декларира, че продуктът е в съответствие с Директива 94/9/ЕО.
Чл. 8.1. (a) описва процедурите в случай на съоръжения, автономни системи за защита, за защитни устройства за такива съоръжения или системи и за компоненти за такива съоръжения, системи или устройства от І и ІІ група, категории M1 и 1. Възможностите са или:
(i) ЕО изследване на типа (Модул B), последвано от:
- осигуряване качество на производство (Модул D); или
- проверка на продукт (Модул F);
(ii) Проверка на единичен продукт (Модул G).
Чл. 8.1. (б) описва процедурата в случай на съоръжения, за предпазни устройства, както са описани в чл. 1 (2) за такива съоръжения и за компоненти за такива съоръжения или устройства от І и ІІ група, категории M2 и 2. Възможностите са:
За електрически съоръжения и двигатели с вътрешно горене от категории M2 и 2:
(i) ЕО изследване на типа (Модул B), последвано от:
- съответствие на тип (Модул C); или
- осигуряване на качество на продукт (Модул E);
(ii) проверка на единичен продукт (Модул G).
За други съоръжения от категории M2 и 2:
(i) вътрешен производствен контрол (Модул A) и депозиране на техническо досие при нотифициран орган; или
(ii) проверка на единичен продукт (Модул G).
Чл. 8.1. (в) описва процедурата в случай на съоръжения, за предпазни устройства за такива съоръжения и за компоненти за такива съоръжения или устройства от Група ІІ, Категория 3. Възможностите са:
(i) вътрешен производствен контрол (Модул A); или
(ii) проверка на единичен продукт (Модул G).
Допълнителни подробности за всеки от тези модули на процедура за съответствие могат да се намерят „Ръководство за прилагане на Директиви на базата на новия подход и глобалния подход”(виж бележка под линия 19) и схема, показваща подходящата процедура, е предоставена на обратната страна на листа.
8.2. Осигуряване и проверка на качеството на етап производство
Процедурите за съответствие, очертани в глава 8.1, които включват ЕО изследване на типа изискват също производителят да използва система за управление на качеството за осигуряване качество на производството или осигуряване качество на продукта, които са били оценени и одобрени от нотифициран орган, избран от производителя.
Изискванията за системата по качество се съдържат в т. 3.2 на Приложения IV и VII на Директива 94/9/ЕО. Нотифицираният орган ще предполага съответствие с тези изисквания по отношение на системи по качество, които прилагат съответните хармонизирани стандарти. Предварителната оценка на системата за управление на качеството на производител трябва да се вземе задължително предвид в преценката на нотифицирания орган, който ще оценява как системата по качество осигурява съответствие с типа, както е описано в сертификата за ЕО изследване на типа, и с изискванията на Директивата, която се прилага.
Алтернативно, в зависимост от пътя на съответствие, избран от производителя, нотифицирания орган предприема надзор във връзка със следните производствени модули:
Проверка на продукт (Приложение V): Предприема изследване и изпитвания на всеки продукт, за да провери съответствието на съоръжението, защитната система или устройството с изискванията на Директива 94/9/ЕО и изготвя сертификат за съответствие.
Съответствие на типа (Приложение VI): Отговаря за извършването на изпитания на всяка част на произведеното съоръжение, за да провери аспектите на защитата срещу експлозия на проекта.
Проверка на единичен продукт (Приложение IX): Изследва индивидуално съоръжение или система за защита и извършва изпитвания, както са дефинирани в хармонизираните стандарти, ако такива съществуват, или в противен случай в европейски, международни или национални стандарти, или извършва равностойни изпитвания, за да осигури съответствие с релевантните изисквания на Директива 94/9/ЕО и изготвя сертификат за съответствие.
8.3. Изключителни освобождавания от процедурите за оценяване на съответствието
Всички съоръжения и системи за защита, упоменати в чл. 1 (1), включително компоненти и устройства, упоменати в чл. 1 (2), са обхванати от разпоредбите на чл. 8 (5).
Този член дава на компетентните власти на съответната държава-членка възможността при изключителни обстоятелства да разрешава пускането на пазара и в действие продукти, когато не са били приложени процедури за оценяване на съответствието. Това изключение е възможно:
- след надлежно обосновано и успешно искане до компетентната власт на съответната държава-членка; и
- ако използването на продукта е в интерес на защитата на здравето и безопасността и когато например тези интереси биха били възпрепятствани от забавянето, свързано с процедури за оценяване на съответствието; и
-е ограничено на територията на заинтересованата държава-членка.
Тази разпоредба би могла да се приложи в случаи, отнасящи се за безопасността, при които въпросните продукти са необходими спешно и няма достатъчно време за извършване на пълни процедури за оценяване на съответствие (или да се завършат тези процедури). Намерението е да се даде на държавите членки (в интерес на здравословните и безопасните условия) възможността да се позволи пускането на пазара и пускането в действие на новаторски продукти незабавно. Дори в тези случаи съществените изисквания на Директивата трябва да бъдат изпълнени.
По отношение на ограничителните условия за прилагане трябва да се подчертае, че използването на тази клауза трябва да остане изключение и не трябва да става нормална процедура. В интерес на прозрачността и за да се подпомогне административното сътрудничество държавите членки се насърчават да предоставят на компетентните служби на Комисията подробна информация за всяко използване на чл. 8 (5).
9. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОТИФИЦИРАНИ ОРГАНИ
Приложение XI на Директива 94/9/ЕО дефинира критериите, на които трябва да отговарят тези органи. Органи, които са в състояние да представят доказателство за тяхното съответствие с Приложение XI чрез представяне на техните компетентни власти сертификат за акредитиране и доказателство, че всички допълнителни изисквания са били изпълнени или други средства за документално доказване, както е дефинирано по-долу, се считат нотифицируеми и в това отношение те са в съответствие с Приложение XI на Директивата. Подходящите (доброволни) хармонизирани стандарти на серията EN 45000 предоставят полезни и подходящи механизми към презумпцията за съответствие с Приложение XI. Независимо от това, това не изключва възможността органи, които не са в съответствие с хармонизираните стандарти, да могат да бъдат нотифицирани на основание, че спазването е задължително само по отношение на критериите, определени в Приложение XI на Директивата.
Нотифицираните органи предоставят професионални и независими преценки, които в последствие дават възможност на производители или техни упълномощени представители да изпълнят процедурите, за да се предположи съответствие с Директива 94/9/ЕО. Тяхната намеса се изисква:
- за издаване на сертификат за ЕО изследване на типа и за надзор, проверка и изпитване на съоръжения, системи за защита, устройства и компоненти преди да могат да бъдат пуснати на пазара и/или в действие;
- за оценката на системата за осигуряване на качество на производителя в производствената фаза.
Органите, които отговарят за предприемането на работата, упомената в чл. 8 на Директивата, трябва да бъдат нотифицирани от държавата членка, под юрисдикцията на която попадат, на тяхна собствена отговорност, на Комисията и другите държави членки на ЕС. Тази нотификация включва също съответния обхват на компетенция, за която този орган е бил преценен като технически компетентен да сертифицира за съществените изисквания за здравословни и безопасни условия, както е показано в Директивата. За държавите членки на ЕС тази отговорност за нотифициране включва задължението да осигурят нотифицираните органи постоянно да поддържат техническата компетентност, изисквана от Директива 94/9/ЕО, и да информират техните нотифициращи власти за изпълнението на техните задачи.
Следователно от държава-членка на ЕС, която няма технически компетентен орган под нейна юрисдикция за нотифициране, не се изисква да прави такова нотифициране. Това означава, че от държава-членка на ЕС, която няма такъв орган, не се изисква да създаде такъв орган, ако не чувства нужда да го направи. Производителят винаги има избора да контактува с всеки орган с подходящия обхват на техническа компетентност, който е бил нотифициран от държавата членка.
На тяхна собствена отговорност държавите членки си запазват правото да не нотифицират орган и да заличават определяне на нотифициран орган. В последния случай съответните държави членки информират Комисията и всички останали държави членки.
За допълнителна информация относно нотифицирани органи, например изпитване, съоръжения са инспектиране и възлагане на подизпълнители, моля вижте „Ръководство за прилагане на Директиви на базата на новия подход и глобалния подход”.
10. ДОКУМЕНТИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ
10.1. Документи издадени от производителя
10.1.1. ЕО декларация за съответствие
След като производителят е предприел процедури за осигуряване на съответствие със съществените изисквания на Директивата, той или негов упълномощен представител, установен в ЕС, отговаря за нанасянето на маркировка „СЕ” и изготвянето на писмена ЕО декларация за съответствие. Производителят или негов упълномощен представител, установен в ЕС, съхраняват копие на тази ЕО декларация за съответствие за срок от десет години след произвеждането на последното съоръжение.
Когато нито производителят, нито негов упълномощен представител, са установени в ЕС, задължението за съхраняване на ЕО декларация за съответствие на разположение е отговорност на лицето, което пуска продукта на пазара на ЕС.
10.1.2. Писмено удостоверяване на съответствие за компоненти
ЕО декларация за съответствие не трябва да се бърка с писменото удостоверяване на съответствие за компоненти, упоменато в чл. 8 (3) на Директива 94/9/ЕО. В допълнение към декларирането на съответствието на компонентите с разпоредбите на Директивата, писменото удостоверяване на съответствие трябва да заяви характеристиките на компонентите и как те трябва да се вграждат в съоръжения или системи за защита, за да се осигури завършените съоръжения или системи за защита да отговарят на приложимите съществени изисквания за здравословни и безопасни условия на Директива 94/9/ЕО.
10.1.3. Документи придружаващи продукта
Съгласно чл. 4 (2) и чл. 5 (1) на Директива 94/9/ЕО и за целите на надзора на пазара ЕО декларация за съответствие / писмено удостоверяване на съответствие трябва да придружават информацията, дадена с всеки единичен продукт или всяка партида идентични продукти.
10.2. Документи издавани от нотифицирания орган
ЕО сертификат за изследване на типа се издава от нотифицирания орган, както е описано в Приложение III на Директивата.
Допълнително нотифицираният орган може също така да издаде следните документи съгласно разпоредбите на съответните процедури за оценяване на съответствието:
- уведомления за осигуряване на качество;
- уведомления за съответствие на типа;
- сертификати за проверка на продукт;
- сертификати за проверка на единичен продукт;
- сертификат за съответствие.
Не е необходимо тези документи да придружават продукта.
11. МАРКИРОВКА НА СЪОРЪЖЕНИЯ
11.1. Маркировка „СЕ”
Като общо правило Директивите на новия подход, включително Директива 94/9/ЕО, предвиждат нанасянето на маркировка „СЕ” като част от процедурите за оценяване на съответствието в перспективата на тоталната хармонизация. Процедурите за оценяване на съответствието, които трябва да се прилагат, са описани в съответните Директиви на новия подход на базата на процедурите за оценяване на съответствието, както са дефинирани с Решение на Съвета 93/465/ЕИО. Когато продукт е предмет на няколко Директиви и всички предвиждат нанасянето на маркировка „СЕ”, маркировката показва, че продуктът се приема да е в съответствие с разпоредбите на всички тези Директиви. През преходния период на Директива на новия подход производителят има избора да отговори на изискванията на тази Директива или на предишните релевантни наредби. Избраната възможност, и оттук степента на изразяване на съответствие, вложена в маркировката „СЕ”, трябва да бъде посочена в придружаващите документи. Тъй като това ръководство беше специално изготвено да улесни прилагането на Директива 94/9/ЕО, следващите обяснения се отнасят само за тази Директива. Ако други Директиви са приложими паралелно, техните разпоредби трябва да се вземат предвид в допълнение към разпоредбите на Директива 94/9/ЕО. Маркировка „СЕ” се използва от производителя като декларация, че въпросният продукт е бил произведен в съответствие с всички приложими разпоредби и изисквания на Директива 94/9/ЕО и че продуктът е бил подложен на подходящите процедури за оценяване на съответствието.
Маркировката „СЕ” задължително трябва да се нанася преди съоръжение или система за защита да се пусне на пазара или в действие. Както е заявено в чл. 8 (3), компонентите са изключени от тази разпоредба. Вместо да са „CE” маркирани, компонентите трябва да се доставят с писмено удостоверяване, което заявява съответствие с разпоредбите на Директивата, като посочва техните характеристики и посочва как те трябва да бъдат вграждани в съоръжения или системи за защита. Това отделно заявление върви заедно с дефиницията на компонентите, които нямат като структурни части автономна функция.
По принцип маркировката „СЕ” трябва да се нанася по време на фазата на производствения контрол от производителя или негов упълномощен представител, установен в Общността. В някои случаи е възможно да се нанесе маркировката „СЕ” по-рано, например през производствената фаза на сложен продукт (например превозно средство). Тогава е необходимо производителят формално да потвърди съответствието на продукта с изискванията на Директивата през фазата на производствения контрол. Маркировката „СЕ” трябва да се състои от инициалите „CE” във формата, описана в Приложение X на Директива 94/9/ЕО. По принцип маркировка „СЕ” трябва да се нанесе върху продукта или на неговата табелка с данни. Независимо от това, въпреки че не е изискване в Директива 94/9/ЕО, се счита за обосновано да постави маркировка „СЕ” на опаковката и на придружаващите документи, ако не е възможно да се постави на продукта поради размера или характера на продукта.
Би имало смисъл, но не е задължително да се постави маркировка „СЕ” на повече от едно място, например маркировка на външната опаковка както и на продукта отвътре, би означавало, че маркировката може да се установи, без да се отваря опаковката.
Маркировката „СЕ” трябва да се нанася така, че да е видима, четлива и незаличима. Забранено е да се поставят обозначения или надписи, които биха могли да заблудят трети страни по отношение на словесното или изобразително значение на обозначението на маркировка „СЕ”. Изискването за видимост означава, че маркировката „СЕ” трябва да бъде лесно достъпна за властите за надзор на пазара, както и видима за потребители и ползватели. Заради четливост се изисква минимална височина от 5 mm на маркировката „СЕ”. Минималният размер може да бъде отменен да дребни продукти. Изискването за невъзможно заличване означава, че маркировката не трябва да се отстранява от продукта, без да оставя видими следи при нормални обстоятелства.
В зависимост от приложената процедура за оценяване на съответствието нотифициран орган може да участва във фазата на проектиране (Приложение III), производствената фаза (Приложения IV, V, VI, VII, IX) или и в двете фази. Идентификационният номер на нотифицирания орган трябва да придружава маркировката „СЕ” само ако органът участва във фазата на производствения контрол (виж чл. 10 (1) на Директива 94/9/ЕО). Не е задължително маркировката „СЕ” и идентификационният номер на нотифицирания орган да се нанасят в рамките на територията на Общността. Те могат да бъдат нанесени в трета страна, ако продуктът, например е произведен там и нотифицираният орган или е извършил изпитвания на типа на продукта, или е оценил системата за осигуряване на качеството на производителя в тази страна. Маркировката „СЕ” и идентификационният номер могат също така да бъдат нанесени отделно, ако маркировката „CE” и фабричният номер останат комбинирани. При компоненти трябва са нанесе само идентификационният номер на нотифицирания орган.
Когато съоръжение, което вече е било пуснато на пазара, е вградено в продукт, вграденото съоръжение трябва да носи маркировката „СЕ” и ако е подходящо, идентификационния номер на нотифицирания орган.
Въпреки че се признава, че монтажни възли могат да имат собствена нанесена маркировка „СЕ”, тя може да не е видима след конструирането на завършения продукт. Това е приемливо, тъй като тази информация може да се намери на друго място. Независимо от това, завършеният продукт трябва да има единичен етикет, който е ясно свързан с окончателното сглобяване преди да се пусне на пазара и/или в действие. С нанасянето на маркировката „СЕ” на завършения продукт производителят или неговият упълномощен представител поемат пълна отговорност за съответствието на завършения продукт с приложимите съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директива 94/9/ЕО и всички други отнасящи се за него Директиви.
11.2. Допълваща маркировка
11.2.1. Специфична маркировка
Съоръженията, системите за защита и компонентите трябва да носят специфична маркировка за експлозивна защита, �x в шестоъгълник, която е вече добре известна от старите Директиви за „експлозивна атмосфера”. Тази маркировка трябва да се следва от символа на групата и категорията (върху устройства съгласно чл. 1 (2) на Директива 94/9/ЕО категорията трябва да бъде посочена в скоби) и, свързано с Група ІІ, буквата ‘G’ (за експлозивни атмосфери, причинени от газове, пари или аерозоли) и/или D (за експлозивни атмосфери, причинени от прах), както е показано по-долу:
I M 2 Руднични продукти, Група І, Категория M2
II 1 G Неруднични продукти, Група ІІ, Категория 1 за използване в атмосфери от газове, пари или аерозоли
II 1 D Неруднични продукти, Група ІІ, Категория 1 за използване в праховъздушни атмосфери
II (1) G D средства съгласно чл. 1 (2) на Директива 94/9/ЕО в безопасни зони с вериги със собствена безопасност от Категория „Ex ia”, които могат да бъдат свързани към съоръжение Категория 1, например.
II 1/2 G съоръжения, които са инсталирани на границата между различни зони, например частично в съответствие с Категория 1 и Категория 2.
Всички продукти трябва да бъдат маркирани и наименованието и адреса на производителя, предназначението на серията или типа, серийния номер (ако има такъв) и годината на производство.
Когато продукт е обхванат от повече от една Директива от новия подход, маркировката „СЕ” свидетелства за съответствие с подходящите разпоредби на всички съответни Директиви. Независимо от това, когато една или повече от тези Директиви са в техния преходен период, и следователно позволява на производителя да избере кои наредби да прилага, маркировката „СЕ” показва съответствие само с тези Директиви, чиито прилагане е задължително, и с други, които са приложени. В този случай в документите, бележките или инструкциите трябва да се дадат подробности за тези последни Директиви и, когато е подходящо, върху табелката с основни данни.
Намерението на Директива 94/9/ЕО е проектът на специфичната маркировка да следва проекта, който беше постановен в Директива 84/47/ЕИО. Въпреки че няма такова изискване в Директива 94/9/ЕО е препоръчително да продължи използването на установения проект.
11.2.2. Допълнителна маркировка
Поради специфичната важност за безопасността на продуктите, предназначени за използване в потенциално експлозивни атмосфери и за да се избегнат всякакви недоразумения, Директива 94/9/ЕО предвижда допълнителни маркировки (виж Приложение II 1.0.5 Маркировка).
В Приложение II 1.0.5 на Директивата се казва, че съоръжения, системи за защита и компоненти трябва допълнително да бъдат маркирани с цялата необходима информация, която е съществена за безопасното използване. Съгласно това изискване европейският стандарт серия EN 50014 за електрически продукти за потенциално експлозивни атмосфери предвижда допълнителна маркировка. За подробна и пълна информация за маркировка съгласно изискванията на европейските стандарти за електрически продукти е необходимо да се използват тази серия стандарти, които съдържат редица полезни примери. Най-важните са:
- символът Eex, за да се покаже, че продуктът е в съответствие с един или повече стандарти от тази серия;
- символът за всеки използван тип защита (o,p, q, d, e, ia, ib, m и т.н.);
- експлозивни групи I, IIA, IIB или IIC в случай на тип защита d, i или q;
- символът, показващ температурния клас или максималната повърхностна температура.
За защита на електрически съоръжения, използвани в потенциално експлозивни газови атмосфери, стандарт EN 50014 дава общи изисквания. Стандартът за всеки различен тип защита се символизира с буква, както следва:
-«o» за потапяне в масло съгласно EN 50015;
-«p» за херметизация съгласно EN 50016;
-«q» за запълване с прах съгласно EN 50017;
-«d» за огнеустойчива обвивка съгласно EN 50018;
-«e» за увеличена безопасност съгласно EN 50019;
-« ia » или «ib » за собствена безопасност съгласно EN 50020;
-«m» за капсулиране съгласно EN 50028.
Електрическите съоръжения трябва да са в съответствие с EN 50014 и един или повече типове защита.
На разположение са допълнителни стандарти за електрически съоръжения от категории 1 и 3 (EN 50021, EN 50284).
Сравними стандарти за механични продукти все още се разработват.
11.2.3. Маркировка на малки продукти
В съответствие с ръководството за маркировката „СЕ” на продукти се счита логично нанасянето на всички други маркировки на опаковката и придружаващите документи, ако не е възможно нейното нанасяне върху продукта, поради неговия размер или характер.
За всички сертифицирани позиции съоръжения информацията в клетките съдържа:
1-ви ред: маркировка съгласно 94/9/ЕО:
-маркировка „СЕ” на съоръжения, показваща съответствие с Директива 94/9/ЕО (не на компоненти);
-идентифициращия номер на нотифицирания орган, участващ в етапа на производствен контрол;
-шестоъгълен символ, специфичната маркировка на експлозивна защита;
-символ на група и Категория и тип опасност, газ (G) или прах (D);
-сериен номер;
-година на производство, освен ако не може да се идентифицира ясно от серийния номер.
2-ри ред: допълнителна маркировка съгласно стандарти, на които съоръжението съответства, както в EN 50014:
-в случаите, когато производителят не е приложил стандарт, се препоръчва в интерес на безопасното използване да бъдат маркирани символите на класификация за група и температура съгласно стандарт EN 50014, но без индикация на Eex (например II C T4).
3-ти ред: маркировка съгласно сертификация:
-код на нотифицирания орган (например, AAA);
-година на издаване (например, 98);
-издаване на сертификата (ATEX);
-номер на сертификата;
-X, ако е приложимо, показващо, че се прилагат специални условия, както е описано подробно в сертификата;
-U, ако е приложимо, показващо, че позицията е компонент.
12. ЗАЩИТНА КЛАУЗА И ПРОЦЕДУРА
Защитната клауза, упомената в чл.7 на Директивата, е процедурата на ЕС, с която всяка мярка, взета от държава-членка на основание на несъответствие със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия и когато се счита, че съоръжение би могло да застраши хора, животни или вещи, за целите на изтегляне от пазара, забрана за пускане на пазара или ограничаване на свободното движение на съоръжение, придружавано от едно от средствата за удостоверяване, предвидено в Директивата и поради това носещо маркировката „СЕ”, трябва да бъде незабавно съобщена на Комисията от държавата членка, която я е взела.
При разглеждането дали трябва да бъде задействана предпазната клауза държавите членки и съответните власти на принудителното налагане ще е необходимо да разгледат дали несъответствието е съществено или може да се счита за несъществено несъответствие, което трябва да се разреши, без да се прибягва до процедурата, упълномощена със защитния механизъм.
Например несъществено несъответствие би могло да се състои от нечетливост на маркировката „СЕ”. В тези случаи държавата членка би могла да направи бележка за спазване на производителя или упълномощения представител или да предприеме други действия, позволени от националното законодателство, за да насърчи отговорното лице (а) да предприеме подходящите коригиращи действия.
При всеки случай държавите членки ще е необходимо да разгледат дали несъответствието би могло да застраши хора, животни или вещи и дали защитната клауза е най-ефективното средство за осигуряването на тяхната безопасност, което остава от първостепенна важност по този раздел на Директивата.
Всяко уведомление, което отговаря на критериите за задействане на предпазната клауза, се следва от процес на консултации между Комисията и „заинтересованите страни”. „Заинтересованите страни” основно означава всички държави членки на ЕС, производителя или неговия упълномощен представител, установен в ЕС, или, в тяхно отсъствие, лицето, което е пуснало продукта на пазара на ЕС.
Процедурата на консултации дава възможност на Комисията, на база на горните основания, да прецени дали ограничителните мерки са оправдани. Това означава, че мерките, за които е уведомена Комисията, трябва да се придружават от подробна информация, която посочва по-специално причините, поради които съществените изисквания за здравословни и безопасни условия, постановени в Директивата, не са спазени от съответния продукт.
Когато Комисията установи след такава консултация, че мерките са оправдани, тя незабавно информира държавата членка, която е поела инициативата, и другите държави членки. Според Комисията целта на информирането на другите държави членки е да им подскаже да предприемат подходящи мерки в съответствие с чл.3 на Директивата.
Когато Комисията установи, че мерките, приети от държавата членка, не са оправдани, тя ще поиска от нея да се откаже от мерките си и незабавно да предприеме подходящите действия за възстановяване на свободното движение на въпросните продукти на нейната територия. Ако държава-членка откаже да се съгласи със становището на Комисията, Комисията си запазва правото да действа съгласно чл. 226 на Договора за ЕС.
За да се осигури прозрачност и правилно еднакво прилагане на защитната клауза, чл. 7.4 гласи, че „Комисията осигурява държавите членки да са информирани за напредъка и резултата от тази процедура”.
В допълнение към тази разпоредба Директивата предвижда в чл. 6 (1) специфична предпазна клауза за стандарти. Когато държава-членка или Комисията считат, че хармонизиран стандарт не отговаря напълно на съществените изисквания за здравословни и безопасни условия безопасност на Директивата, те поставят въпроса пред специален комитет, създаден по Директива 98/34 ЕО. Комитетът разглежда случая и дава становище на Комисията. В светлината на това становище Комисията информира държавите членки дали е необходимо да се оттегли позоваването на тези стандарти от публикуваната информация.
13. ХАРМОНИЗИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ
Директива 94/9/ЕО предоставя на производителите възможността за избор да спазват нейните изисквания чрез проектиране и произвеждане пряко в съответствие със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия или с хармонизираните стандарти, които са разработени специфично, за позволят презумпцията за съответствие с тези изисквания. С други думи, в случай на оспорване, отговорните национални власти ще трябва да докажат, че съоръжението не е в съответствие със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директивата.
Презумпцията за съответствие се предоставя нормативно само с използването на националните стандарти, които транспонират хармонизиран стандарт, за който референция е публикувана в Официалния вестник на Европейските Общности. Когато съответният национален орган по стандартизацията не е транспонирал стандарта, използването на първоначалния хармонизиран стандарт или на транспонирания стандарт в друг член на ЕС предоставя същата презумпция за съответствие. Независимо от това, такова транспониране трябва да е било осъществено в националните стандарти на поне една държава-членка на Европейската общност.
Промишлеността и много нотифицирани органи участват в разработването на тези стандарти и вероятно те ще бъдат предпочитаната възможност за показване на съответствие, след като са на разположение.
При отсъствие на хармонизирани стандарти производители могат да решат да използват съществуващи европейски, национални или други технически стандарти и спецификации, считани за важни или подходящи да обхванат съответните съществени изисквания, заедно с допълнителни контроли за другите все още необхванати изисквания. С оглед на все още продължаващата работа и текущата наличност на стандарти по Директиви 79/196/ЕИО и 82/130/ЕИО с техните изменения и допълнения това се признава като полезен път за следване към презумпцията за съответствие в краткосрочен план.
Нотифицираните органи вътрешно се договориха да разглеждат следните документи при оценяване на съответствието на продукт със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия. Редът на предпочитание е от 1 надолу до 10 (най-високият ранг е 1):
1. Приложими хармонизирани стандарти
2. CENELEC/CEN публикувано второ издание
3. Приложими EN стандарти първо издание
4. Окончателни EN проекти ex: EN 50014 pr A1
5. EN проекти
6. Приложими национални стандарти (Обединено Кралство, Германия, Франция, Италия,...)
7. Координиращи документи CLC/CEN (ако има)
8. Приложими ISO/IEC документи
9. Местна процедура за изпитване от нотифициран орган
10. Други налични стандарти или части от тях (САЩ, Япония,...)
13.1. Стандарти публикувани в Официалния вестник
За информация Приложение 5 съдържа референтен списък на хармонизирани европейски стандарти, които трябва да се публикуват в Официалния вестник на Европейските общности.
Европейските стандарти са на разположение от:
-CEN, rue de Stassart, 36, 1050 Bruxelles;
-CENELEC, rue de Stassart, 35, 1050 Brussels
Национални транспонирания на хармонизирани стандарти са на разположение от националните органи по стандартизация (виж Приложение 5).
Списъкът на хармонизираните стандарти, публикувани в Официалния вестник, е също така на разположение на следния интернет адрес: http://www2.echo.lu/nasd/.
13.2. Програма по стандартизация
Приложения 6 и 7 дават подробно двете програми по стандартизация, адресирани до европейските органи по стандартизация. Всяка има мандат за стандартизация, изготвен от Европейската комисия.
Европейската комисия възложи мандат на CEN/CENELEC да изработи европейски стандарти. Мандатът обхваща стандартизационната работа, необходима за оптималното функциониране на Директивата, както в електротехническата, така и машиностроителната област.
Мандатът изисква интензивно сътрудничество между CEN и CENELEC за извършване на следната работа:
1. Извършване преглед и когато е целесъобразно, изменение на съществуващи стандарти с оглед изравняването им със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директивата;
2. Създаване на изисквани нови стандарти, като се дава приоритет на хоризонталните стандарти, които се прилагат за широки гами продукти, вместо за специфични продукти, нуждата от които трябва да се покаже отделно за всеки случай.
За да изпълни своя мандат, CEN създаде нов технически комитет CEN/TC 305 „Потенциално експлозивни атмосфери – предотвратяване и защита срещу експлозии”. Четири работни групи извършват конкретната работа.
За да изпълни своя мандат, CENELEC разпредели работата на TC 31 „Електрически съоръжения за експлозивни атмосфери” и нейните подкомитети. Тези подкомитети работят в областта на потенциално експлозивните атмосфери от дълги години и са изработили серия стандарти по Директивата от стария подход.
CENELEC и CEN отговарят за подготовката на стандарти съответно за електротехническия и неелектротехническия отрасъл на промишлеността.
Те отговарят за осигуряването:
-да има еднакво тълкуване на Директивата на новия подход за потенциално експлозивни атмосфери и други свързани с тях Директиви;
-изисквания за безопасност за електротехническия и неелектротехническия отрасъл да са съвместими, когато се препокриват, и търсените нива на безопасност да са еквивалентни;
-подготовката на стандарти в бъдеще от една от организациите да отразява в задоволителна степен нуждата на другата и обратно.
Програма за стандартизация, изготвена от Комисията, за подготовка на хармонизирани стандарти по Директива 94/9/ЕО, свързани с неелектрически съоръжения (към 01.05.2000 г.)
Работните групи на TC 305 активно разработват следните стандарти:
1. Определяне на експлозивните характеристики на прахови облаци -Част
1: Определяне на максималното налягане на експлозия на прахови облаци
2. Определяне на експлозивните характеристики на прахови облаци -Част
2: Определяне на максималната скорост на нарастването на налягане на експлозия на прахови облаци
3. Определяне на експлозивните характеристики на прахови облаци -Част
3: Определяне на максималната експлозивна концентрация на прахови облаци
4. Определяне на ограничаващата концентрация на кислород за прахови облаци
5. Определяне на минималната енергия на запалване на прахови облаци
6. prEN 1839: Определяне на горната и долната експлозивна граница на газове и пари
7. Определяне на спонтанното поведение на запалване на отложения прах
8. Определяне на минималната температура на запалване на газове и пари
9. Определяне на ограничаващата концентрация на кислород за газове и пари
10. Определяне на максималното налягане при експлозия и максималната скорост на нарастването на газове и пари - Част 1 Определяне на максимално налягане при експлозия
11. Определяне на максималното налягане при експлозия и максималната скорост на нарастването на газове и пари - Част 2 Определяне на максималната скорост на нарастването на налягане
12. prEN 134631: Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивна атмосфера - Част 1: Основна методология и изисквания
13. Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери - Част 2: Защита с обвивка ограничаваща потока (дебита)
14. Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери - Част 3: Защита с огнеустойчива обвивка
15. Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери - Част 4: Защита със собствена безопасност
16. Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери - Част 5: Защита с конструктивна безопасност
17. Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери - Част 6: Защита с контрол на източниците на запалване
18. Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери - Част 7: Защита чрез херметизация
19. Подбор на неелектрически съоръжения за използване в потенциално експлозивна атмосфера
20. Изисквания за безопасност за вентилатори със защита срещу запалване
21. Система за потискане на експлозии
22. Взривобезопасни съоръжения
23. prEN 12874: Пожарогасители – Спецификации, експлоатационни изисквания и процедури за изпитване
24. Експлозивни вентилационни устройства
25. Газови експлозивни вентилационни системи
26. Активни експлозивни гасителни прегради
27. Експлозивни прегради
28. prEN 13237-1: Термини и дефиниции за съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера
29. Методология за оценка на риска за съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивни атмосфери
30. prEN 13462: Експлозивна атмосфера – Предотвратяване и защита срещу експлозия в подземни рудници – Основни концепции и методология
31. Експлозивни прегради за подземни рудници
32. Потенциално експлозивни атмосфери – Прилагане на системи по качеството
Прилагане на Директива 94/9/ЕО във връзка с Директива за машините 98/37/ЕО:
CEN идентифицира 50 стандарта, изброени в програмата за безопасност на машини, които съдържат опасности за експлозия и могат да се използват в потенциално експлозивни атмосфери. Тъй като тези стандарти са разработени от различни технически комитети, ще бъдат оценени за годност в контекста на Директива 94/9/ЕО.
I. Програма за стандартизация, изготвена от Комисията, за подготовка на хармонизирани стандарти по Директива 94/9/ЕО, свързани с електрически съоръжения (към 01.05.2000 г.)
Комитетът TC 31 и неговите подкомитети активно разработват следните стандарти:
1. EN 50014:1997 - Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Общи изисквания
2. EN 50015:1998 - Електрически съоръжения за потенциално експлозивна атмосфера – Потапяне в масло „o ”
3. EN 50017:1998 - Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Запълване с прах „q”
4. EN 50021:1998 - Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Тип защита „n”
5. EN 50054:1998 - Електрически съоръжения за откриване и измерване на горими газове – Общи изисквания и методи за изпитване
6. EN 50055:1998 - Електрически съоръжения за откриване и измерване на горими газове – Изисквания за качество на работа за съоръжения Група І, показващи обемни части до 5% метан във въздуха
7. EN 50056:1998 - Електрически съоръжения за откриване и измерване на горими газове - Изисквания за качество на работа за съоръжения Група І, показващи обемни части до 100% метан
8. EN 50057:1998 - Електрически съоръжения за откриване и измерване на горими газове - Изисквания за качество на работа за съоръжения Група ІІ, показващи до 100% долна експлозивна граница
9. EN 50058:1998 - Електрически съоръжения за откриване и измерване на горими газове - Изисквания за качество на работа за съоръжения Група ІІ, показващи обемни части до 100% газ
10. EN 50104:1998 – Електрически съоръжения за откриване и измерване на кислород – Изисквания за качество на работа и методи за изпитване
11. EN 50241–1:1999 – Спецификация на съоръжения с отворен контур за откриване на горими или токсични газове и пари – Част 1: Общи изисквания и методи за изпитване
12. EN 50241–2:1999 – Спецификация на съоръжения с отворен контур за откриване на горими или токсични газове и пари – Част 2: Изисквания за качество на работа на съоръжения за откриване на горими газове
13. EN 50281-1-1:1998 - Електрически съоръжения за използване в присъствие на горими газове - Част I-1: Електрически съоръжения защитени с обвивка – Конструиране и изпитване
14. EN 50281-1-2:1998 - Електрически съоръжения за използване в присъствие на горими газове - Част I-2: Електрически съоръжения защитени с обвивка – Подбор, инсталиране и поддържане
15. EN 50281-2-1:1998 - Електрически съоръжения за използване в присъствие на горим прах - Част 2-1: Методи за определяне на минималните температури на запалване за прах
16. EN 50284:1999 – Специални изисквания за конструиране, изпитване и маркировка на електрически съоръжения Група ІІ, Категория 1G
17. prEN 50303: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – съоръжения Група І, Категория M1
18. prEN 50281-1-3: Съоръжения за използване в присъствие на горим прах – Част 1-3: Класификация на зони, където горим прах присъства или може да присъства
19. prEN 60079-10: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Част 10 – Класификация на опасни зони за газове
20. prEN 60079-14: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери.– Част 14 – Подбор, инсталиране, поддръжка и ремонт на електрически съоръжения за използване в опасни зони
21. prEN 50018: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Flameproof enclosure „d”
22. prEN 50020: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Intrinsic safety „i”
23. prEn 50039: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Intrinsically safe electrical
24. prEN 50019: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Увеличена безопасност „e”
25. prEN 50033: Осветители за глава за използване в мини при наличие на газ гризу
26. prEN 50028: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Тип капсуловане „m”
27. prEN 50016: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Съоръжения за херметизиране „p”
28. prEN 500: Транспортируеми херметизирани камери с или без вътрешен източник на изпускане
29. prEN 50050: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Електрически преносими съоръжения за пръскане
30. prEN 50053-1: Изисквания за подбор, инсталиране и използване на електростатични съоръжения за пръскане за горими материали – Част 1: Преносими електростатични пистолети за боядисване с гранична енергия 0.24mJ и свързани с тях съоръжения
31. prEN 50053-2: Изисквания за подбор, инсталиране и използване на електростатични съоръжения за пръскане за горими материали – Част 2: Преносими електростатични пистолети за боядисване с гранична енергия 5 mJ и свързани с тях съоръжения
32. prEN 50053-3: Изисквания за подбор, инсталиране и използване на електростатични съоръжения за пръскане за горими материали – Част 3: Преносими електростатични пистолети за флокиране с гранична енергия 0.24mJ или 5 mJ и свързани с тях съоръжения
33. prEN 50176: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Част 1: Автоматични електростатични инсталации за пръскане за горими течности
34. prEN 50177: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Част 2: Автоматични електростатични инсталации за пръскане за горим прах за покрития
35. prEN 50223: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Автоматични електростатични инсталации за горим материал за флокиране
36. prEN 50: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери електростатични пистолети за пръскане – „Воднодисперсионна боя”
II. EN 50014 първо издание
Серията EN 50014 беше публикувана първо на трите официални езика - френски, немски и английски през 1977 г. След започването на серията редица стандарти бяха изменени и допълнени и бяха въведени в действие чрез актуализиране на Директиви 79/196/ЕИО и 82/130/ЕИО от Европейската комисия. Тези актуализирани Директиви, които съответно бяха включени в законодателствата на държавите членки, позволяват издаването на сертификати за съответствие.
След излизането на измененията и допълненията на Директиви 79/196/ЕИО и 82/130/ЕИО стана необходимо организациите, които извършват изпитвания в Европейската общност, да посочват на сертификата за съответствие статуса на изменения и допълнения на Директивата. Буква индикатор на генериране беше включена в номера на сертификата, например Ex 94 C 9067.
III. EN 50014 второ издание
Серията стандарти 1979 бяха ревизирани и се публикуват от 1993 г. насам като второ издание на серия стандарти En 50014. Второто издание на серията отчита всички изменения и допълнения на тълкуванията на оригиналното първо издание и промените, наложени на международно ниво от IEC в серията стандарти 79. За да се завърши цикълът на публикации по Директиви 79/196/ЕИО и 82/130/ЕИО, беше необходимо Комисията да разработи, измени и допълни Директивите на стария подход по отношение на второто издание на серията. Това беше въведено и прието от Комитета по адаптиране на техническия напредък за Директиви 79/196/ЕИО и 82/130/ЕИО. След това приемане беше възможно издаването на сертификати за съответствие І и Група ІІ на базата на второто издание.
Преди това можеха да се издават само национални сертификати за удостоверяване за второто издание, когато даден стандарт е бил публикуван.
IV. EN 50014 трето издание
Новото второ издание стандарти формира базата за работната програма за третото издание, разработена от CENELEC TC 31, за новата ATEX Директива 94/9/ЕО. TC 31 реши, че второто издание на серията включва в себе си съвременното техническо ниво и не са необходими основни технически промени за съответствие със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директивата.
Някои нетехнически промени бяха необходими и бяха въведени в третото издание. Директивата съдържа технически изисквания, които понастоящем не са обхванати със стандартите и ще изискват изследователска работа преди включване в третото издание на стандартите.
Въпросите и отговорите по прилагането на Директива 94/9/ЕО включват тези, които са свързани със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия.
Въпрос 1:
Затворен съд (технологична камера, резервоар и др.) съдържа летлива горима течност. Вътрешността на съда трябва да бъде класифицирана като зона 0 по принцип, а съоръженията вътре в съда – бъркалка и др.– попадат в обхвата на Директива 94/9/ЕО. Зоната би могла да бъде също 1 или 2. Приема се, че околността на съда е некласифицирана зона в резултат на конструирането на съда от стомана, която функционира като преграда. Също така се пренебрегват съоръжения като предпазни вентили, които биха могли да доведат до (частично) класифициране на външната част на съда.
Такъв съд като завършен единичен продукт попада ли в обхвата на Директива 94/9/ЕО?
Пример 1: Да предположим, че вентилационни канали пренасят горими смеси, достатъчни да доведат до класификация на вътрешността на каналите. Стените на каналите са конструирани като прегради и изолират потенциално експлозивната атмосфера вътре в канала от околността. Така че околността на канала е некласифицирана и каналът е инсталиран в некласифицирана зона.
Пример 2: Бензиновите колонки на бензиностанциите основно са обкръжени от некласифицирани зони. Независимо от това, вътрешността е класифицирана в района на накрайника за зареждане на гориво. Вътрешността е частично или изцяло класифициран обем.
Пример 3: Дестилационна кула за дестилиране на горими течности.
Отговор (виж също така глава 4.1.2):
Най-общо, за да се попадне в обхвата на Директива 94/9/ЕО трябва да бъдат изпълнени следните условия:
-трябва да присъства потенциално експлозивна атмосфера;
-атмосферата трябва да се състои от горими вещества, смесени с въздух;
-атмосферата е при атмосферни условия;
-продуктът трябва да има свой собствен източник на запалване (виж 4.1.2 a).
Тъй като Директивата е ориентирана към риска, трябва да се направи оценка на риска, свързан със степента на упоменатите по-горе условия и дали те представляват опасен риск за експлозия. Във връзка с горните условия, моля вижте Таблица 2 на страница 18 на ръководството за прилагане, за да проверите дали продуктът е в обхвата на Директивата:
1. Ситуация C– не е в обхвата на Директивата.
Пример 1: ситуация C, забележка (a) възможно.
Пример 2: Накрайникът за зареждане на гориво може да се счита за монтажен възел в рамките на обхвата на Директива 94/9/ЕО, независимо от това дали е направен от части с или без маркировка „СЕ”. Широко поддържано становище е, че маркировка „СЕ” за цялото съоръжение е необходима и в двата случая. При сглобяване на пистолет за зареждане на бензин производителят може да използва само части с маркировка „СЕ”. В този случай трябва да бъдат оценени само допълнителните рискове, които се дължат на факта, че тези части са свързани, за „CE” маркировката на цялата колонка. В случай че производител използва частично или напълно продукти без маркировка „СЕ” за сглобяването, трябва да се направи оценка на целия монтажен възел.
Пример 3: може би ситуация C, но за да се даде правилен отговор се изисква повече информация.
Въпрос 2:
Съоръжение, което съдържа експлозивни атмосфери вътре, но не е обкръжено от експлозивни атмосфери, влиза ли обхвата на Директива 94/9/ЕО?
В допълнение, има въпроси от производители и нотифицирани органи за класифицирането на съоръжения-групи в категории. Ако например съоръжение се използва в области, в които има или няма вероятност да се образуват експлозивни атмосфери или дори не се образуват, но вътре в съоръжението при нормални експлоатационни условия винаги присъства експлозивна атмосфера (например праховъздушни смеси в мелници за грубо трошене, сушилни, прахоуловители).
Коя процедура за оценяване на съответствието за коя Категория трябва да се използва при такива случаи? За избора на правилната процедура важно ли е да се обръща внимание на атмосферата около съоръжението? Объркването в този случай идва от заглавието в Директивата „предназначени за използвани в потенциално експлозивни атмосфери”.
Отговор (виж също глава 4.1.2):
Ситуация C, ако съоръжението има свой собствен източник на запалване.
Ситуация E, ако съоръжението няма източник на запалване.
Например съд, който не е заобиколен от потенциално експлозивна атмосфера, но има потенциално експлозивна атмосфера отвътре, не е по принцип в обхвата на Директивата. Независимо от това, всички съоръжения вътре в съда със собствен източник на запалване са в обхвата на Директивата.
Въпрос 3:
Разбрахме от дефинициите на потенциално експлозивни атмосфери и атмосферни условия, че технологична камера, която работи при условия различни от атмосферни, не е обхваната от Директива 94/9/ЕО.
Независимо от това, технологични камери за химически реакции често работят с налягане от няколко атмосфери. Също така в резервоари за складиране на втечнен газ налягането нормално е няколко атмосфери.
Отговор (виж също глава 4.1.2 и 4.3):
Ако продуктът не е предназначен за използване при атмосферни условия, той не е в обхвата на Директива 94/9/ЕО, но експлозивна атмосфера би могла да се образува вътре при атмосферни условия по време на пускане, спиране или поддръжка. Това би формирало част от оценката на риска на ползвателя и би могло да доведе до специфицирането на ATEX съоръжения, които трябва да бъдат инсталирани в или върху съда. Това е обичайна практика.
Въпрос 4:
Съоръжението „трябва да може да причини експлозия”. В противен случай то не е обхванато от Директива 94/9/ЕО. Предположете, че прост ламаринен или стъклен контейнер (съд или еквивалентно съоръжение, който съдържа или не потенциално експлозивна атмосфера, се използва в класифицирана зона. Контейнерът не съдържа машинни или електрически съоръжения. Попада ли такъв контейнер в обхвата на Директива 94/9/ЕО?
Пример 1: Вентилационни канали не са класифицирани отвътре (например канал за свеж въздух), но са инсталирани в класифицирана зона. В тръбопровода не е инсталирана клапа или други механични или електрически съоръжения.
Пример 2: Вентилационни канали са класифицирани отвътре и са инсталирани в класифицирана зона, но в тръбопровода не е инсталирана клапа или други механични или електрически съоръжения.
Отговор (виж също глава 4.1.2):
Ако продукт няма собствен потенциален източник на запалване, той не е в обхвата на Директивата (виж таблицата на стр. 18).
Пример 1: ситуация G, няма източник на запалване.
Пример 2: ситуация B, няма източник на запалване.
Въпрос 5:
От Директива 94/9/ЕО разбрахме, че се изисква присъствието на въздух, в противен случай Директивата не се прилага. Някои газови смеси са експлозивни без наличието на въздух. Необходимо ли е експлозивните свойства на сместа да се основават на въздуха и съдържанието на кислород във въздуха?
В клетки за производство на хлор се произвежда също водород, но отделно. Да предположим, че хлор и водород се смесят в такива клетки (или с други средства) в присъствието на въздух в незначителни количества. Сместа остава експлозивна в широк диапазон на концентрацията.
Отговор (виж също глава 4.1.1):
Едно от условията да бъде в обхвата на Директивата е потенциално експлозивната атмосфера да се състои от смес с въздух. Затова продукт в потенциално експлозивна атмосфера без наличието на въздух не е в обхвата на Директивата.
Изключен от обхвата на Директивата, защото експлозивната опасност е резултат изключително от наличието на взривни или нестабилни вещества [чл. 1 (4)].
Въпрос 6:
Чл. 1 (3): Незавършени части на електрически съоръжения (сегашно обозначение „U”) компоненти ли са, или съоръжения?
Пример: Херметична капсулована вградена сонда трябва да бъде инсталирана в кожух от тип защита на запалване Ex-e.
Отговор (виж също глави 3.10 и 4.1.2):
Зависи от предвижданото използване. Ако те нямат автономна функция, те могат да се считат за компоненти.
Въпрос 7:
Чл. 8 (I) (b) (ii)
Трябва ли този раздел да се прилага за всички уреди и компоненти, които могат да представляват опасност за запалване, по-специално в резултат на топлина от триене, удар или искрене от триене или електростатични изпразвания?
В тези случаи процедурата би трябвало да се прилагала при някои обстоятелства за следните компоненти:
-клинови ремъци;
-зъби на вилки;
-вентилатори (поне за механичната част);
-колела.
Отговор (виж също глава 4.2.1 в):
Да, процедурата трябва да се прилага, ако компонент е необходим за безопасното функциониране на съоръжения или системи за защита и се пуска на пазара отделно с изричното намерение да бъде интегриран в такова съоръжение и система за защита.
Въпрос 8:
Във връзка с класификацията на подреждачи/кари и други съоръжения, които се състоят от електрически и механични компоненти, които биха могли да представляват опасност за запалване (чл. 8(1)(б)
Ако процедурата в съответствие с чл. 8 (1) (b) (ii) би трябвало да се прилага за такива съставни устройства, това би означавало, че такива устройства биха могли да включват както електрически съоръжения, така и двигатели с вътрешно горене, за които една или повече обременителни процедури в съответствие с чл. 8 (1) (b) (ii) не биха били прилагани.
Така биха възникнали следните проблеми:
-устройства (по-добре да се каже „уредби”) като вилични кари повдигачи работят при особено тежки условия. Независимо от това, процедурата за оценяване на съответствието би била от по-прост тип, отколкото за стационарни съоръжения. Опитът показа, че това не е оправдано, тъй като точно виличните кари повдигачи често се използват там, където вероятността от наличието на опасна потенциално експлозивна атмосфера е особено голяма както например при изливането на запалими течности в подвижни контейнери;
-процедурата създава особени проблеми за оператора и може да представлява бариера за конкуренцията, тъй като на практика само производителят е в състояние да достави резервни части и да извършва рутинни изпивания. Това се отнася по-специално за износващи се части като акумулатори, колела, вилкови захвати, двигатели, превключватели и др. Всяка промяна на част от съоръжението означава, че логото „СЕ” става невалидно, уредбата става специален продукт и трябва да бъде сертифицирана напълно отново от изследващ експерт.
Отговор (виж също глава 4.1.2):
С цел изясняване, например виличният кар повдигач може да се да се разглежда като продукт, съдържащ двигател с вътрешно горене и някои електрически съоръжения:
Двигателят с вътрешно горене и електрическите съоръжения трябва да бъдат подложени на оценяване на съответствието съгласно чл.8 (1) (б) (i).
Комбинираното съоръжение (виличен повдигач) не е нито електрическо съоръжение, нито двигател с вътрешно горене, поради което се прилага чл. 8 (1) (б) (ii). Няма разлика между подвижни и стационарни съоръжения по отношение на оценяване на съответствие.
Вторият абзац изглежда разкрива фундаментално погрешно разбиране: цялата Директива наистина се прилага за пускане на пазара и в действие (както е дефинирано в Ръководството по техническите условия). Поддръжката и/или ремонтът не оказват влияние върху съответствието на продукта към момента на пускане на пазара и пускане в действие и поради това не са хармонизирани и трябва да спазват други наредби (ако има такива).
Въпрос 9:
Позволено ли е на производител, който изготвя ЕО декларация за съответствие по Директива 94/9/ЕО, да се позовава в тази декларация също на Директивата за ниското напрежение с оглед елиминирането на електрически рискове на Ex-съоръжения?
Ако не, как може да бъде потвърдена електрическата безопасност?
Възможно ли е в ATEX декларацията за съответствие позоваване на стандарти, които се използват за гарантиране на електрическата безопасност по Директивата за ниското напрежение (EN 61010)?
Отговор (виж също глава 6):
Принципът на прилагане на други Директиви на базата на т. 1.2.7 на Приложение II на ATEX Директива 94/9/ЕО не може да бъде разширен за рисковете, обхванати от Директивата за ниското напрежение 73/23/ЕИО. Това се дължи на факта, че Приложение II на Директива 73/23/ЕИО ясно изключва ex-продукти от обхвата на тази Директива. Формулировката в Директивата 94/9/ЕО не може да отмени тази прецизна разпоредба в Директива 73/23/ЕИО. Следователно ЕО декларацията за съответствие на ATEX продукти не може да гласи, че е приложена Директива 73/23/ЕИО. Производителят трябва да следва процедурите на чл. 8 (4) на Директива 94/9/ЕО по отношение на други рискове.
За да може производителят да пусне ATEX продукти на пазара на Общността безпрепятствено, той би могъл да посочи в ATEX декларацията за съответствие, че стандартите, публикувани в Официалния вестник на Европейските общности с позоваване на Директива 73/23/ЕО (например EN 61010), са били използвани, за да се изпълни 1.2.7 на Приложение II на Директива 94/9/ЕО за елиминиране на електрически рискове.
Въпрос 10:
Приложение I, Раздел 2б
Какво е „честа неизправна работа на съоръжение или дефектни ситуации, които трябва нормално да се очакват”?
Каква е „необходимата мярка на безопасност”?
Отговор (виж също глави 4.2.1 и 4.2.2):
Трудно е да се даде обща дефиниция на „честа неизправна работа на съоръжение или дефектни ситуации, които трябва нормално да се очакват”, защото това зависи в голяма степен от специфичното съоръжение.
Неизправната работа или дефекти в резултат на нормално износване биха могли да се считат за „честа неизправна работа на съоръжение или дефектни ситуации, които трябва нормално да се очакват”, но има и други възможности.
„Необходимата мярка на безопасност” също ще зависи от специфичното съоръжение. Един общ подход би могъл да бъде следният:
При нормална експлоатация винаги ще има някакъв запас на безопасността. При условията на „честа неизправна работа на съоръжение или дефектни ситуации, които трябва нормално да се очакват” е необходимо съоръжението да бъде безопасно без запас на безопасността.
Въпрос 11:
Приложение II, Съществено изискване 1.2.6 – Исторически имаше три нива на разрешено „безопасно отваряне”. Сега има само „специални заключващи системи”. Ефектът от това се нуждае от разглеждане за Група ІІ.
Отговор:
Трите исторически нива на „безопасно отваряне” не са изключени със същественото изискване 1.2.6 и Директива 94/9/ЕО няма намерение да изисква ниво на безопасност по-високо от изискваното с третото издание на сериите стандарти EN 50014 за еквивалентната зона на риск.
Ниво 1, използването на „специални инструменти”, например за заключващи системи с шестоъгълни глави на винтове, могат още да се използват, както е специфично описано с 1.2.6.
Ниво 2, използването на заключващи системи, които изискват някаква форма на инструмент за отваряне на врата, например проста отверка, регулируем гаечен ключ или ключ, е разрешено в т. 1.2.6, когато допълнителната „подходяща защитна мярка” би било наличието на предупредителен надпис, който изисква операторът да „изключи захранването преди отваряне” или подобен текст.
Бележка: За да бъде квалифицирана за Ниво 2, заключваща система, задействана с ключ (ако се използва), трябва да се използва заедно със заключващ механизъм, който автоматично заключва вратата в затворено положение, когато вратата е затворена. Използването на ключалка, която изисква използването на ключ за нейното заключване в затворено положение, не е разрешено за Ниво 2, тъй като операторът може да реши да не заключи вратата отново, когато вратата е затворена, и допълнителната изисквана защита вече не се осигурява.
Ниво 3, използването на заключваща система за врата, която не би позволила на оператора да отвори вратата на обвивката без използването на някакъв инструмент, например с „голи ръце”, също не се изключва с 1.2.6. Независимо от това, поради увеличения риск за хора и експлозия трябва да се приложат допълнителни мерки, например използването на електрическа или механична блокировка, за да се изключи автоматично захранването на вътрешността на обвивката, както и очебийно наличие на предупреждаващия надпис, използван в Ниво 2 по-горе.
Въпрос 12:
Възможно ли е да се направи допълнително изясняване на съществените изисквания за здравословни и безопасни условия 1.5.5, 1.5.6 и 1.5?
Отговор:
Изискванията по отношение на уреди с измервателна функция за експлозивна защита бяха включени в Приложение II, за да стане очевидно, че измервателните съоръжения са в обхвата на Директивата и за да се подчертае тяхната двойна задача, дължаща се на безопасността.
Измервателните уреди трябва да бъдат безопасни в потенциално експлозивни атмосфери и е необходимо те да функционират правилно, защото резултатите от измерванията са важни за оценката на потенциално експлозивна атмосфера. Грешно измерване може да причини проблем с безопасността. Това би могло да включва също уреди, измерващи температурата на лагери или на намотки на двигател.
Въпрос 13:
Възможно ли е да се издават сертификати на търговски агенти без наименованието на първоначалния производител?
Ако да, как може местният орган за надзор да проследи линията за управление на качеството и кой номер трябва да се сложи след маркировката „СЕ”?
Отговор (виж също глава 3.3):
Казус 1:
Производителят подава заявление за оценка и сертификатът, ако е издаден, е на името на производителя.
ЕО декларацията за съответствие и нанасянето на маркировката „СЕ” може да се извършва от производителя или неговия упълномощен представител, но не и от двамата. Изискваната маркировка трябва да показва наименованието на производителя и номерът на нотифицирания орган, участващ в производствената фаза на производителя, се поставя след маркировката „СЕ”.
На търговски агент, който не е упълномощен представител, не е разрешено да издава декларация за съответствие или да нанася маркировка „СЕ”.
Търговски агент, който е също упълномощен представител, се изравнява с и се разглежда като продължение на работата на производителя. Наименованието на производителя трябва да бъде на табелката с основните данни.
Казус 2:
Търговски агент може да подаде заявление за оценка и ако оценката е положителна, да получи сертификат, издаден на негово име, и да слага своето наименование на табелката с основните данни:
-при условие че може да убеди избрания нотифициран орган, че е напълно отговорен за проектирането на продаваемия продукт и го контролира.
Независимо от това къде е произведен продуктът, търговският агент може да издаде ЕО декларация за съответствие, да нанесе маркировка „СЕ” и да добави номера на нотифициран орган, който се занимава с одобряването на производствената фаза.
-при условие че търговският агент е напълно отговорен за производството и го контролира.
В този случай търговският агент е де факто производителят на продукта. Агентът може да покаже пълна отговорност, например с договор за производство с действителния производител. В този случай търговският агент отговаря също за ангажирането на нотифициран орган за одобряване и извършване на периодичен надзор на системата за управление на качеството, използвана в производството, в ЕС или на друго място. Номерът, който трябва да се постави след маркировката „СЕ”, е номерът на нотифицирания орган, определен от търговския агент да оцени системата за управление на качеството.
Казус 3:
Производител A, чиято система за управление на качеството е одобрена съгласно Директива 94/9/ЕО от нотифициран орган х, произвежда и продава съоръжения, за които притежава ЕО сертификат за изследване на типа, издаден на негово име. Търговски агент/производител B, чиято система за управление на качеството е одобрена съгласно Директива 94/9/ЕО от друг нотифициран орган y, подава заявление за ЕО сертификат за изследване на типа на негово име, B, на базата на сертификата, даден преди това на производител A. След получаването на сертификата той произвежда продукта, издава своя собствена декларация за съответствие, нанася маркировка „СЕ” с идентификационния номер на нотифицирания орган y и продава съоръжението от негово собствено име.
Алтернативно, търговски агент B може да избере съоръженията да бъдат изработвани от подизпълнител. В този случай търговският агент трябва да осигури системата по качество, използвана от подизпълнителя, да е в съответствие със съответните изисквания на Директива 94/9/ЕО. Ако системата по качество е отново одобрена от нотифициран орган y, търговският агент може да издаде своя собствена декларация за съответствие, да нанесе маркировка „CE” заедно с идентификационния номер на нотифицирания орган y и да продава продукта от свое собствено име.
Бележка: Въпреки че процедурата за издаване на втори ЕО сертификат за изследване на типа не е изрично обхваната от Директива 94/9/ЕО, изглежда е оправдана, за да се подкрепи установената търговска практика, например производството или продажбата по лиценз.
При подаване на заявление за втори сертификат ще се очаква производител B да представи на съответния нотифициран орган:
-оригиналния сертификат;
-декларация на първоначалния производител, че съоръжението, което ще се произвежда от името на търговския агент, ще бъде идентично с първоначално сертифицираното съоръжение;
-декларация на търговския агент, че съоръжението, доставено на пазара, ще бъде идентично с първоначално сертифицираното съоръжение; и
-копие на договора между А и В.
Тогава линията на управлението на качеството би могла да се проследи обратно до първоначалната „СЕ” оценка на типа.
Въпрос 14:
Конвейерни системи, като кофъчни елеватори, преместват материал (например храни и фуражи) между фиксирано захранващо устройство и пунктове за доставка. Във вътрешността на кофъчни елеватори и по-специално в горната и долната част по време на експлоатация могат да се образуват горими праховъздушни смеси.
Как трябва да бъдат третирани кофъчните елеватори в рамките на Директива 94/9/ЕО, по-специално по отношение на това, че в обграждащата зона на кофъчните елеватори не е задължително да присъстват потенциално експлозивни области?
Отговор (виж също глава 4.1.2):
Намерението на Директива 94/9/ЕО е да се избегне запалването на потенциално експлозивни атмосфери от съоръжения, системи за защита и компоненти. В зависимост от потенциалните опасности и мерките за предотвратяване продуктите са разделени на две категории.
Директива 94/9/ЕО дефинира потенциално експлозивна атмосфера като атмосфера, която би могла да стане експлозивна поради местни и експлоатационни условия. Това означава, че потенциално експлозивната атмосфера или присъства от началото, или се образува по време на работния процес (например във връзка с превръщането на енергия или обработка на материали). Така че концепцията за зониране за експлоатационни области не е приложима.
В кофъчните елеватори потенциално експлозивната област е ограничена по принцип със защитни обвивки и/или обшивки, чрез което разнообразието на потенциални източници на запалване може стане ефективно поради конструирането, например с искри от търкане и биене на ремък или с недопустимо нагряване.
Производителят на кофъчни елеватори трябва да анализира всички потенциални източници на запалване (например ремъци, кофи, конусни зъбни колела, задвижвания, регулиращи устройства) и превантивните мерки съгласно проекта, транспортирания материал, скоростта на транспортиране и др. от гледна точка на предвижданото използване на съоръжението.
Съгласно необходимото ниво на безопасност в зависимост от тяхното вграждане в предпазната обвивка и смущенията и отказите на съоръжението, които нормално трябва да се вземат предвид, специални компоненти (представляващи голям риск) могат да бъдат определени в категории, различни от цялостната Категория на кофъчния елеватор.
ПОЛЕЗНИ АДРЕСИ (към **.9.99 г.)
Европейска комисия
Генерална дирекция „Предприятия”
Дирекция G: Съответствие и стандартизация, нов подход, промишлености по новия подход Машиностроене и електротехника и промишленост за производство на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства
Rue de la Loi 200/ Wetstraat 200
B-1049 Bruxelles/ Brussel
http://europa.eu.int/comm/enterprise/atex/index.htm
Tel: + 32 2 296 5446
Fax: + 32 2 296 6273
Email: Atex@cec.eu.int
CEN
Европейски комитет по стандартизация
Rue de Stassart, 36
B -1050 BRUSSELS
http://www.cenorm.be
Tel: +32.2.550 08 11
Fax: +32.2.550 08 19
CENELEC
Европейски комитет за стандартизация в електротехниката
Rue de Stassart, 35
B-1050 BRUSSELS
http://www.cenelec.be
Tel: +32.2.519 6871
Fax: +32.2.519 6919
IEC
Международна електротехническа комисия
rue de Varembé, 3
P.O. Box 131
CH -1211 Geneva 20
http://www.iec.ch
Tel: +41 22 919 02 11
Fax: +41 22 919 03 00
ISO
Международна организация по стандартизация
rue de Varembé, 1
CH -1211 Geneva 20
http://www.iso.ch
Tel: +41.22.749 01 11
Fax: +41.22.733 34 30
(ПЪРВО ИЗДАНИЕ)
НАСОКИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 94/9/ЕО ОТ 23 МАРТ 1994 ПО СБЛИЖАВАНЕТО НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ОТНОСНО СЪОРЪЖЕНИЯ И СИСТЕМИ ЗА ЗАЩИТА, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ В ПОТЕНЦИАЛНО ЕКСПЛОЗИВНИ АТМОСФЕРИ
май 2000
БЕЛЕЖКИ
1. Настоящите насоки са предназначени да бъдат ръководство за всички страни, пряко или непряко засегнати от Директива 94/9/ЕО, наричана обикновено Директива за ATEX („Atmosphères Explosibles”) продукти. Обръща се внимание на читателя върху факта, че настоящото ръководство е предназначено само за улесняване прилагането на Директива 94/9/ЕО и текстът на Директивата е правно обвързващият. Настоящият документ не е правно обвързващо тълкувание на Директивата.
Независимо от това, той представлява референция за осигуряване съгласувано прилагане на Директивата от всички участващи. Насоките са предназначени да помогнат за осигуряване на свободното движение на продукти в Европейския съюз чрез договаряне на тези обяснения и изяснявания, постигнато с консенсус между правителствените експерти на държавите членки и други заинтересовани страни. Очаква се съществуването на тези хармонизирани тълкувания да сведе до минимум случаите на прилагане на защитната клауза, поне на тези, които произхождат от различни тълкувания.
2. Настоящите насоки бяха изготвени от компетентните служби на Генерална дирекция „Предприятия” на Европейската комисия в сътрудничество с група правителствени експерти на държавите членки, представители на европейската промишленост, европейските органи по стандартизация и организации, натоварени с технически задачи, свързани с намесата на трети лица в процедурите за оценяване на съответствието.
3. Насоките са на разположение на публиката, но те не са обвързващи в смисъла на правни актове, приети от Общността. Правно обвързващи разпоредби са наредбите за транспониране на Директива 94/9/ЕО.
4. Всички позовавания на маркировка „СЕ” и ЕО декларация за съответствие в настоящото ръководство са свързани само с Директива 94/9/ЕО. За да се пуснат на пазара на територията на ЕС продукти, които попадат в обхвата на Директива 94/9/ЕО, трябва да се прилага цялото съответно законодателство.
СЪДЪРЖАНИЕ
1. ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. Общи коментари
1. Преходен период
2. ЦЕЛ НА ATEX ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО
3. ОБЩИ КОНЦЕПЦИИ
3.1. Пускане на ATEX продукти на пазара
3.2. Пускане на ATEX продукти в действие
3.3. Производител
3.4. Произвеждане на ATEX продукти за собствена употреба
3.5. Упълномощен представител
3.6. Други лица отговарящи за пускане на пазара
3.7. Съоръжения
3.7.1. Монтажни възли
3.7.1.1. Монтажни възли, които са напълно специфицирани конфигурации на части
3.7.1.2. Монтажни възли с различни конфигурации
3.7.2. Инсталации
3.7.3. Електрически съоръжения
3.8. Автономна функция
3.9. Системи за защита
1. Компоненти
2. В КОИ СЛУЧАИ СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО
4.1. ATEX анализ
4.1.1. Специфичната експлозивна атмосфера обхваната ли е от Директива 94/9/ЕО
4.1.2. Кои видове продукти са обхванати от Директива 94/9/ЕО
4.2. Дефиниране на групата и Категорията на съоръжение
4.2.1. Група І
4.2.2. Група ІІ
4.2.3. Нива на защита за различни категории съоръжения
4.3. Оценка на риска за продукти
1. Класификация
2. СЪОРЪЖЕНИЯ, СПЕЦИФИЧНО ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО
3. ПРИЛАГАНЕ НА ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО ЗАЕДНО С ДРУГИ ДИРЕКТИВИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ПРИЛАГАТ
4. ПРИЛАГАНЕ НА ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО ЗА ИЗПОЛЗВАНИ, РЕМОНТИРАНИ ИЛИ ИЗМЕНЕНИ ПРОДУКТИ И РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ
5. ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ
8.1. Продукти в съответствие с Директива 94/9/ЕО
8.2. Осигуряване на качество и проверка на етап производство
1. Изключителни освобождавания от спазване на процедурите за оценяване на съответствие
2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОТИФИЦИРАНИ ОРГАНИ
3. ДОКУМЕНТИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ
10.1. Документи, издавани от производителя
10.1.2. Писмено удостоверяване на съответствие за компоненти
10.1.3. Документи, които придружават продукта
1. Документи, издавани от нотифицираният орган
2. МАРКИРОВКА НА СЪОРЪЖЕНИЯ
11.1. Маркировка „СЕ”
11.2. Допълваща маркировка
11.2.1. Специфична маркировка
11.2.2. Допълнителна маркировка
11.2.3. Маркировка на малки компоненти
1. Примери за маркировка
2. ЗАЩИТНА КЛАУЗА И ПРОЦЕДУРА
3. ХАРМОНИЗИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ
13.1. Стандарти публикувани в Официалния вестник
13.2. Програма за стандартизация
Приложение 1: Текст на Директива 94/9/ЕО
Приложение 2: Референции за национални мерки за транспониране на Директива 94/9/ЕО
Приложение 3.1: Списък на компетентни власти, известни на Комисията
Приложение 3.2: Централни точки за контакт, натоварени с прилагането на Директива 94/9/ЕО в държавите членки и страните от европейското икономическо пространство
Приложение 4: Списък на нотифицираните органи
Приложение 5: Списък на хармонизираните стандарти
Приложение 6: Програма за стандартизация на Комисията за подготовка на хармонизирани стандарти съгласно Директива 94/9/ЕО, свързани с неелектрически съоръжения
Приложение 7: Програма за стандартизация на Комисията за подготовка на хармонизирани стандарти съгласно Директива 94/9/ЕО, свързани с електрически съоръжения
Приложение 8: Въпроси и отговори по прилагането на Директива 94/9/ЕО, включително свързани със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия
Приложение 9: Полезни адреси
Бележка: Информацията, предоставена в Приложения 3 до 10, беше коректна към май 2000 г.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. Общи коментари
Целта на настоящите насоки е да се изяснят някои въпроси и процедури, упоменати в Директива 94/9/ЕО, относно съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивни атмосфери. Насоките трябва да се използват заедно с Директивата и с „Ръководство за прилагане на Директиви, базиращи се новия подход и глобалния подход (Синьо ръководство)” на Европейската комисия.
Настоящите насоки са насочени не само към компетентните власти на държавите членки, но също така към основните заинтересовани икономически оператори като производители, техните професионални организации, органите, натоварени с подготовката на стандарти, и органите, на които са поверени процедурите за оценяване на съответствието.
Преди всичко настоящият документ трябва да осигури правилното прилагане на Директивата да води до отстраняване на пречките и трудностите, свързани със свободното обращение (свободно движение) на стоки в рамките на Европейския съюз (виж бележка под линия 2), които всяка от заинтересованите групи може да срещне по отношение на гледни точки, свързани с наличието на потенциално експлозивни атмосфери. Трябва да се отбележи, че заявленията в настоящите насоки се отнасят само за прилагането на Директива 94/9/ЕО, освен ако не е указано друго. Всички заинтересовани страни трябва да са запознати с другите изисквания, които могат също да се прилагат (виж глава 6).
Директива 94/9/ЕО е Директива на новия подход, която определя съществени изисквания за здравословни и безопасни условия и оставя на стандартите, преди всичко на европейските хармонизирани стандарти, да дадат технически израз на съответните изисквания, които се съдържат в Директивата.
Директива 94/9/ЕО е Директива на тоталното хармонизиране, т.е. нейните разпоредби ще заменят съществуващото различаващо се национално и европейско законодателство, което обхваща същите предмети, като сега уредените с Директива 94/9/ЕО.
Директива 94/9/ЕО трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство до 1 септември 1995 г. Нейните разпоредби се прилагат (само на доброволна база) от 1 март 1996 г.
Независимо от това, широкият обхват на Директива 94/9/ЕО показа първостепенната нужда да се предвиди преходен период, така че да се осигури плавна промяна към системата „Нов подход” в цялата Общност.
1.2. Преходен период
Съветът прие Директива 94/9/ЕО с оглед позволяването на преходен период до 30 юни 2003 г.
През този преходен период до 30 юни 2003 г. производителят може да избере да пусне на пазара и/или в действие:
i. продукти, произведени в съответствие с Директива 94/9/ЕО, с което свободното движение на продуктите е гарантирано съгласно Директивата;или
ii. продукти, произведени в съответствие с националните разпоредби в сила на тяхната територия към датата на приемането на тази Директива (т.е. 23 март 1994 г.), с което свободното движение на продуктите е гарантирано съгласно чл. 28 на Договора за ЕО, макар че подлежи на възможното дерогиране, предвидено в чл. 30; или
iii. електрически съоръжения за употреба в потенциално експлозивни атмосфери, използващи някои типове защита, произведени в съответствие с Директива на Съвета 79/196/ЕО от „стария подход” (изменена и допълнена с Директиви на Комисията 84/47/ЕИО, 88/571/ЕИО, 94/26/ЕО и 97/53/ЕО); или
iv. електрически съоръжения за използване в потенциално експлозивни атмосфери в подземни рудници, където може да има метан от рудници (газ гризу), произведени в съответствие с Директива на Съвета 79/196/ЕО от „стария подход” (изменена и допълнена с Директиви на Комисията 88/35/ЕИО, 91/269/ЕО, 94/44/ЕО и 98/65/ЕО).
През преходния период изборът от алтернативите, упоменати по-горе, е оставен на производителя, но съответствието с Директива 94/9/ЕО ще направи възможно свободното движение на продукти в ЕС. Директива 94/9/ЕО се прилага за продукти независимо от това дали са произведени в или извън ЕС.
„Рамковата” Директива за експлозивни атмосфери 76/117/ЕИО въведе процедури, които биха могли да бъдат приети от производител във връзка с електрически съоръжения, проектирани за използване в потенциално експлозивни атмосфери. Рамковата Директива беше допълнена от „специфични Директиви”, които се позовават пряко на европейските хармонизирани стандарти. Първа от „специфичните Директиви” беше 79/196/ЕИО (виж iii по-горе).
През 1982 г. беше приета допълнителна Директива (82/130/ЕИО) по отношение на електрическите съоръжения, предназначени за използване в подземни рудници, където може да има метан от рудници (газ гризу). Тя е широко известна като Директивата за „газовите мини”. Директивата се прилага също така за съоръжения за използване в повърхностни инсталации на такива рудници (виж iv. по-горе).
И първата специфична Директива, и Директивата за „газовите мини” бяха предмет на редица допълнителни Директиви чрез изменения и допълнения и адаптации към техническия напредък, което дава възможност на производителите да използват последните издания на хармонизираните стандарти, изброени в тези допълнителни Директиви.
Независимо от това, вече издадените сертификати за съответствие остават валидни (освен ако тяхната валидност не изтича по-скоро) до и включително 30 юни 2003 г., след която дата Директива 94/9/ЕО става задължителна.
Хармонизирани стандарти, които се очаква да направят възможна презумпцията за съответствие с Директива 94/9/ЕО, трябва да бъдат на разположение колкото е възможно по-скоро, най-късно до времето, когато тази Директива стане задължителна. При отсъствие на хармонизирани стандарти производителите трябва да прилагат адекватни решения, за да изпълнят съществените изисквания за здравословни и безопасни условия.
След 30 юни 2003 г. всички продукти, пуснати на пазара или в действие, трябва да са в съответствие с Директива 94/9/ЕО, тъй като и старите Директиви за експлозивни атмосфери и националните наредби в целия ЕС ще бъдат отменени. Директива 94/9/ЕО ще се прилага за всички продукти в обхвата на старите Директиви и ще обхваща допълнително неелектрически продукти и продукти за употреба в „прашни” околни среди, когато може да съществува риск за експлозия. Директива 94/9/ЕО се прилага за продукти, пуснати на пазара в ЕС, независимо от това дали произведени в или извън Общността.
За електрически съоръжения е ясно, че сегашните хармонизирани стандарти, както са изброени в старите Директиви за експлозивни атмосфери, ще бъдат полезни като стъпка към демонстриране на съответствие с Директива 94/9/ЕО преди да е на разположение пълният набор хармонизирани стандарти за целите на Директива 94/9/ЕО. Тъй като самите стандарти, изброени в старите Директиви с техните изменения и допълнения (виж бележка под линия 17), обхващат редица (специфицирани в Директива 94/9/ЕО), може би е по-лесно за производителите да използват тези издания и след това да прилагат допълнителни мерки, които обхващат, които не са все още обхванати от хармонизираните стандарти. Това важи особено през преходния период.
2. ЦЕЛ НА ATEX ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО
Целта на Директива 94/9/ЕО е да осигури свободното движене на продуктите, за които си прилага, на територията на ЕС. Поради това Директивата, на базата на чл. 95 на Договора за ЕО, предвижда изисквания и процедури за установяване на съответствие.
Директивата отбелязва, че за да се отстранят бариерите за търговията посредством новия подход, предвидено в Решението на Съвета от 7 май 1985 г., е необходимо да бъдат дефинирани съществени изисквания по отношение на безопасността и други съответни характерни черти, с които ще се осигури високо ниво на защита. Тези Съществени изисквания за здравословни и безопасни условия (EHSR) са изброени в Директива 94/9/ЕО в Приложение II.
След 30 юни 2003 г. продукти могат да бъдат пускани на пазара на територията на ЕС, да се движат свободно и да се експлоатират, както са проектирани и по предназначение в очакваната среда само ако те са в съответствие с Директива 94/9/ЕО (и другото свързано с това законодателство).
Трябва да се отбележи, че Директива 94/9/ЕО предвижда за първи път съществени изисквания за здравословни и безопасни условия за неелектрически съоръжения, предназначени за употреба в потенциално експлозивни атмосфери, и съоръжения, предназначени за употреба в среди, които са потенциално експлозивни поради опасности, свързани с прах, и системи за защита и за устройства, предназначени за употреба извън експлозивни атмосфери, които се изискват или допринасят за безопасното функциониране на съоръжения или системи за защита по отношение на опасности от експлозия. Това е увеличение на обхвата в сравнение със съществуващите национални наредби.
Изискванията за спазване на разпоредбите на Директива 94/9/ЕО ще бъдат разработени допълнително в следващите глави.
3. ОБЩИ КОНЦЕПЦИИ
За целите на настоящото ръководство терминът „продукт” обхваща съоръжения, системи за защита, устройства, компоненти и техните комбинации.
Трябва да се подчертае, че Директива 94/9/ЕО носи задължения за лицето, което пуска продукти на пазара и/или в действие, ако то е производител, негов упълномощен представител или друго отговорно лице. Директивата не регулира използването на съоръженията в потенциално експлозивна атмосфера. Независимо от това, използването на съоръжения в потенциално експлозивни атмосфери се регулира с Директива 89/655/ЕИО. Накратко, тази Директива гласи, че продукти могат да се използват, само ако са в съответствие със съответните Директиви (Директиви на чл. 95), които се прилагат, както е подходящо за продукта към времето на пускане на продукта на пазара или в действие.
Нещо повече, тя е предназначена да регулира използването на продукти в експлозивни атмосфери с Директива на Съвета относно минимални изисквания за подобряване на безопасността и здравната защита на работници, изложени на потенциален риск от експлозивни атмосфери, която ще бъде индивидуална Директива по смисъла на чл. 16 на Директива 89/391/ЕИО и на базата на чл. 138 на Договора за ЕО.
Най-общо казано, на употребата на такива продукти в потенциално експлозивни области трябва да се извършва мониторинг, като част от дейността за надзор, предприемана от компетентните власти в държавите членки.
3.1. Пускане на ATEX продукти на пазара
Това означава първото поставяне на разположение, срещу заплащане или безплатно, на продукти на пазара на ЕС за целите на разпределение и/или употреба в ЕС.
Коментари:
Концепцията на пускане на пазара определя момента, когато продукти минават за първи път от етапа на производство на пазара на ЕС или от етапа на внос от страна извън ЕС в ЕС за разпределение и/или употреба в ЕС. Тъй като концепцията за пускане на пазара се отнася само за първия път, когато продукти са поставени на разположение в ЕС за целите на разпределение и/или употреба в ЕС, ATEX Директива 94/9/ЕО обхваща само нови ATEX продукти, произведени в рамките на ЕС, и нови или употребявани ATEX продукти, внесени от страна извън ЕС.
Разпоредбите на Директивата и задълженията относно пускането на пазара се прилагат след 30 юни 2003 г. за всеки продукт индивидуално и независимо от датата и мястото на производство. Производителят отговаря за осигуряването всеки и всички негови продукти да са в съответствие, когато те попадат в обхвата на Директивата.
„Поставяне на разположение” означава прехвърляне на продукта, т.е. или прехвърляне на собственост, или физическо предаване на съоръжението от производителя, негов упълномощен представител в ЕС или вносителя на лице, което отговаря за разпределението на съоръжението на пазара на ЕС или предаването на съоръжението на крайния потребител, междинен доставчик или ползвател в търговска сделка, срещу заплащане или безплатно, независимо от правния инструмент, на който се основава прехвърлянето (продажба, заем, наем, лизинг, подарък или някакъв друг тип правен инструмент). ATEX продуктът трябва да е в съответствие с Директивата към момента на прехвърлянето.
Ако производител, негов упълномощен представител в ЕС или вносител предлага продукти, обхванати от Директивата, в каталог, се счита, че те не са пуснати на пазара, докато те не са действително поставени на разположение за първи път. Поради това продукти, предложени в каталог, не са длъжни да бъдат в пълно съответствие с разпоредбите на Директива 94/9/ЕО, но този факт трябва да бъде ясно обявен в каталога.
Пускането на продукти на пазара не се отнася за:
-прехвърлянето на продукти от производителя на негов упълномощен представител, установен в ЕС, който е отговорен от името на производителя да осигури съответствие с Директивата;
-внос в ЕС за целите на реекспорт, т.е. по режими за преработка;
-производство на продукти в ЕС за износ в страна извън ЕС;
-излагането на продукти на търговски панаири и изложби. Те могат да не бъдат в пълно съответствие с разпоредбите на Директива 94/9/ЕО, но този факт трябва да бъде ясно обявен до изложените продукти.
Лицето, което пуска продукта на пазара на ЕС, независимо от това дали е производителят, негов упълномощен представител или ако никой от тях не е установен в ЕС, вносителят или някакво друго отговорно лице, трябва да държи на разположение на компетентните власти ЕО декларацията за съответствие. Когато е приложимо, техническото досие трябва да се предоставя на разположение при поискване на властите на задължителното налагане в рамките на разумен срок (виж Приложения ІІІ,VІ,VІІІ). Тези документи трябва да се държат на разположение на компетентните власти в срок от десет години след производството на последния продукт. Това се прилага както за продукти, произведени в ЕС, така и за устройства, внесени от трети страни.
3.2. Пускане на ATEX продукти в действие
Това означава първото използване на съоръжение, упоменато в Директива 94/9/ЕО, на територията на ЕС от негов краен ползвател.
Коментари:
Продукти, обхванати от Директива 94/9/ЕО, се пускат в действие, когато се използват за първи път. Независимо от това, продукт, който е готов за използване веднага след пускането му на пазара и които не е необходимо да бъде сглобен или инсталиран и когато условията на разпределение (складиране, транспортиране и др.) нямат значение за качеството на работа на продукта, се счита, че е пуснато в действие с пускането му на пазара, ако е невъзможно да се определи, кога е са използвано за първи път.
3.3. Производител
Това е лицето, което отговаря за проектирането и конструирането на продукт, обхванат от Директива 94/9/ЕО, с оглед пускането му на пазара на ЕС от негово име.
Който изменя съществено продукт, което води до продукт „като нов”, с оглед пускането му на пазара на ЕС, също става производител.
Коментари:
Производителят носи отговорност за:
-предприемане на анализ, за да определи дали неговият продукт подлежи на Директива 94/9/ЕО и кои изисквания се прилагат (както е обяснено допълнително в глава 4);
-проектирането и конструирането на продукта в съответствие със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия, постановени в Директивата;
-спазване на процедурите за оценяване на съответствието на продукта със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия, постановени в Директивата (виж чл. 8).
Производителят носи еднолична и основна отговорност за съответствието на неговия продукт с приложимите Директиви. Той трябва да разбира както проекта, така и конструкцията на продукта, за да бъде в състояние да потвърди съответствието по отношение на всички приложими разпоредби и изисквания на отнасящите се за него Директиви.
Производителят може да възложи някои операции на подизпълнител, например проектиране или производство на продукт, при условие че запазва общия контрол и отговорност за продукта като цяло. Освен това той може да използва готови възли или компоненти с маркировка „СЕ” или не, за да произвежда съоръжението, без да губи статуса си на производител.
Чл.8 и чл. 10 и свързаните с тях приложения на Директива 94/9/ЕО дефинират задълженията, възложени на производителя, по отношение на оценяване на съответствие, маркировка „СЕ”, ЕО декларация за съответствие, писмено удостоверяване на съответствието (когато е приложимо) и условията за поддържане на тази декларация за съответствие, заедно с техническото досие на разположение на компетентните власти за период от десет години след производството на последния продукт.
3.4. Производство на ATEX продукти за собствена употреба
Лице, което пуска в действие продукти, обхванати от Директивата, които е произвел за собствена употреба, се счита за производител. Той е задължен да е в съответствие с Директивата по отношение на пускането в действие.
3.5. Упълномощен представител
Това е лице или лица, изрично определени от производителя с писмен мандат да действат от негово име по отношение на някои задължения на производителя в ЕС. Степента, до която упълномощеният представител може да поема задължения, които обвързват производителя, се ограничава със съответните членове на Директивата и се определя в съответствие с мандата, даден му от производителя.
Например той може да бъде определен да извърши изпитване на територията на ЕС, да подпише декларацията за съответствие, да постави маркировка „СЕ” и да съхранява декларацията за съответствие и техническото досие в рамките на ЕС на разположение на компетентните власти.
Системата за оценка на качеството на упълномощения представител/отговорно лице няма да подлежи на оценка от нотифицирания орган, а на оценка ще подлежи системата за оценка на качеството на реалния производител. Не би било логично да се оценява системата за контрол на качеството на лице, което не произвежда продукта, и би могло да бъде само търговски агент.
Коментари:
Чл.8 и чл. 10 заедно с Приложения 3–9 на Директива 94/9/ЕО дефинират задълженията, възложени на упълномощения представител, установен в ЕС, по отношение на оценяване на съответствие, маркировките „СЕ”, ЕО декларацията за съответствие и условията за поддържане на тази ЕО декларация за съответствие, заедно с техническото досие на разположение на компетентните власти за период от десет години след производството на последния продукт.
3.6. Други лица отговорни за пускане на пазара
Когато нито производителят, нито упълномощеният представител са установени в рамките на ЕС, всяко друго лице с местоживеене в ЕС, което пуска продукта на пазара на ЕС, има задължения съгласно обхвата на Директивата. Единственото задължение е да съхранява необходимата документация на разположение на компетентните власти за период от десет години след производството на последния продукт. В тяхното качество на „лице, отговорно за пускане на пазара” те не са упълномощени да поемат други отговорности, които са изцяло запазени за производителя или неговия упълномощен представител (например подписване на ЕО декларация за съответствие).
3.7. Съоръжение
Съоръжение, както е дефинирано в Директива 94/9/ЕО, означава машини, устройства, фиксирани или мобилни уреди, компоненти и контролно измервателни уреди за тяхното управление и системи за откриване и предотвратяване, които самостоятелно или съвместно са предназначени за генериране, пренасяне, съхраняване, измерване, контрол и превръщане на енергия или обработка на материал и които могат да причинят експлозия чрез техни собствени потенциални източници на запалване.
След обсъждане в Постоянния комитет и органите по стандартизация трябва да се отбележи, че съоръжения със собствена безопасност са включени в обхвата на Директивата.
3.7.1. Монтажни възли
От термина „съвместно” в дефиницията по-горе следва, че монтажен възел, формиран от комбинация на две или повече съоръжения, заедно с компоненти, ако е необходимо, трябва да се счита продукт, попадащ в обхвата на Директива 94/9/ЕО (виж бележка под линия 1), при условие че този монтажен възел се пуска на пазара и/или действие от отговорно лице (което тогава ще бъде производител на този монтажен възел) като единична функционална единица.
Такива монтажни възли могат да не са готови за използване, но изискват правилно инсталиране. Инструкциите (Приложение II, 1.0.6.) ще трябва да отчитат това по такъв начин, че да се осигурява съответствие с Директива 94/9/ЕО без допълнителна оценяване на съответствието, при условие че лицето, което извършва инсталирането, правилно е следвало инструкциите.
В случай на монтажен възел, който се състои от различни части на съоръжения, както е дефинирано с Директива 94/9/ЕО, които са били преди това пуснати на пазара от различни производители, тези части на съоръжения трябва да съответстват на Директивата, включително да подлежат на правилна оценяване на съответствие, маркировка „СЕ” и др. Производителят на монтажен възел може да приеме за доказано съответствието на тези части на съоръжения и може да ограничи неговата оценка на риска на монтажния възел до тези допълнителни опасности, свързани със запалването, и други свързани с това опасности (както са дефинирани в Приложение II), които стават релевантни поради крайната комбинация. Ако са идентифицирани допълнителни опасности е необходима допълнителна оценяване на съответствието на монтажния възел по отношение на тези допълнителни рискове. По същия начин, лицето, което извършва сглобяването, може да приеме за доказано съответствието на компоненти, които се придружават от сертификат, издаден от техния производител, който декларира тяхното съответствие (чл. 8.3, виж също глава 10).
Независимо от това, ако производителят на монтажен възел интегрира части без маркировка „СЕ” в монтажния възел (защото те са части, произведени от него или получени от негов доставчик с оглед допълнителна обработка от производителя) или компоненти, които не се придружават от сертификата, упоменат по-горе, той не трябва да приема за доказано съответствието на тези части и неговото оценяване на съответствието трябва да обхваща тези части, както се изисква.
Монтажните възли могат да се пускат на пазара по различни начини:
3.7.1.1. Монтажни възли, които са напълно специфицирани конфигурации на части
Тук производителят вече е дефинирал една или повече неизменяеми комбинации на части и ги пуска на пазара като единична функционална единица/единични функционални единици.
Пример би могла да бъде контролно-измервателна апаратура, състояща се от датчик, опорен диод и електрозахранване, ако са доставени от един производител.
Частите, упоменати по-горе, се сглобяват от едно лице (производителя на монтажния възел), и се пускат на пазара като единична функционална единица. Това лице поема отговорността за съответствието на неразделния монтажен възел с Директивата.
ЕО декларацията за съответствие, както и инструкциите за употреба, трябва да се позовават на монтажния възел като цяло. Трябва да бъде ясно (например с прилагане на списък на всички части и/или списък на данни, свързани с безопасността), коя е комбинацията, която формира монтажния възел. Производителят поема отговорност за съответствието с Директивата, и поради това трябва в съответствие с Приложение II 1.0.6, да осигури ясни инструкции за сглобяване/инсталиране/експлоатация/поддръжка и др. В инструкциите за употреба.
3.7.1.2. Монтажни възли с различни конфигурации
Тук производителят е дефинирал цял диапазон на различни части, образуващи „модулна система”.
Или той, или ползвателят/лицето, което извършва сглобяването, избира и комбинира части от този диапазон, за да формира монтажен възел, който обслужва специфична задача.
Пример би могла да бъде модулна система огнеустойчив управляващ разпределителен механизъм, състоящ се от набор от огнеустойчиви обвивки с различни размери и набор от превключватели, клеми, прекъсвачи и др.
Въпреки че в този случай частите не се сглобяват задължително от производителя на монтажния възел и не се пускат на пазара като единична функционална единица, производителят отговаря за съответствието на монтажния възел, тъй като частите са избрани от дефиниран диапазон и са избрани и комбинирани съгласно неговите инструкции.
ЕО декларацията за съответствие, както и инструкциите за употреба, трябва да се позовават на „модулната система” като цяло. Трябва да бъде ясно кои са частите, които образуват модулната система и как те трябва да бъдат подбрани, за да формират съответстващ монтажен възел. Поради това, производителят трябва, в съответствие с Приложение II 1.0.6, да осигури ясни инструкции за избора на части и тяхното сглобяване/инсталиране/експлоатация/поддържане и др. в инструкциите за употреба.
Оценяване на съответствието на такива модулни системи може да се извърши чрез оценяването на най-малкото на тези от възможните и полезните конфигурации, които са най-неблагоприятни по отношение на релевантните рискове (най-лоши случаи). Ако тези конфигурации са преценени като съответстващи на съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директива 94/9/ЕО, производителят може да направи заключение за съответствието също на всички други конфигурации. Ако по-късно други части трябва да се добавят към „модулната система”, може, разбира се, да стане необходимо да се идентифицират и оценят отново най-лошите случаи.
Таблицата на стр. 15 дава в стегната форма общ поглед на различните ситуации по отношение на монтажните възли.
3.7.2. Инсталиране
В общия случай частите на вече сертифицирани съоръжения вече са пуснати на пазара независимо от един или повече производители, а не са пуснати на пазара от едно юридическо лице като единична функционална единица (както е описано в 3.7.1). Комбинирането на такива съоръжения и сглобяването в помещенията на ползвателя не се счита за произвеждане и не води до съоръжение. Резултатът от такава операция е сглобяване е и извън обхвата на Директива 94/9/ЕО. Лицето, което извършва сглобяването, трябва да осигури първоначално съответстващите части на съоръжението да продължават да съответстват, когато се пуснат в действие. Поради тази причина той трябва внимателно да следва всички инструкции за сглобяването на производителите. Директивата не регулира процеса на сглобяване. Сглобяването на такова съоръжение по принцип ще подлежи на правните изисквания на държавите членки. Пример би могла да бъде контролно-измервателна апаратура, състояща се от датчик, опорен диод и електрозахранване, ако са доставени от няколко различни производители, сглобена на отговорност на ползвателя.
3.7.3. Електрически съоръжения
Директива 94/9/ЕО не дефинира „електрически съоръжения”. Независимо от това, тъй като такива съоръжения подлежат на свои собствени процедури за оценяване на съответствието, може да е полезно да се даде дефиниция, която е общоприета от по-голямата част от държавите членки, както следва: Електрическо съоръжение: Съоръжение, както е дефинирано в глава 3.7, съдържащо електрически елементи, е използвано за генериране, съхраняване, разпределение и превръщане на електрическа енергия, за управление функционирането на друго съоръжение с електрически средства или за обработка на материали с пряко прилагане на електрическа енергия. Трябва да се отбележи, че готов продукт, сглобен с използването както на електрически, така и на механични елементи, може да не изисква оценка като електрическо съоръжение, ако комбинацията не поставя допълнителни рискове (за допълнителни подробности виж глава 3.7.1).
Примери: Помпа (нелектрическа) е оценена съгласно подходящите процедури за оценяване на съответствието и след това е свързана към електродвигател (електрическо съоръжение), който вече е бил сглобен. Тъй като комбинираното съоръжение не поставя допълнителни опасности, не е необходимо допълнително оценяване за електрическата част.
Ако същите помпа и електродвигател не са преминали през подходящи процедури за оценяване на съответствието и са свързани, полученото съоръжение трябва да се разглежда като електрическо съоръжение и трябва да се третира като такова.
3.8. Автономна функция
Счита се, че продукт има автономна функция, ако може безопасно да се използва да извършва или допринася за извършването на една или повече от предназначените функции на чл. 1.2 или чл. 1.3 a) или б), без да е необходимо да се добавят някакви допълнителни части. Това не изключва изискването да се следват специфични инструкции за инсталиране и използване.
Някои видове продукти могат в зависимост от степента на оценяване на съответствието, предприета още преди да се пуснат на пазара и/или в действие, да се считат с или без автономна функция.
3.9. Системи за защита
Системи за защита са проектни единици, различни от компоненти, които са предназначени да спрат започващи експлозии незабавно и/или да ограничат ефективния диапазон на пламъците и налягането на експлозиите. Примери на автономни системи за защита са:
-пожарогасители;
-водни жлебни заслони;
-експлозивни изпускателни системи (използващи например предпазни мембрани, вентилационни панели, врати за защита от взрив и др.);
-гасящи прегради.
3.10. Компоненти
Компонент е детайл от първостепенно значение за безопасното функциониране на съоръжения и системи за защита, но без автономна функция.
Компоненти, предназначени за вграждане в съоръжения или системи за защита, които се придружават от удостоверение за съответствие, включително декларация за техните характеристики и как компонентите трябва да се вграждат в продукти (виж чл. 8 (3), се считат в съответствие с приложимите разпоредби на Директива 94/9/ЕО. Ex – компоненти, както са дефинирани в европейски стандарт EN 50014, са също така компоненти в смисъла на ATEX Директива 94/9/ЕО. Компонентите не трябва да имат поставена маркировка „СЕ” освен ако не се изисква от други Директиви (например Директива 89/336/ЕИО за електромагнитната съвместимост).
Примери:
-крайни съединители (клеми);
-бутонни монтажни възли;
-релета;
-празни огнеустойчиви обвивки;
-товарни резистори за луминесцентни лампи;
-измервателни инструменти (например подвижни бобини);
-капсулирани релета и контактори, с клеми и/или микропроводникови изводи.
4. В КОИ СЛУЧАИ СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО
Производителят, неговият упълномощен представител или лицето, което първо пуска продукт на пазара на ЕС или пуска продукт в действие на пазара на ЕС, трябва да реши дали продуктът е обхванат от Директива 94/9/ЕО и ако да, да прилага нейните разпоредби. Поради това производителят (в най-широкия смисъл на Директивата) трябва да направи ATEX анализ на базата на Директива 94/9/ЕО.
4.1. ATEX анализ
4.1.1. Обхваната ли е специфичната експлозивна атмосфера от Директива 94/9/ЕО
Директива 94/9/ЕО е Директива, следваща „новия подход”, и поради това е предназначена да направи възможно свободното движение на стоки врамките на Общността. Това се постига чрез хармонизиране на правнитеизисквания за безопасност, като се следва подход, свързан с риска. Нейнатацел също така е да елиминира или поне да сведе до минимум рисковете врезултат на използването на някои продукти в или във връзка спотенциално експлозивна атмосфера. Това означава, че на вероятността запоява на експлозивна атмосфера трябва да се гледа не само веднъж и отстатична гледна точка, а да се вземат предвид също така всички експлоатационни условия, които могат да се получат в резултат на процеса на обработка.
Експлозивна атмосфера за целите на Директива 94/9/ЕО се дефинира като смес:
i) на възпламеними вещества под формата на газове, пари, аерозоли или прах;
ii) с въздух;
iii) при атмосферни условия;
iv) в която след запалване горенето се разпространява към неизразходваната смес (трябва да се отбележи, че в присъствието на прахне винаги цялото количество прах се консумира от изгарянето).
Атмосферата, която може да стане експлозивна в следствие на местни и/или експлоатационни условия, се нарича потенциално експлозивна атмосфера.Продуктите, попадащи под Директива 94/9/ЕО, са проектирани само за този вид потенциално експлозивна атмосфера (виж също така глава 4.3 „Оценка на риска”).
Важно е да се отбележи, че продукти не са обхванати от Директива 94/9/ЕО, когато те са предназначени за употреба в или във връзка с атмосфери, които биха могли да бъдат потенциално експлозивни, но един или повече от дефиниращите елементи i) до iv) по-горе не присъстват.
4.1.2. Кои видове продукти са обхванати от Директива 94/9/ЕО
За да бъде в обхват на Директивата, продуктът трябва да бъде:
a) съоръжение, както е дефинирано в чл. 1.3 (a); или
б) система за защита, както е дефинирана в чл. 1.3 (b); или
в) компонент, както е дефиниран в чл. 1.3 (c); или
г) предпазно, управляващо или регулиращо устройство, както са дефинирани в чл. 1.2.
a) Съоръжение
Счита се, че съоръжение е в рамките на обхвата на Директивата, ако то е предназначено (изцяло или частично) за използване в потенциално експлозивна атмосфера. Фактът, че предвижданата потенциалноексплозивна атмосфера би могла да присъства вътре в съоръжението, не е релевантен, но със следните възможни изключения:
Ако продукт, съдържащ предвиждана потенциално експлозивна атмосфера, например съд, самият той съдържа съоръжение с автономна функция, както е дефинирано в Директивата, то последното съоръжение е фактически впотенциално експлозивна атмосфера, макар и да е атмосфера, която се съдържа в съда, и поради това подлежи на Директивата.
Ако съоръжение, съдържащо потенциално експлозивна атмосфера, може поради своята конструкция, експлоатация и др. да създаде потенциално експлозивна атмосфера, която изцяло или частично да го заобикаля, то такова съоръжение фактически е в потенциално експлозивна атмосфера и поради това подлежи на Директивата.
Друг дефиниращ елемент в смисъла на Директивата е, че то трябва да има свой собствен потенциален източник на запалване.
Потенциални източници на запалване биха могли да бъдат: електрическа искра, дъга и искрене, електростатично изпразване, електромагнитни вълни, йонизиращо излъчване, горещи повърхности, пламъци и горещи газове, механично генерирани искри, оптично излъчване, химическо иницииране на пламък, компресия.
В някои случаи продукт може да съдържа само потенциално експлозивнаатмосфера, която се запалва преднамерено. Ясно е, че намерението не е тези продукти да попадат в обхвата на Директива 94/9/ЕО, освен ако не са идентифицирани други релевантни опасности.
Може да се каже, че съоръжение има свой собствен източник на запалване, ако когато се експлоатира по предназначение (включително неизправно функциониране и др., до степен, зависеща от неговата Категория – виж Приложение I на Директивата) в експлозивна атмосфера, то е способно да запали експлозивната атмосфера, ако не са взети специфични предпазни мерки. Поради това съоръжението трябва да осигурява изискваното ниво на защита.
За осигуряването на това изисквано ниво на защита биха могли да сеприлагат различни техники, например: собствена безопасност, херметизация, увеличена безопасност и др.
Необходимо е да се отчита специфичното изключение в чл. 1 (4) на Директива 94/9/ЕО за съоръжение, когато опасностите от експлозия са врезултат изключително на присъствието на избухливи вещества или нестабилни химически вещества.
б) Система за защита
От нейната предвиждана функция е ясно, че системата за защита винаги, поне частично, ще бъде инсталирана и използвана в потенциално експлозивна атмосфера.
Тъй като системата за защита има функцията да елиминира или намали опасните ефекти на експлозията (функция безопасност) тя е предмет на Директивата, независимо от това дали има свой собствен източник на запалване. Ако има, тя би трябвало да е също така в съответствиеспецифичните съществени изисквания за здравословни и безопасни условия за съоръжения.
Съгласно чл. 1.3 (б) системите за защита се пускат на пазара отделно заизползване като автономни системи. Следователно тяхното съответствиесъс съответните съществени изисквания за здравословни и безопасниусловия на Приложение II трябва да се оценява съгласно чл. 8 (2) и те трябва да са обозначени съгласно чл. 10 (2).
Разбира се,„система за защита” може да се пусне на пазара като неразделна част на съоръжение.
Казано технически, те остават „системи за защита” поради тяхната функция, но не се считат системи за защита в смисъла на Директивата поотношение на оценяване на съответствието и маркиране. В тези случаитяхното съответствие се оценява по време на оценяване на съответствиетона съоръжението, в което са интегрирани, като се използват процедурите, предвидени в чл. 8, съгласно групата и Категорията на това съоръжение.
Важно е обаче да се отбележи, че специфичните съществени изисквания заздравословни и безопасни условия на Приложение II 3 също се прилагат за интегрирани „системи за защита”.
в) Компоненти
Двата дефиниращи елемента за компоненти в чл. 1.3 (c) са, че те:
-са от първостепенна важност за безопасното функциониране на съоръженията и системите за защита (в противен случай не би било нужно да са предмет на Директивата); но
-са без автономна функция (виж 3.8) (в противен случай те би трябвало да се разглеждат като съоръжение, система за защита или устройство съгласно чл. 1.2).
Тази дефиниция обхваща обширен диапазон от части, използвани обикновено в машиностроенето, включително измервателни уреди,спирачки, резервоари, отоплителни елементи, резета, носещи устройства,противотежести, ролки, заключващи системи, свързващи елементи, лостове,скоби, обръщащи елементи и др.
Съгласно чл. 8.3 съответствието на компоненти трябва да се оценява спомощта на същите процедури като съоръжения, системи за защита или устройства съгласно чл. 1 (2), в които трябва да се интегрират.
Например задвижващи (водещи) ремъци, лагери, опорни диоди и др. не сепускат на пазара с изричното намерение да бъдат вградени в съоръжения,системи за защита или устройства съгласно чл. 1.2, а за общи машиностроителни цели. Тяхното съответствие (т.е. тяхната пригодност за предвидената цел по отношение безопасността на продукта, в който те са интегрирани) трябва да бъде оценено по време на оценяване на съответствие на целия продукт.
Ако компоненти се пускат на пазара с изричното намерение за вграждане всъоръжения, системи за защита или устройства съгласно чл. 1.2, (като например взривобезопасни крайни блокове, огнеустойчиви обвивки) те се оценяват отделно съгласно чл. 8.3 и трябва да придружават от писмено удостоверяване на съответствие, както е упоменато в чл. 8.3. В противен случай държавите членки могат да забранят, ограничат или възпрепятстват пускането на пазара (чл. 4.2) и не може да се приеме за доказано тяхното съответствие (чл. 5.1).
г) Предпазни, управляващи или регулиращи устройства, както са дефинирани в чл. 1.2.
Двата основни въпроса в чл. 1.2 са:
i) че предпазни устройства, управляващи устройства и регулиращи устройства, ако те допринасят или са изисквани за безопаснотофункциониране на съоръжения или системи за защита по отношение нарисковете за експлозия, са предмет на Директивата;
ii) че устройствата са обхванати дори ако те са разположени извън потенциално експлозивна атмосфера.
За такива устройства съществените изисквания се прилагат само доколкототе са нужни за безопасното и надеждното функциониране и експлоатация натези устройства по отношение на риска за експлозия (ПРИЛОЖЕНИЕ II, Предварително наблюдение B).
Дефиницията в i) води до следните изводи:
1. Устройства, различни от предпазни, управляващи и регулиращи устройства, не са обхванати.(Независимо от това, устройство от всякакъв вид, което допринася или се изисква за безопасното функциониране, би могло да счита предпазно устройство);
2. Всички устройства, включително предпазни устройства, управляващи устройства и регулиращи устройства, които не допринасят или не сеизискват за безопасното функциониране по отношение на риска заексплозия не са обхванати;
3. Дори предпазни устройства, управляващи устройства и регулиращи устройства, които допринасят или се изискват за безопасното функциониране, но по отношение на рискове, различни от риска за експлозия, не са обхванати;
Примери на устройства, които попадат под чл. 1.2:
-Електрозахранване на измервателна система със собствена безопасност (Ex i) за мониторинг на параметри на процес;
-Помпа, устройство за регулиране на налягане, дублиращо складово устройство и др., осигуряващи достатъчно налягане и поток за захранване на система с хидравлично задвижване за безопасност (по отношение на риска за експлозия);
-Предпазни устройства против претоварване за електродвигатели от тип защита EExe "Увеличена безопасност;
-Управляващи блокове в безопасна зона за система за мониторинг на околната среда, състоящи се от газови датчици, разпределени в потенциално експлозивна зона, за осигуряване на защитни действия, ако се открият опасни нива на газ;
-Управляващи блокове за датчици за температура, налягане, дебит и др., разположени в безопасна зона, за осигуряване на информация, използвана за управление на електрически съоръжения, използвани в производството или обслужващи операции в потенциално експлозивна зона.
Примери на устройства, които не попадат под чл. 1.2:
-разпределителни устройства, устройства за цифрово-програмно управление и др., които не са свързани с някаква функция на безопасност (по отношение на риск за експлозия); поради 2) по-горе;
Точка ii) гласи, че устройства, както са дефинирани по-горе, подлежат на Директивата дори когато са извън потенциално експлозивна атмосфера.
Поради безопасни и икономически причини ще е за предпочитане в повечето случаи такива устройства да се инсталират извън опасната зона. Независимо от това, понякога може да е необходимо такива устройства да се поставят в потенциално експлозивна атмосфера. В такива случаи, въпреки че Директивата не го казва изрично, тези устройства могат също да бъдат определяни като съоръжения.
Могат да се идентифицират две ситуации:
-Ако устройството има свой собствен потенциален източник на запалване, в допълнение към изискванията в резултат на чл. 1.2, ще се прилагат изискванията за съоръжения;
-Ако устройството няма свой собствен потенциален източник на запалване, устройството няма да се разглежда като съоръжение, но разбира се ще се прилагат изискванията в резултат на чл. 1.2.
4.2. Дефиниране на група и Категория съоръжения
За да определи подходящата процедура за оценяване на съответствието, производителят трябва първо да вземе решение на базата на предвижданото използване за това към коя група и Категория принадлежи продукта.
За целите на Директивата съоръженията, включително когато е необходимо, устройства и компоненти, са разделени на две групи. Устройствата трябва да се оценяват в съответствие с Категорията на съоръженията или системата за защита, от които се изискват, или на които допринасят.
Група I включва съоръжения, предназначени за използване в подземни рудници, както и в надземните части на тези рудници, където може да има наличие на метан от рудниците (газ гризу) и/или запалима прах;
Group II включва съоръжения, предназначени за използване на други места,които биха могли да бъдат застрашени от експлозивни атмосфери.
Тези групи са подразделени на категории, както е показано по-долу.Начинът, по който беше разработена тази категоризация, осветява едно от основните различия на Група І и Група ІІ. За Група І категоризацията зависи (между другите фактори) от това дали продуктът трябва да бъде изключен в случай на поява на експлозивна атмосфера. За Група ІІ тя зависи (виж глава 4.4) от това дали продуктът е предназначен за използване в потенциално експлозивна атмосфера и дали тази атмосфера присъства постоянно или може да се появи за дълго или кратко време.
Устройствата трябва да бъдат оценявани съгласно Категорията на съоръжението или системата за защита, за които се изискват или допринасят.
4.2.1. Група І
Категория M1
Изисква се продуктите от тази Категория да остават функционални порадипричини, свързани с безопасността, когато присъства експлозивна атмосфера, и да се характеризират с интегрирани мерки за защита срещу експлозия, които функционират по такъв начин, че:
- в случай на отказ на една от интегрираните мерки, поне второ средство за защита осигурява достатъчно ниво на безопасност; или
-в случай на два независими един от друг отказа се осигурява достатъчнониво на безопасност.
Категория M2
Тези продукти са предназначени да бъдат изключени в случай на експлозивна атмосфера. Независимо от това е предвидимо, че експлозивни атмосфери биха могли да се появят по време на експлоатация насъоръжения Категория M2, тъй като съоръжението може да не е изключено незабавно. Поради това е необходимо да се вградят защитни мерки, които осигуряват високо ниво на безопасност. Защитните мерки, свързани с продукти от тази Категория, осигуряват достатъчно ниво на безопасност при нормална експлоатация дори при възникване на най-тежкиексплоатационни условия от грубо манипулиране и променящи се условияна средата.
4.2.2. Група ІІ
Категория 1 включва продукти, проектирани да са в състояние да остават в рамките на техните експлоатационни параметри, заявени от производителя, и да осигуряват много високо ниво на защита за тяхното предвиждано използване в зони, в които експлозивни атмосфери, причинени от смеси на въздух и газове, пари, аерозоли или праховъздушни смеси, са многовероятно да се образуват и присъстват постоянно за дълги периоди от време или често (виж глава 4.4).
Съоръженията от тази Категория се характеризират с интегрирани мерки за защита срещу експлозия, функциониращи по следния начин:
- в случай на отказа на една интегрирана мярка поне второ независимо средство за защита осигурява достатъчно ниво на безопасност; или
- в случай на два независими един от друг отказа се осигурява достатъчно ниво на безопасност.
Категория 2 включва продукти, проектирани да са в състояние да остават в рамките на техните експлоатационни параметри, заявени от производителя, и на базата на високо ниво на защита за тяхното предвиждано използване в зони, в които експлозивни атмосфери, причинени от смеси на въздух и газове, пари, аерозоли или праховъздушни смеси, са вероятно да се образуват (виж глава 4.4).
Защитата срещу експлозия, свързана с тази Категория, трябва да функционира по такъв начин, че да осигурява достатъчно ниво на безопасност дори в случай на съоръжение с експлоатационни откази или в опасни експлоатационни условия, които нормално трябва да се вземат предвид.
Категория 3 включва продукти, проектирани да бъдат в състояние да остават в рамките на техните експлоатационни параметри, заявени от производителя, и на базата на нормално ниво на защита за тяхното предвиждано използване, като се разглеждат зони, в които експлозивни атмосфери, причинени от смеси на въздух и газове, пари, аерозоли или праховъздушни смеси, са по-малко вероятно да се образуват и ако наистина се образуват, то това е рядко и само за кратко време.
Проектирането на продуктите от тази Категория трябва да осигури достатъчно ниво на безопасност при нормална експлоатация.
4.2.3. Нива на защита за различни категории съоръжения
Различните категории съоръжения трябва да бъдат в състояние да функционират в съответствие с експлоатационните параметри, определени от производителя, до дадено ниво на защита.
Таблица 3: Нива на защита
НИВО НА ЗАЩИТА КАТЕГОРИЯ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАЩИТА УСЛОВИЯ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ* ГРУПА І ГРУПА ІІ
Много високо M1
Две независими средства на защита или безопасно дори при два независими един от друг отказа.
Съоръжението остава включено и функциониращо в присъствието на експлозивна атмосфера.
Много високо 1
Две независими средства на защита или безопасно дори при два независими един от друг отказа.
Съоръжението остава включено и функциониращо в зони 0,1,2 (G) и/или 20, 21, 22 (D).
Високо M 2
Подходящо за нормална експлоатация и тежки експлоатационни условия.
Съоръжението се изключва в присъствието на експлозивна атмосфера.
Високо 2
Подходящо за нормална експлоатация и чести смущения или съоръжение, при което отказите нормално се вземат предвид.
Съоръжението остава включено и функциониращо взони 1, 2 (G) и/или 21, 22 (D).
Нормално 3
Подходящо за нормална експлоатация.
Съоръжението остава включено и функциониращо в зони 2 (G) и/или 22 (D).
*Бележка: Виж също Директива 1999/92/ЕО относно минимални изисквания за подобряване на защитата на безопасността и здравето на работници, работещи в потенциално експлозивни атмосфери.
Съоръженията в различните категории трябва също да съответстват на съответните съществени и допълнителни изисквания, дадени подробно Приложение II на Директивата (Съществени изисквания за здравословни и безопасни условия).
4.3. Оценка на риска за продукти
Най-общо може да се каже, че спазването на съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директива 94/9/ЕО са императивни, за да се осигури взривната безопасност на съоръженията и системите за защита. Изискванията са предназначени да отчитат съществуващи или потенциални опасности, произтичащи от проектирането или конструирането. Независимо от това, като се следва философията на ATEX Директива 94/9/ЕО, понятието за предвиждано използване е също от първостепенна важност. От особена важност е предоставянето на пълна информация от производителя.
Поради това, за да се отговори на изискванията на Директива 94/9/ЕО, е абсолютно необходимо да се извърши процес на оценка на риска. Съгласно Приложение II 1.0.1 производителите са задължени да проектират съоръжения и системи за защита от гледна точка на интегрирана безопасност от експлозия. Счита се, че интегрираната безопасност от експлозия предотвратява формирането на експлозивни атмосфери, както и на източници на запалване и ако независимо от това експлозия се случи, да я спре незабавно и/или да ограничи нейните последици.
В тази връзка производителят трябва да вземе мерки по отношение на рисковете от експлозия. В допълнение, както се изисква в Приложение II,
1.0.2 на Директивата, съоръженията и системите за защита трябва да бъдат проектирани и изработени след надлежен анализ на възможните експлоатационни откази, за да се направят невъзможни опасни ситуации, доколкото това е възможно.
Като се имат предвид ангажиментите в резултат на съответните изисквания на Директива 94/9/ЕО, методологията за оценка на риска не трябва да се занимава само с проектните и конструктивни аспекти, но да осигурява също общ формат или език между проектанти и ползватели.
Методи и/или техники, които биха могли да се прилагат
Има много възможни методи и/или техники за оценка на риска, по-специално за идентификация на опасности. Добрата техника за идентифициране има следните характерни признаци:
-тя е систематична, т.е. тя насочва заинтересованите страни, така че се разглеждат всички части на системата, всички фази на използване и всички обосновано очаквани опасности;
-тя прилага „мозъчна атака”.
С използването на повече от една техника възможността за недоглеждане на релевантна опасност се свежда до минимума.
Независимо от това, допълнителното вложено време за използване на повече от една техника е необходимо да се балансира с увеличено доверие в резултатите. Основният продукт от етапа на идентифициране на опасностите е номериран списък на опасните събития, които могат да са резултат от продуктите, участващи като вход на етапа на оценка на риска.
Методологията за оценка на риска трябва да съдържа рисковите профили, включително параметрите на аварии, които обосновано могат да се очакват. Тези гледни точки стават предмет на оценката на риска като „последователност от логични стъпки, за да стане възможно по систематичен начин да се изследват опасностите, свързани с продуктите”.
По принцип оценката на риска се състои от четири стъпки:
a) Идентификация на опасностите: Систематична процедура за откриване на всички опасности, които са свързани с продуктите. След като една опасност е разпозната, проектът може да бъде изменен, за да се сведе тя до минимум, независимо от това дали е преценена степента на риска. За да се отговори на риска в проекта, той трябва да бъде разпознат.
б) Преценка на риска: Определяне на вероятността на поява на идентифицираните опасности и нивата на тежест на възможната вреда на разглежданите опасности (виж също така EN 1050).
в) Оценка на риска: Сравняване на преценения риск с критерии, за да се реши дали рискът е приемлив или проектът на продукта трябва да бъде изменен, за да се намали риска.
г) Анализ на възможностите за намаляване на риска: Последната стъпка на оценката на риска е процеса на идентифициране, избиране и модифициране на промени на проекта, които биха могли да намалят цялостния риск от продукти.
Въпреки че рисковете винаги могат да се намалят допълнително, те рядко могат да се сведат до нула, освен чрез елиминиране на дейността.
Възможностите, които се занимават с опасните събития, които имат най-голям принос за общия риск, имат най-големия потенциал за намаляване на риска. Ефикасността при намаляване на риска винаги започва с промени на проектната концепция, т.е. проектиране със собствена безопасност.
4.4. Класификация
Класификацията на съоръжения Група І се прилага за съоръжения, разположени в подземни рудници както и в надземните части на тези рудници, където може да има наличие на метан от рудниците (газ гризу) и/или запалима прах. Класификацията Група ІІ се прилага за съоръжения, предназначени за използване на други места, които биха могли да бъдат застрашени от експлозивни атмосфери (промишленост). Производителите на продукти за използване в потенциално експлозивни атмосфери трябва да дават цялата подробна информация по отношение на групи и категории (виж глава 4.2), за да се реши в кои зони техните продукти биха могли да се използват, но те не могат да предвидят какви зони ще съществуват.
Класифицирането на опасните области в зони е задача за ползвателя, чиито помещения/работни дейности съдържат или създават такива опасности.
Директива 1999/92/ЕО относно минимални изисквания за подобряване на защитата на безопасността и здравето на работници, работещи в потенциално експлозивни атмосфери, дефинира различните зони за газове, пари и прах.
5. СЪОРЪЖЕНИЯ, СПЕЦИАЛНО ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО
Тези изключения се основават на чл. 1.4, на Директива 94/9/ЕО:
- медицински уреди, предназначени за използване в медицинска среда;
- съоръжения и системи за защита, когато опасността от експлозия е резултат изключително на присъствието на избухливи вещества или нестабилни химически вещества;
- съоръженията, предназначени за използване в битова и непроизводствена среда, в която потенциално експлозивни атмосфери могат да се създадат само рядко единствено в резултат на случайно пропускане на газообразно гориво;
-лични предпазни средства, обхванати от Директива 89/686/ЕИО. Има случаи, когато лични предпазни средства с техни собствени потенциални източници на запалване са предназначени за използване в потенциално експлозивни атмосфери. Този тип лични предпазни средства трябва да следват процедурите, постановени в Директива 94/9/ЕО, за да осигурят необходимото ниво на безопасност от експлозия (виж също така глава 6);
- морски плавателни съдове и подвижните крайбрежни инсталации, както и съоръженията на бордовете на тези съдове или инсталации, защото те вече са обхванати от Конвенцията на Международната морска организация. Независимо от това, фиксираните крайбрежни инсталации, както и съоръженията на бордовете на тези инсталации, които не са считани за мореплавателни (т.е. под 500 тона, предназначени не за открито море, но предназначени за вътрешна навигация в реки, канали за кораби, езера) са в обхвата на Директива 94/9/ЕО;
- транспортни средства, т.е. превозни средства и техните ремаркета, предназначени единствено за транспортиране на пътници по въздуха, пътни, железопътни или водни мрежи, както и транспортни средства, доколкото тези средства са проектирани за транспортиране на стоки по въздуха, по обществени пътни и железопътни мрежи или по вода. Превозни средства, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера не се изключват;
- съоръжения, обхванати от чл. 296 (1) (b) на Договора за Съюза, т.е. проектирани и произведени за използване от въоръжените сили или за поддържане на законността и реда. Съоръженията с двойна употреба не са изключени.
6. ПРИЛАГАНЕ НА ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО ЗАЕДНО С ДРУГИ ПРИЛОЖИМИ ДИРЕКТИВИ
По принцип, ако продукт е в рамките на обхвата на други Директиви в същото време, всички Директиви трябва да се прилагат успоредно, за да се изпълняват специалните изисквания на всяка Директива.
В случая на Директива 94/9/ЕО и Директивата, свързана електромагнитната съвместимост 89/336/ЕИО (EMC), Директива 94/9/ЕО трябва да се прилага, за да се изпълнят изискванията относно изискванията за безопасност на „експлозивни атмосфери”. Директивата за електромагнитната съвместимост трябва също да се прилага, така че да осигури продуктът да не причинява електромагнитни смущения и неговата нормална експлоатация да не се влияе от такива смущения. Ще има някои приложения, при които „нормалното” ниво за устойчивост на електромагнитни смущения, осигурени с Директива 89/336/ЕИО, би могло да не е достатъчно за осигуряване на необходимото ниво на устойчивост на смущения за безопасна работа под обхвата на Директива 94/9/ЕО. В такъв случай от производителя се изисква да специфицира устойчивостта на електромагнитни смущения, постигната от неговите продукти съгласно Приложение II 1.2.7 на Директива 94/9/ЕО. Например системи за защита, при които придобиването и предаването на данни могат да оказват пряко влияние върху безопасността от експлозия.
Продукти за използване в потенциално експлозивни атмосфери са изрично изключени от обхвата на Директивата за ниското напрежение 73/23/ЕИО (LVD). Всички „съществени цели на ниското напрежение” трябва да се обхващат от Директива 94/9/ЕО (виж Приложение II 1.2.7). Стандартите, публикувани в Официалния вестник на Европейските общности с позоваване на Директива 73/23/ЕИО, могат да бъдат изброени в декларацията за съответствие за изпълнение на изискванията 1.2.7 на Приложение II на Директива 94/9/ЕО. Не са изключени от обхвата на Директивата за ниското напрежение предпазните, управляващи и регулиращи устройства, упоменати в чл. 1 (2) на Директива 94/9/ЕО, които са предназначени за използване извън потенциално експлозивни атмосфери, но са изисквани или допринасят за безопасното функциониране на съоръжения или системи за защита. В такива случаи се прилагат и двете Директиви.
Връзката между Директива 94/9/ЕО и Директива за машините 98/37/ЕО е различна. Директива 94/9/ЕО, която е специфична Директива по смисъла на чл. 1 (4) на Директивата за машините, съдържа много специфични и подробни изисквания за избягване на опасности поради потенциално експлозивни атмосфери, докато самата Директива за машините съдържа само много общи изисквания срещу експлозии (Приложение I, 1.5.7 Директива за машините). По отношение на защитата срещу експлозии в потенциално експлозивна атмосфера Директива 94/9/ЕО има предимство и трябва да се прилага. За други релевантни рискове изискванията на Директивата за машините също трябва да се прилагат.
За да се избегне възможно припокриване с Директива на Съвета 94/55/ЕО относно транспортиране на опасни стоки по шосе повечето транспортни средства бяха изключени от обхвата на Директива 94/9/ЕО (чл. 1 (4)). Обикновено превозните средства, които все още са включени в 94/9/ЕО, не напускат помещенията на ползвателя.
Типични примери са транспортни средства на релси, използвани в подземни рудници с газ гризу, вилични кари високоповдигачи и други подвижни машини, при които двигателят с вътрешно горене, спирачните системи и електрическите вериги могат да бъдат потенциален източник на запалване.
Възможно е двете Директиви да се прилагат паралелно. Например, когато производителят проектира и конструира транспортно средство, предназначено за транспортиране на опасни (в този случай запалими) стоки по обществени пътища, както и за използване в области, където може да съществуват експлозивни атмосфери.
Съоръженията, обхванати от Директивата за личните защитни средства (PPE) 89/686/ЕИО, са специфично изключени от Директива 94/9/ЕО. Независимо от това, производството на лични защитни средства за използване в експлозивни атмосфери е обхванато от Основно изискване за здравословни и безопасни условия 2.6 в Приложение II на Директивата за личните защитни средства.
Лични защитни средства, предназначени за използване в експлозивни атмосфери, трябва да бъдат проектирани и произведени така, че да не могат бъдат източник на електрическа, електростатична или предизвикана от удар искра, която би могла да причини запалването на експлозивна смес. Спазването на съществените изисквания за здравословни и безопасни условия в Директива 94/9/ЕО би било един начин да се покаже съответствие.
Освен с горните Директиви е необходимо да се упомене връзката на ATEX Директива 94/9/ЕО с Директивата за строителни продукти (CPD) 89/106/ЕИО. По време на работата по изготвяне на стандарти за двете Директиви беше идентифицирано, че (в малко случаи) обхватите на двете Директиви биха могли да се припокриват. Идентифицирани са вече области, в които:
- системи за защита срещу експлозия и пожарогасителни системи използват една и съща среда;
-двете области използват общо съоражения за разпределителни системи, като тръби, скоби за окачване на тръби, дюзи и др.
Най-общо казано, в случаи на съмнение Директивата за строителните продукти е приложима, ако обсъжданият обект е фиксиран към сграда и така става част от сградата или ако самият той може да се разглежда като сграда (например силоз). В такива случаи Директивата за строителните продукти и ATEX Директива 94/9/ЕО се прилагат паралелно. Спазването на съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директива 94/9/ЕО обикновено ще покажат съответствие със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директивата за строителните продукти по отношение на рисковете за експлозия.
В този контекст е важно да се отбележи, че на нотифицирания орган е позволено да обхваща аспекти, свързани с две или повече Директиви само ако органът е нотифициран по всички тези Директиви в подходящ обхват.
7. ПРИЛАГАНЕ НА ДИРЕКТИВА 94/9/ЕО ЗА ИЗПОЛЗВАНИ, РЕМОНТИРАНИ И ИЗМЕНЕНИ ПРОДУКТИ И ЗА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ
Като общо правило, необходимо е производителите да разгледат дали продуктът се пуска на пазара на ЕС или в действие за първи път, или ако измененията са такива, че намерението или резултатът е да се пусне продукт на пазара, който трябва да се счита за нов продукт. Ако отговорът на някои от тези въпроси е да, Директива 94/9/ЕО се прилага напълно. Във всички останали случаи Директива 94/9/ЕО не се прилага и отговорното лице ще трябва да осигури съответното национално законодателство или законодателство на ЕС да се преценява по целесъобразност.
В рамките на този контекст трябва да се обърне внимание на два момента:
- В следващите параграфи тези насоки се позовават само на продукти, за които Директива 94/9/ЕО е потенциално приложима. Поради това продукти, които не са предмет на Директива 94/9/ЕО, са изключени от тези обсъждания.
- Прилагането на Директива 94/9/ЕО за продукт „като нов” не накърнява по никакъв начин законодателството за интелектуалната собственост.
Дефиниции
Използван продукт и продукт втора употреба: продукт, който е бил пуснат на пазара на ЕС преди влизането в сила на Директива 94/9/ЕО (виж глава 1.2) и пуснат в действие на територията на ЕС. Този продукт е бил в съответствие с тогава приложимото законодателство: национално или на ЕС в зависимост от датата. ATEX Директива 94/9/ЕО не се прилага.
Използвани съоръжения, които са били на пазара и използвани в ЕС преди датата на влизане в действие на Директива 94/9/ЕО и не се обхващат от нея. Те са били обозначени и използвани в съответствие със съществуващите тогава наредби. Те са в обръщение в Общността на базата на чл. 28/30 на Договора за Съюза, освен ако не са изменени, така че да станат „продукти като нови”.
За използвани съоръжения, внесени от страна извън ЕС, които са на разположение за първи път в ЕС след 30 юни 2003 г. за целите на разпределение и/или употреба в ЕС Директива 94/9/ЕО се прилага.
Възстановени (или подновени) продукти: това са използвани продукти, които са били на пазара и използвани в ЕС, но чиито качество на работа се е променило с времето (поради стареене, морално износване и др.), и които са били изменени, за да бъдат възстановени. Случаят на продукти, чиито външен вид е бил изменен и подобрен с козметична или естетична операция, след като са били пуснати на пазара и пуснати в действие, е специфична форма на подновяване с цел възстановяване на външния вид на съоръжението. Ако това става без съществено изменение, Директива 94/9/ЕО не се прилага.
Повторно конфигурирани продукти: повторно конфигурирани продукти са използвани продукти, които са били на пазара и използвани в ЕС, но чиято конфигурация е била изменена чрез добавяне (усъвършенстване) или отстраняване (понижаване качеството) на една или повече части (компоненти, монтажни възли като платки или модули за поставяне в друг елемент и т.н.). Ако това става без съществено изменение, Директива 94/9/ЕО не се прилага.
Съществено изменение: В смисъла на Директива 94/9/ЕО това е всяко изменение, което оказва въздействие на едно или повече съществени изисквания за здравословни и безопасни условия (например температура) или на целостта на защитата на типа (както е дефинирана в EN 50014).
В този случай Директива 94/9/ЕО трябва да се прилага (виж ситуация относно преходния период, глава 1.2). Това не изключва прилагането на други релевантни Директиви.
Общият принцип е, че Директива 94/9/ЕО се прилага повторно за изменен продукт, когато изменението се счита за съществено и ако е предназначено да бъде пуснато отново на пазара на ЕС за разпределение и/или употреба.
Ремонтирани продукти: Това са продукти, на които функционалността е била възстановена след дефект, без да се добавят нови характеристики или други изменения. Тъй като това става след пускането на продукта на пазара и продуктът не трябва да се продава като нов продукт:
ATEX Директива 94/9/ЕО не се прилага.
Това не изключва възможността националните нормативни уредби на държавите членки по работната среда да могат да изискват също някакъв вид оценка на ремонтирания продукт.
Резервна част: Това е детайл, предназначен да подмени дефектна или износена част на продукт, пуснат преди това на пазара и в действие в ЕС. Типична ремонтна операция би било подмяна с резервна част.
Ако производителят на оригиналната резервна част предлага на нейно място нова различна част (поради технически прогрес, спряно производство на старата част и др.) и тя е използвана при ремонта, ремонтираният продукт (доколкото не се извършва съществено изменение на ремонтирания продукт) не е нужно да бъде приведен в съответствие по това време с Директива 94/9/ЕО, тъй като ремонтираният продукт не е пуснат след това на пазара и пуснат в действие.
Независимо от това, от производителя на резервната част не се изисква да спазва Директива 94/9/ЕО, освен ако резервната част не представлява съоръжение или компонент, както са дефинирани с Директивата.
8. ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ
8.1. Продукти в съответствие с Директива 94/9/ЕО
Чл. 8. на Директивата описва процедурите, с които производителят или негов упълномощен представител, установен в ЕС, осигурява и декларира, че продуктът е в съответствие с Директива 94/9/ЕО.
Чл. 8.1. (a) описва процедурите в случай на съоръжения, автономни системи за защита, за защитни устройства за такива съоръжения или системи и за компоненти за такива съоръжения, системи или устройства от І и ІІ група, категории M1 и 1. Възможностите са или:
(i) ЕО изследване на типа (Модул B), последвано от:
- осигуряване качество на производство (Модул D); или
- проверка на продукт (Модул F);
(ii) Проверка на единичен продукт (Модул G).
Чл. 8.1. (б) описва процедурата в случай на съоръжения, за предпазни устройства, както са описани в чл. 1 (2) за такива съоръжения и за компоненти за такива съоръжения или устройства от І и ІІ група, категории M2 и 2. Възможностите са:
За електрически съоръжения и двигатели с вътрешно горене от категории M2 и 2:
(i) ЕО изследване на типа (Модул B), последвано от:
- съответствие на тип (Модул C); или
- осигуряване на качество на продукт (Модул E);
(ii) проверка на единичен продукт (Модул G).
За други съоръжения от категории M2 и 2:
(i) вътрешен производствен контрол (Модул A) и депозиране на техническо досие при нотифициран орган; или
(ii) проверка на единичен продукт (Модул G).
Чл. 8.1. (в) описва процедурата в случай на съоръжения, за предпазни устройства за такива съоръжения и за компоненти за такива съоръжения или устройства от Група ІІ, Категория 3. Възможностите са:
(i) вътрешен производствен контрол (Модул A); или
(ii) проверка на единичен продукт (Модул G).
Допълнителни подробности за всеки от тези модули на процедура за съответствие могат да се намерят „Ръководство за прилагане на Директиви на базата на новия подход и глобалния подход”(виж бележка под линия 19) и схема, показваща подходящата процедура, е предоставена на обратната страна на листа.
8.2. Осигуряване и проверка на качеството на етап производство
Процедурите за съответствие, очертани в глава 8.1, които включват ЕО изследване на типа изискват също производителят да използва система за управление на качеството за осигуряване качество на производството или осигуряване качество на продукта, които са били оценени и одобрени от нотифициран орган, избран от производителя.
Изискванията за системата по качество се съдържат в т. 3.2 на Приложения IV и VII на Директива 94/9/ЕО. Нотифицираният орган ще предполага съответствие с тези изисквания по отношение на системи по качество, които прилагат съответните хармонизирани стандарти. Предварителната оценка на системата за управление на качеството на производител трябва да се вземе задължително предвид в преценката на нотифицирания орган, който ще оценява как системата по качество осигурява съответствие с типа, както е описано в сертификата за ЕО изследване на типа, и с изискванията на Директивата, която се прилага.
Алтернативно, в зависимост от пътя на съответствие, избран от производителя, нотифицирания орган предприема надзор във връзка със следните производствени модули:
Проверка на продукт (Приложение V): Предприема изследване и изпитвания на всеки продукт, за да провери съответствието на съоръжението, защитната система или устройството с изискванията на Директива 94/9/ЕО и изготвя сертификат за съответствие.
Съответствие на типа (Приложение VI): Отговаря за извършването на изпитания на всяка част на произведеното съоръжение, за да провери аспектите на защитата срещу експлозия на проекта.
Проверка на единичен продукт (Приложение IX): Изследва индивидуално съоръжение или система за защита и извършва изпитвания, както са дефинирани в хармонизираните стандарти, ако такива съществуват, или в противен случай в европейски, международни или национални стандарти, или извършва равностойни изпитвания, за да осигури съответствие с релевантните изисквания на Директива 94/9/ЕО и изготвя сертификат за съответствие.
8.3. Изключителни освобождавания от процедурите за оценяване на съответствието
Всички съоръжения и системи за защита, упоменати в чл. 1 (1), включително компоненти и устройства, упоменати в чл. 1 (2), са обхванати от разпоредбите на чл. 8 (5).
Този член дава на компетентните власти на съответната държава-членка възможността при изключителни обстоятелства да разрешава пускането на пазара и в действие продукти, когато не са били приложени процедури за оценяване на съответствието. Това изключение е възможно:
- след надлежно обосновано и успешно искане до компетентната власт на съответната държава-членка; и
- ако използването на продукта е в интерес на защитата на здравето и безопасността и когато например тези интереси биха били възпрепятствани от забавянето, свързано с процедури за оценяване на съответствието; и
-е ограничено на територията на заинтересованата държава-членка.
Тази разпоредба би могла да се приложи в случаи, отнасящи се за безопасността, при които въпросните продукти са необходими спешно и няма достатъчно време за извършване на пълни процедури за оценяване на съответствие (или да се завършат тези процедури). Намерението е да се даде на държавите членки (в интерес на здравословните и безопасните условия) възможността да се позволи пускането на пазара и пускането в действие на новаторски продукти незабавно. Дори в тези случаи съществените изисквания на Директивата трябва да бъдат изпълнени.
По отношение на ограничителните условия за прилагане трябва да се подчертае, че използването на тази клауза трябва да остане изключение и не трябва да става нормална процедура. В интерес на прозрачността и за да се подпомогне административното сътрудничество държавите членки се насърчават да предоставят на компетентните служби на Комисията подробна информация за всяко използване на чл. 8 (5).
9. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОТИФИЦИРАНИ ОРГАНИ
Приложение XI на Директива 94/9/ЕО дефинира критериите, на които трябва да отговарят тези органи. Органи, които са в състояние да представят доказателство за тяхното съответствие с Приложение XI чрез представяне на техните компетентни власти сертификат за акредитиране и доказателство, че всички допълнителни изисквания са били изпълнени или други средства за документално доказване, както е дефинирано по-долу, се считат нотифицируеми и в това отношение те са в съответствие с Приложение XI на Директивата. Подходящите (доброволни) хармонизирани стандарти на серията EN 45000 предоставят полезни и подходящи механизми към презумпцията за съответствие с Приложение XI. Независимо от това, това не изключва възможността органи, които не са в съответствие с хармонизираните стандарти, да могат да бъдат нотифицирани на основание, че спазването е задължително само по отношение на критериите, определени в Приложение XI на Директивата.
Нотифицираните органи предоставят професионални и независими преценки, които в последствие дават възможност на производители или техни упълномощени представители да изпълнят процедурите, за да се предположи съответствие с Директива 94/9/ЕО. Тяхната намеса се изисква:
- за издаване на сертификат за ЕО изследване на типа и за надзор, проверка и изпитване на съоръжения, системи за защита, устройства и компоненти преди да могат да бъдат пуснати на пазара и/или в действие;
- за оценката на системата за осигуряване на качество на производителя в производствената фаза.
Органите, които отговарят за предприемането на работата, упомената в чл. 8 на Директивата, трябва да бъдат нотифицирани от държавата членка, под юрисдикцията на която попадат, на тяхна собствена отговорност, на Комисията и другите държави членки на ЕС. Тази нотификация включва също съответния обхват на компетенция, за която този орган е бил преценен като технически компетентен да сертифицира за съществените изисквания за здравословни и безопасни условия, както е показано в Директивата. За държавите членки на ЕС тази отговорност за нотифициране включва задължението да осигурят нотифицираните органи постоянно да поддържат техническата компетентност, изисквана от Директива 94/9/ЕО, и да информират техните нотифициращи власти за изпълнението на техните задачи.
Следователно от държава-членка на ЕС, която няма технически компетентен орган под нейна юрисдикция за нотифициране, не се изисква да прави такова нотифициране. Това означава, че от държава-членка на ЕС, която няма такъв орган, не се изисква да създаде такъв орган, ако не чувства нужда да го направи. Производителят винаги има избора да контактува с всеки орган с подходящия обхват на техническа компетентност, който е бил нотифициран от държавата членка.
На тяхна собствена отговорност държавите членки си запазват правото да не нотифицират орган и да заличават определяне на нотифициран орган. В последния случай съответните държави членки информират Комисията и всички останали държави членки.
За допълнителна информация относно нотифицирани органи, например изпитване, съоръжения са инспектиране и възлагане на подизпълнители, моля вижте „Ръководство за прилагане на Директиви на базата на новия подход и глобалния подход”.
10. ДОКУМЕНТИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ
10.1. Документи издадени от производителя
10.1.1. ЕО декларация за съответствие
След като производителят е предприел процедури за осигуряване на съответствие със съществените изисквания на Директивата, той или негов упълномощен представител, установен в ЕС, отговаря за нанасянето на маркировка „СЕ” и изготвянето на писмена ЕО декларация за съответствие. Производителят или негов упълномощен представител, установен в ЕС, съхраняват копие на тази ЕО декларация за съответствие за срок от десет години след произвеждането на последното съоръжение.
Когато нито производителят, нито негов упълномощен представител, са установени в ЕС, задължението за съхраняване на ЕО декларация за съответствие на разположение е отговорност на лицето, което пуска продукта на пазара на ЕС.
10.1.2. Писмено удостоверяване на съответствие за компоненти
ЕО декларация за съответствие не трябва да се бърка с писменото удостоверяване на съответствие за компоненти, упоменато в чл. 8 (3) на Директива 94/9/ЕО. В допълнение към декларирането на съответствието на компонентите с разпоредбите на Директивата, писменото удостоверяване на съответствие трябва да заяви характеристиките на компонентите и как те трябва да се вграждат в съоръжения или системи за защита, за да се осигури завършените съоръжения или системи за защита да отговарят на приложимите съществени изисквания за здравословни и безопасни условия на Директива 94/9/ЕО.
10.1.3. Документи придружаващи продукта
Съгласно чл. 4 (2) и чл. 5 (1) на Директива 94/9/ЕО и за целите на надзора на пазара ЕО декларация за съответствие / писмено удостоверяване на съответствие трябва да придружават информацията, дадена с всеки единичен продукт или всяка партида идентични продукти.
10.2. Документи издавани от нотифицирания орган
ЕО сертификат за изследване на типа се издава от нотифицирания орган, както е описано в Приложение III на Директивата.
Допълнително нотифицираният орган може също така да издаде следните документи съгласно разпоредбите на съответните процедури за оценяване на съответствието:
- уведомления за осигуряване на качество;
- уведомления за съответствие на типа;
- сертификати за проверка на продукт;
- сертификати за проверка на единичен продукт;
- сертификат за съответствие.
Не е необходимо тези документи да придружават продукта.
11. МАРКИРОВКА НА СЪОРЪЖЕНИЯ
11.1. Маркировка „СЕ”
Като общо правило Директивите на новия подход, включително Директива 94/9/ЕО, предвиждат нанасянето на маркировка „СЕ” като част от процедурите за оценяване на съответствието в перспективата на тоталната хармонизация. Процедурите за оценяване на съответствието, които трябва да се прилагат, са описани в съответните Директиви на новия подход на базата на процедурите за оценяване на съответствието, както са дефинирани с Решение на Съвета 93/465/ЕИО. Когато продукт е предмет на няколко Директиви и всички предвиждат нанасянето на маркировка „СЕ”, маркировката показва, че продуктът се приема да е в съответствие с разпоредбите на всички тези Директиви. През преходния период на Директива на новия подход производителят има избора да отговори на изискванията на тази Директива или на предишните релевантни наредби. Избраната възможност, и оттук степента на изразяване на съответствие, вложена в маркировката „СЕ”, трябва да бъде посочена в придружаващите документи. Тъй като това ръководство беше специално изготвено да улесни прилагането на Директива 94/9/ЕО, следващите обяснения се отнасят само за тази Директива. Ако други Директиви са приложими паралелно, техните разпоредби трябва да се вземат предвид в допълнение към разпоредбите на Директива 94/9/ЕО. Маркировка „СЕ” се използва от производителя като декларация, че въпросният продукт е бил произведен в съответствие с всички приложими разпоредби и изисквания на Директива 94/9/ЕО и че продуктът е бил подложен на подходящите процедури за оценяване на съответствието.
Маркировката „СЕ” задължително трябва да се нанася преди съоръжение или система за защита да се пусне на пазара или в действие. Както е заявено в чл. 8 (3), компонентите са изключени от тази разпоредба. Вместо да са „CE” маркирани, компонентите трябва да се доставят с писмено удостоверяване, което заявява съответствие с разпоредбите на Директивата, като посочва техните характеристики и посочва как те трябва да бъдат вграждани в съоръжения или системи за защита. Това отделно заявление върви заедно с дефиницията на компонентите, които нямат като структурни части автономна функция.
По принцип маркировката „СЕ” трябва да се нанася по време на фазата на производствения контрол от производителя или негов упълномощен представител, установен в Общността. В някои случаи е възможно да се нанесе маркировката „СЕ” по-рано, например през производствената фаза на сложен продукт (например превозно средство). Тогава е необходимо производителят формално да потвърди съответствието на продукта с изискванията на Директивата през фазата на производствения контрол. Маркировката „СЕ” трябва да се състои от инициалите „CE” във формата, описана в Приложение X на Директива 94/9/ЕО. По принцип маркировка „СЕ” трябва да се нанесе върху продукта или на неговата табелка с данни. Независимо от това, въпреки че не е изискване в Директива 94/9/ЕО, се счита за обосновано да постави маркировка „СЕ” на опаковката и на придружаващите документи, ако не е възможно да се постави на продукта поради размера или характера на продукта.
Би имало смисъл, но не е задължително да се постави маркировка „СЕ” на повече от едно място, например маркировка на външната опаковка както и на продукта отвътре, би означавало, че маркировката може да се установи, без да се отваря опаковката.
Маркировката „СЕ” трябва да се нанася така, че да е видима, четлива и незаличима. Забранено е да се поставят обозначения или надписи, които биха могли да заблудят трети страни по отношение на словесното или изобразително значение на обозначението на маркировка „СЕ”. Изискването за видимост означава, че маркировката „СЕ” трябва да бъде лесно достъпна за властите за надзор на пазара, както и видима за потребители и ползватели. Заради четливост се изисква минимална височина от 5 mm на маркировката „СЕ”. Минималният размер може да бъде отменен да дребни продукти. Изискването за невъзможно заличване означава, че маркировката не трябва да се отстранява от продукта, без да оставя видими следи при нормални обстоятелства.
В зависимост от приложената процедура за оценяване на съответствието нотифициран орган може да участва във фазата на проектиране (Приложение III), производствената фаза (Приложения IV, V, VI, VII, IX) или и в двете фази. Идентификационният номер на нотифицирания орган трябва да придружава маркировката „СЕ” само ако органът участва във фазата на производствения контрол (виж чл. 10 (1) на Директива 94/9/ЕО). Не е задължително маркировката „СЕ” и идентификационният номер на нотифицирания орган да се нанасят в рамките на територията на Общността. Те могат да бъдат нанесени в трета страна, ако продуктът, например е произведен там и нотифицираният орган или е извършил изпитвания на типа на продукта, или е оценил системата за осигуряване на качеството на производителя в тази страна. Маркировката „СЕ” и идентификационният номер могат също така да бъдат нанесени отделно, ако маркировката „CE” и фабричният номер останат комбинирани. При компоненти трябва са нанесе само идентификационният номер на нотифицирания орган.
Когато съоръжение, което вече е било пуснато на пазара, е вградено в продукт, вграденото съоръжение трябва да носи маркировката „СЕ” и ако е подходящо, идентификационния номер на нотифицирания орган.
Въпреки че се признава, че монтажни възли могат да имат собствена нанесена маркировка „СЕ”, тя може да не е видима след конструирането на завършения продукт. Това е приемливо, тъй като тази информация може да се намери на друго място. Независимо от това, завършеният продукт трябва да има единичен етикет, който е ясно свързан с окончателното сглобяване преди да се пусне на пазара и/или в действие. С нанасянето на маркировката „СЕ” на завършения продукт производителят или неговият упълномощен представител поемат пълна отговорност за съответствието на завършения продукт с приложимите съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директива 94/9/ЕО и всички други отнасящи се за него Директиви.
11.2. Допълваща маркировка
11.2.1. Специфична маркировка
Съоръженията, системите за защита и компонентите трябва да носят специфична маркировка за експлозивна защита, �x в шестоъгълник, която е вече добре известна от старите Директиви за „експлозивна атмосфера”. Тази маркировка трябва да се следва от символа на групата и категорията (върху устройства съгласно чл. 1 (2) на Директива 94/9/ЕО категорията трябва да бъде посочена в скоби) и, свързано с Група ІІ, буквата ‘G’ (за експлозивни атмосфери, причинени от газове, пари или аерозоли) и/или D (за експлозивни атмосфери, причинени от прах), както е показано по-долу:
I M 2 Руднични продукти, Група І, Категория M2
II 1 G Неруднични продукти, Група ІІ, Категория 1 за използване в атмосфери от газове, пари или аерозоли
II 1 D Неруднични продукти, Група ІІ, Категория 1 за използване в праховъздушни атмосфери
II (1) G D средства съгласно чл. 1 (2) на Директива 94/9/ЕО в безопасни зони с вериги със собствена безопасност от Категория „Ex ia”, които могат да бъдат свързани към съоръжение Категория 1, например.
II 1/2 G съоръжения, които са инсталирани на границата между различни зони, например частично в съответствие с Категория 1 и Категория 2.
Всички продукти трябва да бъдат маркирани и наименованието и адреса на производителя, предназначението на серията или типа, серийния номер (ако има такъв) и годината на производство.
Когато продукт е обхванат от повече от една Директива от новия подход, маркировката „СЕ” свидетелства за съответствие с подходящите разпоредби на всички съответни Директиви. Независимо от това, когато една или повече от тези Директиви са в техния преходен период, и следователно позволява на производителя да избере кои наредби да прилага, маркировката „СЕ” показва съответствие само с тези Директиви, чиито прилагане е задължително, и с други, които са приложени. В този случай в документите, бележките или инструкциите трябва да се дадат подробности за тези последни Директиви и, когато е подходящо, върху табелката с основни данни.
Намерението на Директива 94/9/ЕО е проектът на специфичната маркировка да следва проекта, който беше постановен в Директива 84/47/ЕИО. Въпреки че няма такова изискване в Директива 94/9/ЕО е препоръчително да продължи използването на установения проект.
11.2.2. Допълнителна маркировка
Поради специфичната важност за безопасността на продуктите, предназначени за използване в потенциално експлозивни атмосфери и за да се избегнат всякакви недоразумения, Директива 94/9/ЕО предвижда допълнителни маркировки (виж Приложение II 1.0.5 Маркировка).
В Приложение II 1.0.5 на Директивата се казва, че съоръжения, системи за защита и компоненти трябва допълнително да бъдат маркирани с цялата необходима информация, която е съществена за безопасното използване. Съгласно това изискване европейският стандарт серия EN 50014 за електрически продукти за потенциално експлозивни атмосфери предвижда допълнителна маркировка. За подробна и пълна информация за маркировка съгласно изискванията на европейските стандарти за електрически продукти е необходимо да се използват тази серия стандарти, които съдържат редица полезни примери. Най-важните са:
- символът Eex, за да се покаже, че продуктът е в съответствие с един или повече стандарти от тази серия;
- символът за всеки използван тип защита (o,p, q, d, e, ia, ib, m и т.н.);
- експлозивни групи I, IIA, IIB или IIC в случай на тип защита d, i или q;
- символът, показващ температурния клас или максималната повърхностна температура.
За защита на електрически съоръжения, използвани в потенциално експлозивни газови атмосфери, стандарт EN 50014 дава общи изисквания. Стандартът за всеки различен тип защита се символизира с буква, както следва:
-«o» за потапяне в масло съгласно EN 50015;
-«p» за херметизация съгласно EN 50016;
-«q» за запълване с прах съгласно EN 50017;
-«d» за огнеустойчива обвивка съгласно EN 50018;
-«e» за увеличена безопасност съгласно EN 50019;
-« ia » или «ib » за собствена безопасност съгласно EN 50020;
-«m» за капсулиране съгласно EN 50028.
Електрическите съоръжения трябва да са в съответствие с EN 50014 и един или повече типове защита.
На разположение са допълнителни стандарти за електрически съоръжения от категории 1 и 3 (EN 50021, EN 50284).
Сравними стандарти за механични продукти все още се разработват.
11.2.3. Маркировка на малки продукти
В съответствие с ръководството за маркировката „СЕ” на продукти се счита логично нанасянето на всички други маркировки на опаковката и придружаващите документи, ако не е възможно нейното нанасяне върху продукта, поради неговия размер или характер.
За всички сертифицирани позиции съоръжения информацията в клетките съдържа:
1-ви ред: маркировка съгласно 94/9/ЕО:
-маркировка „СЕ” на съоръжения, показваща съответствие с Директива 94/9/ЕО (не на компоненти);
-идентифициращия номер на нотифицирания орган, участващ в етапа на производствен контрол;
-шестоъгълен символ, специфичната маркировка на експлозивна защита;
-символ на група и Категория и тип опасност, газ (G) или прах (D);
-сериен номер;
-година на производство, освен ако не може да се идентифицира ясно от серийния номер.
2-ри ред: допълнителна маркировка съгласно стандарти, на които съоръжението съответства, както в EN 50014:
-в случаите, когато производителят не е приложил стандарт, се препоръчва в интерес на безопасното използване да бъдат маркирани символите на класификация за група и температура съгласно стандарт EN 50014, но без индикация на Eex (например II C T4).
3-ти ред: маркировка съгласно сертификация:
-код на нотифицирания орган (например, AAA);
-година на издаване (например, 98);
-издаване на сертификата (ATEX);
-номер на сертификата;
-X, ако е приложимо, показващо, че се прилагат специални условия, както е описано подробно в сертификата;
-U, ако е приложимо, показващо, че позицията е компонент.
12. ЗАЩИТНА КЛАУЗА И ПРОЦЕДУРА
Защитната клауза, упомената в чл.7 на Директивата, е процедурата на ЕС, с която всяка мярка, взета от държава-членка на основание на несъответствие със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия и когато се счита, че съоръжение би могло да застраши хора, животни или вещи, за целите на изтегляне от пазара, забрана за пускане на пазара или ограничаване на свободното движение на съоръжение, придружавано от едно от средствата за удостоверяване, предвидено в Директивата и поради това носещо маркировката „СЕ”, трябва да бъде незабавно съобщена на Комисията от държавата членка, която я е взела.
При разглеждането дали трябва да бъде задействана предпазната клауза държавите членки и съответните власти на принудителното налагане ще е необходимо да разгледат дали несъответствието е съществено или може да се счита за несъществено несъответствие, което трябва да се разреши, без да се прибягва до процедурата, упълномощена със защитния механизъм.
Например несъществено несъответствие би могло да се състои от нечетливост на маркировката „СЕ”. В тези случаи държавата членка би могла да направи бележка за спазване на производителя или упълномощения представител или да предприеме други действия, позволени от националното законодателство, за да насърчи отговорното лице (а) да предприеме подходящите коригиращи действия.
При всеки случай държавите членки ще е необходимо да разгледат дали несъответствието би могло да застраши хора, животни или вещи и дали защитната клауза е най-ефективното средство за осигуряването на тяхната безопасност, което остава от първостепенна важност по този раздел на Директивата.
Всяко уведомление, което отговаря на критериите за задействане на предпазната клауза, се следва от процес на консултации между Комисията и „заинтересованите страни”. „Заинтересованите страни” основно означава всички държави членки на ЕС, производителя или неговия упълномощен представител, установен в ЕС, или, в тяхно отсъствие, лицето, което е пуснало продукта на пазара на ЕС.
Процедурата на консултации дава възможност на Комисията, на база на горните основания, да прецени дали ограничителните мерки са оправдани. Това означава, че мерките, за които е уведомена Комисията, трябва да се придружават от подробна информация, която посочва по-специално причините, поради които съществените изисквания за здравословни и безопасни условия, постановени в Директивата, не са спазени от съответния продукт.
Когато Комисията установи след такава консултация, че мерките са оправдани, тя незабавно информира държавата членка, която е поела инициативата, и другите държави членки. Според Комисията целта на информирането на другите държави членки е да им подскаже да предприемат подходящи мерки в съответствие с чл.3 на Директивата.
Когато Комисията установи, че мерките, приети от държавата членка, не са оправдани, тя ще поиска от нея да се откаже от мерките си и незабавно да предприеме подходящите действия за възстановяване на свободното движение на въпросните продукти на нейната територия. Ако държава-членка откаже да се съгласи със становището на Комисията, Комисията си запазва правото да действа съгласно чл. 226 на Договора за ЕС.
За да се осигури прозрачност и правилно еднакво прилагане на защитната клауза, чл. 7.4 гласи, че „Комисията осигурява държавите членки да са информирани за напредъка и резултата от тази процедура”.
В допълнение към тази разпоредба Директивата предвижда в чл. 6 (1) специфична предпазна клауза за стандарти. Когато държава-членка или Комисията считат, че хармонизиран стандарт не отговаря напълно на съществените изисквания за здравословни и безопасни условия безопасност на Директивата, те поставят въпроса пред специален комитет, създаден по Директива 98/34 ЕО. Комитетът разглежда случая и дава становище на Комисията. В светлината на това становище Комисията информира държавите членки дали е необходимо да се оттегли позоваването на тези стандарти от публикуваната информация.
13. ХАРМОНИЗИРАНИ ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ
Директива 94/9/ЕО предоставя на производителите възможността за избор да спазват нейните изисквания чрез проектиране и произвеждане пряко в съответствие със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия или с хармонизираните стандарти, които са разработени специфично, за позволят презумпцията за съответствие с тези изисквания. С други думи, в случай на оспорване, отговорните национални власти ще трябва да докажат, че съоръжението не е в съответствие със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директивата.
Презумпцията за съответствие се предоставя нормативно само с използването на националните стандарти, които транспонират хармонизиран стандарт, за който референция е публикувана в Официалния вестник на Европейските Общности. Когато съответният национален орган по стандартизацията не е транспонирал стандарта, използването на първоначалния хармонизиран стандарт или на транспонирания стандарт в друг член на ЕС предоставя същата презумпция за съответствие. Независимо от това, такова транспониране трябва да е било осъществено в националните стандарти на поне една държава-членка на Европейската общност.
Промишлеността и много нотифицирани органи участват в разработването на тези стандарти и вероятно те ще бъдат предпочитаната възможност за показване на съответствие, след като са на разположение.
При отсъствие на хармонизирани стандарти производители могат да решат да използват съществуващи европейски, национални или други технически стандарти и спецификации, считани за важни или подходящи да обхванат съответните съществени изисквания, заедно с допълнителни контроли за другите все още необхванати изисквания. С оглед на все още продължаващата работа и текущата наличност на стандарти по Директиви 79/196/ЕИО и 82/130/ЕИО с техните изменения и допълнения това се признава като полезен път за следване към презумпцията за съответствие в краткосрочен план.
Нотифицираните органи вътрешно се договориха да разглеждат следните документи при оценяване на съответствието на продукт със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия. Редът на предпочитание е от 1 надолу до 10 (най-високият ранг е 1):
1. Приложими хармонизирани стандарти
2. CENELEC/CEN публикувано второ издание
3. Приложими EN стандарти първо издание
4. Окончателни EN проекти ex: EN 50014 pr A1
5. EN проекти
6. Приложими национални стандарти (Обединено Кралство, Германия, Франция, Италия,...)
7. Координиращи документи CLC/CEN (ако има)
8. Приложими ISO/IEC документи
9. Местна процедура за изпитване от нотифициран орган
10. Други налични стандарти или части от тях (САЩ, Япония,...)
13.1. Стандарти публикувани в Официалния вестник
За информация Приложение 5 съдържа референтен списък на хармонизирани европейски стандарти, които трябва да се публикуват в Официалния вестник на Европейските общности.
Европейските стандарти са на разположение от:
-CEN, rue de Stassart, 36, 1050 Bruxelles;
-CENELEC, rue de Stassart, 35, 1050 Brussels
Национални транспонирания на хармонизирани стандарти са на разположение от националните органи по стандартизация (виж Приложение 5).
Списъкът на хармонизираните стандарти, публикувани в Официалния вестник, е също така на разположение на следния интернет адрес: http://www2.echo.lu/nasd/.
13.2. Програма по стандартизация
Приложения 6 и 7 дават подробно двете програми по стандартизация, адресирани до европейските органи по стандартизация. Всяка има мандат за стандартизация, изготвен от Европейската комисия.
Европейската комисия възложи мандат на CEN/CENELEC да изработи европейски стандарти. Мандатът обхваща стандартизационната работа, необходима за оптималното функциониране на Директивата, както в електротехническата, така и машиностроителната област.
Мандатът изисква интензивно сътрудничество между CEN и CENELEC за извършване на следната работа:
1. Извършване преглед и когато е целесъобразно, изменение на съществуващи стандарти с оглед изравняването им със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директивата;
2. Създаване на изисквани нови стандарти, като се дава приоритет на хоризонталните стандарти, които се прилагат за широки гами продукти, вместо за специфични продукти, нуждата от които трябва да се покаже отделно за всеки случай.
За да изпълни своя мандат, CEN създаде нов технически комитет CEN/TC 305 „Потенциално експлозивни атмосфери – предотвратяване и защита срещу експлозии”. Четири работни групи извършват конкретната работа.
За да изпълни своя мандат, CENELEC разпредели работата на TC 31 „Електрически съоръжения за експлозивни атмосфери” и нейните подкомитети. Тези подкомитети работят в областта на потенциално експлозивните атмосфери от дълги години и са изработили серия стандарти по Директивата от стария подход.
CENELEC и CEN отговарят за подготовката на стандарти съответно за електротехническия и неелектротехническия отрасъл на промишлеността.
Те отговарят за осигуряването:
-да има еднакво тълкуване на Директивата на новия подход за потенциално експлозивни атмосфери и други свързани с тях Директиви;
-изисквания за безопасност за електротехническия и неелектротехническия отрасъл да са съвместими, когато се препокриват, и търсените нива на безопасност да са еквивалентни;
-подготовката на стандарти в бъдеще от една от организациите да отразява в задоволителна степен нуждата на другата и обратно.
Програма за стандартизация, изготвена от Комисията, за подготовка на хармонизирани стандарти по Директива 94/9/ЕО, свързани с неелектрически съоръжения (към 01.05.2000 г.)
Работните групи на TC 305 активно разработват следните стандарти:
1. Определяне на експлозивните характеристики на прахови облаци -Част
1: Определяне на максималното налягане на експлозия на прахови облаци
2. Определяне на експлозивните характеристики на прахови облаци -Част
2: Определяне на максималната скорост на нарастването на налягане на експлозия на прахови облаци
3. Определяне на експлозивните характеристики на прахови облаци -Част
3: Определяне на максималната експлозивна концентрация на прахови облаци
4. Определяне на ограничаващата концентрация на кислород за прахови облаци
5. Определяне на минималната енергия на запалване на прахови облаци
6. prEN 1839: Определяне на горната и долната експлозивна граница на газове и пари
7. Определяне на спонтанното поведение на запалване на отложения прах
8. Определяне на минималната температура на запалване на газове и пари
9. Определяне на ограничаващата концентрация на кислород за газове и пари
10. Определяне на максималното налягане при експлозия и максималната скорост на нарастването на газове и пари - Част 1 Определяне на максимално налягане при експлозия
11. Определяне на максималното налягане при експлозия и максималната скорост на нарастването на газове и пари - Част 2 Определяне на максималната скорост на нарастването на налягане
12. prEN 134631: Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивна атмосфера - Част 1: Основна методология и изисквания
13. Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери - Част 2: Защита с обвивка ограничаваща потока (дебита)
14. Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери - Част 3: Защита с огнеустойчива обвивка
15. Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери - Част 4: Защита със собствена безопасност
16. Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери - Част 5: Защита с конструктивна безопасност
17. Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери - Част 6: Защита с контрол на източниците на запалване
18. Неелектрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери - Част 7: Защита чрез херметизация
19. Подбор на неелектрически съоръжения за използване в потенциално експлозивна атмосфера
20. Изисквания за безопасност за вентилатори със защита срещу запалване
21. Система за потискане на експлозии
22. Взривобезопасни съоръжения
23. prEN 12874: Пожарогасители – Спецификации, експлоатационни изисквания и процедури за изпитване
24. Експлозивни вентилационни устройства
25. Газови експлозивни вентилационни системи
26. Активни експлозивни гасителни прегради
27. Експлозивни прегради
28. prEN 13237-1: Термини и дефиниции за съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера
29. Методология за оценка на риска за съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивни атмосфери
30. prEN 13462: Експлозивна атмосфера – Предотвратяване и защита срещу експлозия в подземни рудници – Основни концепции и методология
31. Експлозивни прегради за подземни рудници
32. Потенциално експлозивни атмосфери – Прилагане на системи по качеството
Прилагане на Директива 94/9/ЕО във връзка с Директива за машините 98/37/ЕО:
CEN идентифицира 50 стандарта, изброени в програмата за безопасност на машини, които съдържат опасности за експлозия и могат да се използват в потенциално експлозивни атмосфери. Тъй като тези стандарти са разработени от различни технически комитети, ще бъдат оценени за годност в контекста на Директива 94/9/ЕО.
I. Програма за стандартизация, изготвена от Комисията, за подготовка на хармонизирани стандарти по Директива 94/9/ЕО, свързани с електрически съоръжения (към 01.05.2000 г.)
Комитетът TC 31 и неговите подкомитети активно разработват следните стандарти:
1. EN 50014:1997 - Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Общи изисквания
2. EN 50015:1998 - Електрически съоръжения за потенциално експлозивна атмосфера – Потапяне в масло „o ”
3. EN 50017:1998 - Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Запълване с прах „q”
4. EN 50021:1998 - Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Тип защита „n”
5. EN 50054:1998 - Електрически съоръжения за откриване и измерване на горими газове – Общи изисквания и методи за изпитване
6. EN 50055:1998 - Електрически съоръжения за откриване и измерване на горими газове – Изисквания за качество на работа за съоръжения Група І, показващи обемни части до 5% метан във въздуха
7. EN 50056:1998 - Електрически съоръжения за откриване и измерване на горими газове - Изисквания за качество на работа за съоръжения Група І, показващи обемни части до 100% метан
8. EN 50057:1998 - Електрически съоръжения за откриване и измерване на горими газове - Изисквания за качество на работа за съоръжения Група ІІ, показващи до 100% долна експлозивна граница
9. EN 50058:1998 - Електрически съоръжения за откриване и измерване на горими газове - Изисквания за качество на работа за съоръжения Група ІІ, показващи обемни части до 100% газ
10. EN 50104:1998 – Електрически съоръжения за откриване и измерване на кислород – Изисквания за качество на работа и методи за изпитване
11. EN 50241–1:1999 – Спецификация на съоръжения с отворен контур за откриване на горими или токсични газове и пари – Част 1: Общи изисквания и методи за изпитване
12. EN 50241–2:1999 – Спецификация на съоръжения с отворен контур за откриване на горими или токсични газове и пари – Част 2: Изисквания за качество на работа на съоръжения за откриване на горими газове
13. EN 50281-1-1:1998 - Електрически съоръжения за използване в присъствие на горими газове - Част I-1: Електрически съоръжения защитени с обвивка – Конструиране и изпитване
14. EN 50281-1-2:1998 - Електрически съоръжения за използване в присъствие на горими газове - Част I-2: Електрически съоръжения защитени с обвивка – Подбор, инсталиране и поддържане
15. EN 50281-2-1:1998 - Електрически съоръжения за използване в присъствие на горим прах - Част 2-1: Методи за определяне на минималните температури на запалване за прах
16. EN 50284:1999 – Специални изисквания за конструиране, изпитване и маркировка на електрически съоръжения Група ІІ, Категория 1G
17. prEN 50303: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – съоръжения Група І, Категория M1
18. prEN 50281-1-3: Съоръжения за използване в присъствие на горим прах – Част 1-3: Класификация на зони, където горим прах присъства или може да присъства
19. prEN 60079-10: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Част 10 – Класификация на опасни зони за газове
20. prEN 60079-14: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери.– Част 14 – Подбор, инсталиране, поддръжка и ремонт на електрически съоръжения за използване в опасни зони
21. prEN 50018: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Flameproof enclosure „d”
22. prEN 50020: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Intrinsic safety „i”
23. prEn 50039: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Intrinsically safe electrical
24. prEN 50019: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Увеличена безопасност „e”
25. prEN 50033: Осветители за глава за използване в мини при наличие на газ гризу
26. prEN 50028: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Тип капсуловане „m”
27. prEN 50016: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Съоръжения за херметизиране „p”
28. prEN 500: Транспортируеми херметизирани камери с или без вътрешен източник на изпускане
29. prEN 50050: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Електрически преносими съоръжения за пръскане
30. prEN 50053-1: Изисквания за подбор, инсталиране и използване на електростатични съоръжения за пръскане за горими материали – Част 1: Преносими електростатични пистолети за боядисване с гранична енергия 0.24mJ и свързани с тях съоръжения
31. prEN 50053-2: Изисквания за подбор, инсталиране и използване на електростатични съоръжения за пръскане за горими материали – Част 2: Преносими електростатични пистолети за боядисване с гранична енергия 5 mJ и свързани с тях съоръжения
32. prEN 50053-3: Изисквания за подбор, инсталиране и използване на електростатични съоръжения за пръскане за горими материали – Част 3: Преносими електростатични пистолети за флокиране с гранична енергия 0.24mJ или 5 mJ и свързани с тях съоръжения
33. prEN 50176: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Част 1: Автоматични електростатични инсталации за пръскане за горими течности
34. prEN 50177: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Част 2: Автоматични електростатични инсталации за пръскане за горим прах за покрития
35. prEN 50223: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери – Автоматични електростатични инсталации за горим материал за флокиране
36. prEN 50: Електрически съоръжения за потенциално експлозивни атмосфери електростатични пистолети за пръскане – „Воднодисперсионна боя”
II. EN 50014 първо издание
Серията EN 50014 беше публикувана първо на трите официални езика - френски, немски и английски през 1977 г. След започването на серията редица стандарти бяха изменени и допълнени и бяха въведени в действие чрез актуализиране на Директиви 79/196/ЕИО и 82/130/ЕИО от Европейската комисия. Тези актуализирани Директиви, които съответно бяха включени в законодателствата на държавите членки, позволяват издаването на сертификати за съответствие.
След излизането на измененията и допълненията на Директиви 79/196/ЕИО и 82/130/ЕИО стана необходимо организациите, които извършват изпитвания в Европейската общност, да посочват на сертификата за съответствие статуса на изменения и допълнения на Директивата. Буква индикатор на генериране беше включена в номера на сертификата, например Ex 94 C 9067.
III. EN 50014 второ издание
Серията стандарти 1979 бяха ревизирани и се публикуват от 1993 г. насам като второ издание на серия стандарти En 50014. Второто издание на серията отчита всички изменения и допълнения на тълкуванията на оригиналното първо издание и промените, наложени на международно ниво от IEC в серията стандарти 79. За да се завърши цикълът на публикации по Директиви 79/196/ЕИО и 82/130/ЕИО, беше необходимо Комисията да разработи, измени и допълни Директивите на стария подход по отношение на второто издание на серията. Това беше въведено и прието от Комитета по адаптиране на техническия напредък за Директиви 79/196/ЕИО и 82/130/ЕИО. След това приемане беше възможно издаването на сертификати за съответствие І и Група ІІ на базата на второто издание.
Преди това можеха да се издават само национални сертификати за удостоверяване за второто издание, когато даден стандарт е бил публикуван.
IV. EN 50014 трето издание
Новото второ издание стандарти формира базата за работната програма за третото издание, разработена от CENELEC TC 31, за новата ATEX Директива 94/9/ЕО. TC 31 реши, че второто издание на серията включва в себе си съвременното техническо ниво и не са необходими основни технически промени за съответствие със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия на Директивата.
Някои нетехнически промени бяха необходими и бяха въведени в третото издание. Директивата съдържа технически изисквания, които понастоящем не са обхванати със стандартите и ще изискват изследователска работа преди включване в третото издание на стандартите.
Въпросите и отговорите по прилагането на Директива 94/9/ЕО включват тези, които са свързани със съществените изисквания за здравословни и безопасни условия.
Въпрос 1:
Затворен съд (технологична камера, резервоар и др.) съдържа летлива горима течност. Вътрешността на съда трябва да бъде класифицирана като зона 0 по принцип, а съоръженията вътре в съда – бъркалка и др.– попадат в обхвата на Директива 94/9/ЕО. Зоната би могла да бъде също 1 или 2. Приема се, че околността на съда е некласифицирана зона в резултат на конструирането на съда от стомана, която функционира като преграда. Също така се пренебрегват съоръжения като предпазни вентили, които биха могли да доведат до (частично) класифициране на външната част на съда.
Такъв съд като завършен единичен продукт попада ли в обхвата на Директива 94/9/ЕО?
Пример 1: Да предположим, че вентилационни канали пренасят горими смеси, достатъчни да доведат до класификация на вътрешността на каналите. Стените на каналите са конструирани като прегради и изолират потенциално експлозивната атмосфера вътре в канала от околността. Така че околността на канала е некласифицирана и каналът е инсталиран в некласифицирана зона.
Пример 2: Бензиновите колонки на бензиностанциите основно са обкръжени от некласифицирани зони. Независимо от това, вътрешността е класифицирана в района на накрайника за зареждане на гориво. Вътрешността е частично или изцяло класифициран обем.
Пример 3: Дестилационна кула за дестилиране на горими течности.
Отговор (виж също така глава 4.1.2):
Най-общо, за да се попадне в обхвата на Директива 94/9/ЕО трябва да бъдат изпълнени следните условия:
-трябва да присъства потенциално експлозивна атмосфера;
-атмосферата трябва да се състои от горими вещества, смесени с въздух;
-атмосферата е при атмосферни условия;
-продуктът трябва да има свой собствен източник на запалване (виж 4.1.2 a).
Тъй като Директивата е ориентирана към риска, трябва да се направи оценка на риска, свързан със степента на упоменатите по-горе условия и дали те представляват опасен риск за експлозия. Във връзка с горните условия, моля вижте Таблица 2 на страница 18 на ръководството за прилагане, за да проверите дали продуктът е в обхвата на Директивата:
1. Ситуация C– не е в обхвата на Директивата.
Пример 1: ситуация C, забележка (a) възможно.
Пример 2: Накрайникът за зареждане на гориво може да се счита за монтажен възел в рамките на обхвата на Директива 94/9/ЕО, независимо от това дали е направен от части с или без маркировка „СЕ”. Широко поддържано становище е, че маркировка „СЕ” за цялото съоръжение е необходима и в двата случая. При сглобяване на пистолет за зареждане на бензин производителят може да използва само части с маркировка „СЕ”. В този случай трябва да бъдат оценени само допълнителните рискове, които се дължат на факта, че тези части са свързани, за „CE” маркировката на цялата колонка. В случай че производител използва частично или напълно продукти без маркировка „СЕ” за сглобяването, трябва да се направи оценка на целия монтажен възел.
Пример 3: може би ситуация C, но за да се даде правилен отговор се изисква повече информация.
Въпрос 2:
Съоръжение, което съдържа експлозивни атмосфери вътре, но не е обкръжено от експлозивни атмосфери, влиза ли обхвата на Директива 94/9/ЕО?
В допълнение, има въпроси от производители и нотифицирани органи за класифицирането на съоръжения-групи в категории. Ако например съоръжение се използва в области, в които има или няма вероятност да се образуват експлозивни атмосфери или дори не се образуват, но вътре в съоръжението при нормални експлоатационни условия винаги присъства експлозивна атмосфера (например праховъздушни смеси в мелници за грубо трошене, сушилни, прахоуловители).
Коя процедура за оценяване на съответствието за коя Категория трябва да се използва при такива случаи? За избора на правилната процедура важно ли е да се обръща внимание на атмосферата около съоръжението? Объркването в този случай идва от заглавието в Директивата „предназначени за използвани в потенциално експлозивни атмосфери”.
Отговор (виж също глава 4.1.2):
Ситуация C, ако съоръжението има свой собствен източник на запалване.
Ситуация E, ако съоръжението няма източник на запалване.
Например съд, който не е заобиколен от потенциално експлозивна атмосфера, но има потенциално експлозивна атмосфера отвътре, не е по принцип в обхвата на Директивата. Независимо от това, всички съоръжения вътре в съда със собствен източник на запалване са в обхвата на Директивата.
Въпрос 3:
Разбрахме от дефинициите на потенциално експлозивни атмосфери и атмосферни условия, че технологична камера, която работи при условия различни от атмосферни, не е обхваната от Директива 94/9/ЕО.
Независимо от това, технологични камери за химически реакции често работят с налягане от няколко атмосфери. Също така в резервоари за складиране на втечнен газ налягането нормално е няколко атмосфери.
Отговор (виж също глава 4.1.2 и 4.3):
Ако продуктът не е предназначен за използване при атмосферни условия, той не е в обхвата на Директива 94/9/ЕО, но експлозивна атмосфера би могла да се образува вътре при атмосферни условия по време на пускане, спиране или поддръжка. Това би формирало част от оценката на риска на ползвателя и би могло да доведе до специфицирането на ATEX съоръжения, които трябва да бъдат инсталирани в или върху съда. Това е обичайна практика.
Въпрос 4:
Съоръжението „трябва да може да причини експлозия”. В противен случай то не е обхванато от Директива 94/9/ЕО. Предположете, че прост ламаринен или стъклен контейнер (съд или еквивалентно съоръжение, който съдържа или не потенциално експлозивна атмосфера, се използва в класифицирана зона. Контейнерът не съдържа машинни или електрически съоръжения. Попада ли такъв контейнер в обхвата на Директива 94/9/ЕО?
Пример 1: Вентилационни канали не са класифицирани отвътре (например канал за свеж въздух), но са инсталирани в класифицирана зона. В тръбопровода не е инсталирана клапа или други механични или електрически съоръжения.
Пример 2: Вентилационни канали са класифицирани отвътре и са инсталирани в класифицирана зона, но в тръбопровода не е инсталирана клапа или други механични или електрически съоръжения.
Отговор (виж също глава 4.1.2):
Ако продукт няма собствен потенциален източник на запалване, той не е в обхвата на Директивата (виж таблицата на стр. 18).
Пример 1: ситуация G, няма източник на запалване.
Пример 2: ситуация B, няма източник на запалване.
Въпрос 5:
От Директива 94/9/ЕО разбрахме, че се изисква присъствието на въздух, в противен случай Директивата не се прилага. Някои газови смеси са експлозивни без наличието на въздух. Необходимо ли е експлозивните свойства на сместа да се основават на въздуха и съдържанието на кислород във въздуха?
В клетки за производство на хлор се произвежда също водород, но отделно. Да предположим, че хлор и водород се смесят в такива клетки (или с други средства) в присъствието на въздух в незначителни количества. Сместа остава експлозивна в широк диапазон на концентрацията.
Отговор (виж също глава 4.1.1):
Едно от условията да бъде в обхвата на Директивата е потенциално експлозивната атмосфера да се състои от смес с въздух. Затова продукт в потенциално експлозивна атмосфера без наличието на въздух не е в обхвата на Директивата.
Изключен от обхвата на Директивата, защото експлозивната опасност е резултат изключително от наличието на взривни или нестабилни вещества [чл. 1 (4)].
Въпрос 6:
Чл. 1 (3): Незавършени части на електрически съоръжения (сегашно обозначение „U”) компоненти ли са, или съоръжения?
Пример: Херметична капсулована вградена сонда трябва да бъде инсталирана в кожух от тип защита на запалване Ex-e.
Отговор (виж също глави 3.10 и 4.1.2):
Зависи от предвижданото използване. Ако те нямат автономна функция, те могат да се считат за компоненти.
Въпрос 7:
Чл. 8 (I) (b) (ii)
Трябва ли този раздел да се прилага за всички уреди и компоненти, които могат да представляват опасност за запалване, по-специално в резултат на топлина от триене, удар или искрене от триене или електростатични изпразвания?
В тези случаи процедурата би трябвало да се прилагала при някои обстоятелства за следните компоненти:
-клинови ремъци;
-зъби на вилки;
-вентилатори (поне за механичната част);
-колела.
Отговор (виж също глава 4.2.1 в):
Да, процедурата трябва да се прилага, ако компонент е необходим за безопасното функциониране на съоръжения или системи за защита и се пуска на пазара отделно с изричното намерение да бъде интегриран в такова съоръжение и система за защита.
Въпрос 8:
Във връзка с класификацията на подреждачи/кари и други съоръжения, които се състоят от електрически и механични компоненти, които биха могли да представляват опасност за запалване (чл. 8(1)(б)
Ако процедурата в съответствие с чл. 8 (1) (b) (ii) би трябвало да се прилага за такива съставни устройства, това би означавало, че такива устройства биха могли да включват както електрически съоръжения, така и двигатели с вътрешно горене, за които една или повече обременителни процедури в съответствие с чл. 8 (1) (b) (ii) не биха били прилагани.
Така биха възникнали следните проблеми:
-устройства (по-добре да се каже „уредби”) като вилични кари повдигачи работят при особено тежки условия. Независимо от това, процедурата за оценяване на съответствието би била от по-прост тип, отколкото за стационарни съоръжения. Опитът показа, че това не е оправдано, тъй като точно виличните кари повдигачи често се използват там, където вероятността от наличието на опасна потенциално експлозивна атмосфера е особено голяма както например при изливането на запалими течности в подвижни контейнери;
-процедурата създава особени проблеми за оператора и може да представлява бариера за конкуренцията, тъй като на практика само производителят е в състояние да достави резервни части и да извършва рутинни изпивания. Това се отнася по-специално за износващи се части като акумулатори, колела, вилкови захвати, двигатели, превключватели и др. Всяка промяна на част от съоръжението означава, че логото „СЕ” става невалидно, уредбата става специален продукт и трябва да бъде сертифицирана напълно отново от изследващ експерт.
Отговор (виж също глава 4.1.2):
С цел изясняване, например виличният кар повдигач може да се да се разглежда като продукт, съдържащ двигател с вътрешно горене и някои електрически съоръжения:
Двигателят с вътрешно горене и електрическите съоръжения трябва да бъдат подложени на оценяване на съответствието съгласно чл.8 (1) (б) (i).
Комбинираното съоръжение (виличен повдигач) не е нито електрическо съоръжение, нито двигател с вътрешно горене, поради което се прилага чл. 8 (1) (б) (ii). Няма разлика между подвижни и стационарни съоръжения по отношение на оценяване на съответствие.
Вторият абзац изглежда разкрива фундаментално погрешно разбиране: цялата Директива наистина се прилага за пускане на пазара и в действие (както е дефинирано в Ръководството по техническите условия). Поддръжката и/или ремонтът не оказват влияние върху съответствието на продукта към момента на пускане на пазара и пускане в действие и поради това не са хармонизирани и трябва да спазват други наредби (ако има такива).
Въпрос 9:
Позволено ли е на производител, който изготвя ЕО декларация за съответствие по Директива 94/9/ЕО, да се позовава в тази декларация също на Директивата за ниското напрежение с оглед елиминирането на електрически рискове на Ex-съоръжения?
Ако не, как може да бъде потвърдена електрическата безопасност?
Възможно ли е в ATEX декларацията за съответствие позоваване на стандарти, които се използват за гарантиране на електрическата безопасност по Директивата за ниското напрежение (EN 61010)?
Отговор (виж също глава 6):
Принципът на прилагане на други Директиви на базата на т. 1.2.7 на Приложение II на ATEX Директива 94/9/ЕО не може да бъде разширен за рисковете, обхванати от Директивата за ниското напрежение 73/23/ЕИО. Това се дължи на факта, че Приложение II на Директива 73/23/ЕИО ясно изключва ex-продукти от обхвата на тази Директива. Формулировката в Директивата 94/9/ЕО не може да отмени тази прецизна разпоредба в Директива 73/23/ЕИО. Следователно ЕО декларацията за съответствие на ATEX продукти не може да гласи, че е приложена Директива 73/23/ЕИО. Производителят трябва да следва процедурите на чл. 8 (4) на Директива 94/9/ЕО по отношение на други рискове.
За да може производителят да пусне ATEX продукти на пазара на Общността безпрепятствено, той би могъл да посочи в ATEX декларацията за съответствие, че стандартите, публикувани в Официалния вестник на Европейските общности с позоваване на Директива 73/23/ЕО (например EN 61010), са били използвани, за да се изпълни 1.2.7 на Приложение II на Директива 94/9/ЕО за елиминиране на електрически рискове.
Въпрос 10:
Приложение I, Раздел 2б
Какво е „честа неизправна работа на съоръжение или дефектни ситуации, които трябва нормално да се очакват”?
Каква е „необходимата мярка на безопасност”?
Отговор (виж също глави 4.2.1 и 4.2.2):
Трудно е да се даде обща дефиниция на „честа неизправна работа на съоръжение или дефектни ситуации, които трябва нормално да се очакват”, защото това зависи в голяма степен от специфичното съоръжение.
Неизправната работа или дефекти в резултат на нормално износване биха могли да се считат за „честа неизправна работа на съоръжение или дефектни ситуации, които трябва нормално да се очакват”, но има и други възможности.
„Необходимата мярка на безопасност” също ще зависи от специфичното съоръжение. Един общ подход би могъл да бъде следният:
При нормална експлоатация винаги ще има някакъв запас на безопасността. При условията на „честа неизправна работа на съоръжение или дефектни ситуации, които трябва нормално да се очакват” е необходимо съоръжението да бъде безопасно без запас на безопасността.
Въпрос 11:
Приложение II, Съществено изискване 1.2.6 – Исторически имаше три нива на разрешено „безопасно отваряне”. Сега има само „специални заключващи системи”. Ефектът от това се нуждае от разглеждане за Група ІІ.
Отговор:
Трите исторически нива на „безопасно отваряне” не са изключени със същественото изискване 1.2.6 и Директива 94/9/ЕО няма намерение да изисква ниво на безопасност по-високо от изискваното с третото издание на сериите стандарти EN 50014 за еквивалентната зона на риск.
Ниво 1, използването на „специални инструменти”, например за заключващи системи с шестоъгълни глави на винтове, могат още да се използват, както е специфично описано с 1.2.6.
Ниво 2, използването на заключващи системи, които изискват някаква форма на инструмент за отваряне на врата, например проста отверка, регулируем гаечен ключ или ключ, е разрешено в т. 1.2.6, когато допълнителната „подходяща защитна мярка” би било наличието на предупредителен надпис, който изисква операторът да „изключи захранването преди отваряне” или подобен текст.
Бележка: За да бъде квалифицирана за Ниво 2, заключваща система, задействана с ключ (ако се използва), трябва да се използва заедно със заключващ механизъм, който автоматично заключва вратата в затворено положение, когато вратата е затворена. Използването на ключалка, която изисква използването на ключ за нейното заключване в затворено положение, не е разрешено за Ниво 2, тъй като операторът може да реши да не заключи вратата отново, когато вратата е затворена, и допълнителната изисквана защита вече не се осигурява.
Ниво 3, използването на заключваща система за врата, която не би позволила на оператора да отвори вратата на обвивката без използването на някакъв инструмент, например с „голи ръце”, също не се изключва с 1.2.6. Независимо от това, поради увеличения риск за хора и експлозия трябва да се приложат допълнителни мерки, например използването на електрическа или механична блокировка, за да се изключи автоматично захранването на вътрешността на обвивката, както и очебийно наличие на предупреждаващия надпис, използван в Ниво 2 по-горе.
Въпрос 12:
Възможно ли е да се направи допълнително изясняване на съществените изисквания за здравословни и безопасни условия 1.5.5, 1.5.6 и 1.5?
Отговор:
Изискванията по отношение на уреди с измервателна функция за експлозивна защита бяха включени в Приложение II, за да стане очевидно, че измервателните съоръжения са в обхвата на Директивата и за да се подчертае тяхната двойна задача, дължаща се на безопасността.
Измервателните уреди трябва да бъдат безопасни в потенциално експлозивни атмосфери и е необходимо те да функционират правилно, защото резултатите от измерванията са важни за оценката на потенциално експлозивна атмосфера. Грешно измерване може да причини проблем с безопасността. Това би могло да включва също уреди, измерващи температурата на лагери или на намотки на двигател.
Въпрос 13:
Възможно ли е да се издават сертификати на търговски агенти без наименованието на първоначалния производител?
Ако да, как може местният орган за надзор да проследи линията за управление на качеството и кой номер трябва да се сложи след маркировката „СЕ”?
Отговор (виж също глава 3.3):
Казус 1:
Производителят подава заявление за оценка и сертификатът, ако е издаден, е на името на производителя.
ЕО декларацията за съответствие и нанасянето на маркировката „СЕ” може да се извършва от производителя или неговия упълномощен представител, но не и от двамата. Изискваната маркировка трябва да показва наименованието на производителя и номерът на нотифицирания орган, участващ в производствената фаза на производителя, се поставя след маркировката „СЕ”.
На търговски агент, който не е упълномощен представител, не е разрешено да издава декларация за съответствие или да нанася маркировка „СЕ”.
Търговски агент, който е също упълномощен представител, се изравнява с и се разглежда като продължение на работата на производителя. Наименованието на производителя трябва да бъде на табелката с основните данни.
Казус 2:
Търговски агент може да подаде заявление за оценка и ако оценката е положителна, да получи сертификат, издаден на негово име, и да слага своето наименование на табелката с основните данни:
-при условие че може да убеди избрания нотифициран орган, че е напълно отговорен за проектирането на продаваемия продукт и го контролира.
Независимо от това къде е произведен продуктът, търговският агент може да издаде ЕО декларация за съответствие, да нанесе маркировка „СЕ” и да добави номера на нотифициран орган, който се занимава с одобряването на производствената фаза.
-при условие че търговският агент е напълно отговорен за производството и го контролира.
В този случай търговският агент е де факто производителят на продукта. Агентът може да покаже пълна отговорност, например с договор за производство с действителния производител. В този случай търговският агент отговаря също за ангажирането на нотифициран орган за одобряване и извършване на периодичен надзор на системата за управление на качеството, използвана в производството, в ЕС или на друго място. Номерът, който трябва да се постави след маркировката „СЕ”, е номерът на нотифицирания орган, определен от търговския агент да оцени системата за управление на качеството.
Казус 3:
Производител A, чиято система за управление на качеството е одобрена съгласно Директива 94/9/ЕО от нотифициран орган х, произвежда и продава съоръжения, за които притежава ЕО сертификат за изследване на типа, издаден на негово име. Търговски агент/производител B, чиято система за управление на качеството е одобрена съгласно Директива 94/9/ЕО от друг нотифициран орган y, подава заявление за ЕО сертификат за изследване на типа на негово име, B, на базата на сертификата, даден преди това на производител A. След получаването на сертификата той произвежда продукта, издава своя собствена декларация за съответствие, нанася маркировка „СЕ” с идентификационния номер на нотифицирания орган y и продава съоръжението от негово собствено име.
Алтернативно, търговски агент B може да избере съоръженията да бъдат изработвани от подизпълнител. В този случай търговският агент трябва да осигури системата по качество, използвана от подизпълнителя, да е в съответствие със съответните изисквания на Директива 94/9/ЕО. Ако системата по качество е отново одобрена от нотифициран орган y, търговският агент може да издаде своя собствена декларация за съответствие, да нанесе маркировка „CE” заедно с идентификационния номер на нотифицирания орган y и да продава продукта от свое собствено име.
Бележка: Въпреки че процедурата за издаване на втори ЕО сертификат за изследване на типа не е изрично обхваната от Директива 94/9/ЕО, изглежда е оправдана, за да се подкрепи установената търговска практика, например производството или продажбата по лиценз.
При подаване на заявление за втори сертификат ще се очаква производител B да представи на съответния нотифициран орган:
-оригиналния сертификат;
-декларация на първоначалния производител, че съоръжението, което ще се произвежда от името на търговския агент, ще бъде идентично с първоначално сертифицираното съоръжение;
-декларация на търговския агент, че съоръжението, доставено на пазара, ще бъде идентично с първоначално сертифицираното съоръжение; и
-копие на договора между А и В.
Тогава линията на управлението на качеството би могла да се проследи обратно до първоначалната „СЕ” оценка на типа.
Въпрос 14:
Конвейерни системи, като кофъчни елеватори, преместват материал (например храни и фуражи) между фиксирано захранващо устройство и пунктове за доставка. Във вътрешността на кофъчни елеватори и по-специално в горната и долната част по време на експлоатация могат да се образуват горими праховъздушни смеси.
Как трябва да бъдат третирани кофъчните елеватори в рамките на Директива 94/9/ЕО, по-специално по отношение на това, че в обграждащата зона на кофъчните елеватори не е задължително да присъстват потенциално експлозивни области?
Отговор (виж също глава 4.1.2):
Намерението на Директива 94/9/ЕО е да се избегне запалването на потенциално експлозивни атмосфери от съоръжения, системи за защита и компоненти. В зависимост от потенциалните опасности и мерките за предотвратяване продуктите са разделени на две категории.
Директива 94/9/ЕО дефинира потенциално експлозивна атмосфера като атмосфера, която би могла да стане експлозивна поради местни и експлоатационни условия. Това означава, че потенциално експлозивната атмосфера или присъства от началото, или се образува по време на работния процес (например във връзка с превръщането на енергия или обработка на материали). Така че концепцията за зониране за експлоатационни области не е приложима.
В кофъчните елеватори потенциално експлозивната област е ограничена по принцип със защитни обвивки и/или обшивки, чрез което разнообразието на потенциални източници на запалване може стане ефективно поради конструирането, например с искри от търкане и биене на ремък или с недопустимо нагряване.
Производителят на кофъчни елеватори трябва да анализира всички потенциални източници на запалване (например ремъци, кофи, конусни зъбни колела, задвижвания, регулиращи устройства) и превантивните мерки съгласно проекта, транспортирания материал, скоростта на транспортиране и др. от гледна точка на предвижданото използване на съоръжението.
Съгласно необходимото ниво на безопасност в зависимост от тяхното вграждане в предпазната обвивка и смущенията и отказите на съоръжението, които нормално трябва да се вземат предвид, специални компоненти (представляващи голям риск) могат да бъдат определени в категории, различни от цялостната Категория на кофъчния елеватор.
ПОЛЕЗНИ АДРЕСИ (към **.9.99 г.)
Европейска комисия
Генерална дирекция „Предприятия”
Дирекция G: Съответствие и стандартизация, нов подход, промишлености по новия подход Машиностроене и електротехника и промишленост за производство на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства
Rue de la Loi 200/ Wetstraat 200
B-1049 Bruxelles/ Brussel
http://europa.eu.int/comm/enterprise/atex/index.htm
Tel: + 32 2 296 5446
Fax: + 32 2 296 6273
Email: Atex@cec.eu.int
CEN
Европейски комитет по стандартизация
Rue de Stassart, 36
B -1050 BRUSSELS
http://www.cenorm.be
Tel: +32.2.550 08 11
Fax: +32.2.550 08 19
CENELEC
Европейски комитет за стандартизация в електротехниката
Rue de Stassart, 35
B-1050 BRUSSELS
http://www.cenelec.be
Tel: +32.2.519 6871
Fax: +32.2.519 6919
IEC
Международна електротехническа комисия
rue de Varembé, 3
P.O. Box 131
CH -1211 Geneva 20
http://www.iec.ch
Tel: +41 22 919 02 11
Fax: +41 22 919 03 00
ISO
Международна организация по стандартизация
rue de Varembé, 1
CH -1211 Geneva 20
http://www.iso.ch
Tel: +41.22.749 01 11
Fax: +41.22.733 34 30
